"Мачът" всяка година свършва по един и същи начин - трагично

Биографията на Петър Петров, директорът на благоевградската Регионална библиотека, може да бъде оприличена като синусуида, в която за жалост сривовете са много повече от изкачванията. Завършил е педагогическия факултет на Югозападния университет в Благоевград и специализация в Библиотечния институт - София. Девет години - в периода между 1983 и 1995 година, е бил методист и главен библиотекар. Тогава, като човек извън обкръжението на г-жа Мария Причкапова, съпруга на бившия първи секретар на ОК на БКП в Благоевград, загубил битката в конкурса за директор на библиотеката и животът му тръгнал по стълбата надолу. Цели четиринадесет години е хамалувал - като берач на маслини в Гърция, като строител в Полша и какво ли не в България.

До март 2009 година, преди да се яви за втори път на конкурс за директор на Регионалната библиотека в Благоевград, е работил като пътен строител в частната фирма "Благоустройствени строежи”. За конкурса разбрал от служителка в библиотеката. Явил се и го спечелил. Когато кметът Костадин Паскалев му връчил заповедта за назначаването, той се зарекъл пред себе си да вдигне библиотеката на крака и да я превърне в съвременен обществен книжовен център на Югозападна България. Днес, две години след назначаването му, той е на мнение, че дежурното оправдание "няма пари" е на път да прати библиотеката в девета глуха, ако общината не промени отношението си към тази най-голяма културна институция в областния град.

- До преди двайсетина години, когато в страната ни действаше единната библиотечна система, дейността на библиотеките в региона на Благоевградска област не страдаше от липсата на обществено внимание. Безоблачно беше и тяхното финансиране - скромно, но поне гарантирано. След 1989 година обаче нещата се объркаха тотално. Единната библиотечна система се разпадна и повечето от библиотеките в региона минаха на аварийно финансиране и формално съществуване. Къде да търсим причина за това?

- Във всеки случай не само в сериозното орязване на средствата за закупуване на нови книги, но и в липсата на национална стратегия за териториалното библиотечно обслужване.

- Докога финансовата примка ще продължи да се затяга?

- Ако знаех, щях да бъда Нобелов лауреат по макроикономика.

- Липсата на национална програма за развитието на библиотеките у нас не е ли индикатор за абдикиране на държавата от задължението й да осигурява пълноценно библиотечно-информационно обслужване на своите граждани?

- Проблемът не е толкова в липсата на националната програма за развитието на библиотечното дело, а по-скоро във факта, че държавата продължава да абдикира от общата културна политика, която би трябвало да има България, като страна-член на ЕС. И това е факт вече цели двайсет години.

- Как в 21 век една библиотека може да разпространява съвременни знания, без да обновява книжния си фонд?

- Това просто няма как да стане. От доста години всяко правителство повтаря една и съща мантра - няма средства. Удобно е като оправдание, но некоректно към българската култура.

- С какви средства разполага библиотеката за обновяването на книжния й фонд?

- До миналата година се заделяха средногодишно между 15 и 20 хиляди лева. Тази сума обаче беше орязана с повече от 30 процента и от бюджета на библиотеката за 2011 година едва 4 хиляди лева са заделени за нови книги и периодични издания. Въпреки това сме заявили 8 хиляди лева, но почти не вярвам, че ще ни бъдат осигурени.

- Това означава, че отново ще разчитате на приходите от библиотечни услуги, които са около 14-15 хиляди лева.

- Да, но с целия този портфейл могат да се закупят не повече от 2000 книги.

- Как стояха нещата преди десетина години?

- Тогава библиотеката е имала възможност да купува годишно по 12-13 000 книги, т.е. шест-седем пъти повече. Коментарът е излишен.

- Но не и изводите!

- Разбира се. И ако не бяхме депозитна библиотека, нещата щяха да бъдат много по-зле.

- Какво получава библиотеката по линия на депозитните издания у нас чрез Народната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий”?

- За миналата година сме получили над 2800 заглавия, т.е. почти два пъти повече от броя книги, за които сме имали бюджетни и собствени средства, за да ги купим.

- Считате ли, че с книжния си фонд, с който разполага към момента Регионалната библиотека в Благоевград, тя е сериозен конкурент на библиотеката към Американския университет и тази към Югозападния университет?

- Определено да, защото нашият книжен фонд е много по-универсален от техния, т.е. включва всички области на знанието. Затова тук идват читатели от различни социални групи - студенти от тези два университета, ученици, граждани.

- Завиждате ли на колегите си от тези две библиотеки за нещо?

- Единствено заради това, че разполагат с повече техника и възможност наличният им книжен фонд да се движи по-активно и така да стига по-близо до читателите. "Завиждам" им заради повечето средства, които имат за покупката на нови издания и периодика, както и за даренията, които получават от различни институции.

- Вие не получавате ли дарения?

- Получаваме, разбира се, но значително по-малко. Миналата година по програмата "Глобални библиотеки" на фондацията Бил и Мелинда Гейтс получихме 25 нови компютърни конфигурации, с тях обособихме обучителен център и така на практика увеличихме броя на компютрите в собствения ни информационен център.

Тази година очаквам да влезе в действие и регионалната балканска система "Кобис", която ще осигури онлайн връзка между всички национални и регионални библиотеки чрез унифицирането на фондовете им.

- Библиотеките у нас реформират ли се?

- Рисковано е на този етап да се говори за реформа в истинския смисъл на думата, но във всички случаи сме свидетели на едно отваряне към новостите в тази област. А това за мен лично е знак, някаква надежда за посока към промяна.

- Като се има предвид, че читалищните библиотеки в 99 на сто от случаите са единствените разпространители на знания в повечето населени места, редно ли е тяхната съдба да се определя единствено от волята на читалищното настоятелство, вместо статутът, функциите и задачите й да бъдат във фокуса на държавната културна политика?

- Там нещата са по-сложни. Читалищните библиотеки фигурират в два закона - Закона за обществените библиотеки и в Закона за народните читалища. И на практика ситуацията е като в онази приказка за многото баби. Ето защо считам, че читалищните настоятелства и занапред ще продължат да бъдат безсилни да се справят с проблемите на тези духовни институции.

- Законът за задължителното депозиране гарантира поддържането на Архива на българската книжнина и попълването на фондовете на 11 депозитни библиотеки у нас с екземпляри от българската издателска продукция. Спазват ли издателите неговите разпоредби, или не?

- Общо взето - да. Казвам общо-взето, защото част от издателите продължават да шикалкавят, като умишлено обявяват, например, че тиражът на съответната книга е под 300 бр., за да избегнат задължението да заделят съответните 33 бройки за 11-те депозитни библиотеки в страната, между които е и нашата.

- Това, доколкото разбирам, е вратичка да се скрие реалният тираж.

- Точно така. Но както казват хората, на харизан кон зъбите не се броят. За миналата година например по Закона за депозита в нашата библиотека са постъпили над 2800 заглавия, а общият им брой към днешна дата е над 150 000 заглавия. Книжовният фонд, с който тя разполага, към момента наброява 380 000 библиотечни единици. Нашата библиотека получи статут на депозитна, първо, защото е най-голямата извънстолична библиотека в цяла Западна България. Вторият фактор беше фактът, че е депозитна библиотека от 1954 г., а третият фактор беше, че още преди 15 години сложихме основите в разработването на електронен каталог, в който има вече над 500 000 записа.

- Къде съхранявате този безценен книжовен фонд?

- В мазето.

- Шегувате ли се?

- Казвам самата истина. Многократно съм искал от Общинската администрация да ни отпуснат 40-50 000 лева, за да го ремонтираме, но никакъв отговор засега.

- Малко благоевградчани знаят, че преди 3-4 години институционалните интереси на Регионалната библиотека бяха изтъргувани за "30 сребърника", както се казва, от вашия предшественик Григор Димитров и тя загуби около 250 кв.м площ, които и бяха отнети в полза на Американския университет, на Правно-историческия факултет към Югозападния университет и на ансамбъл "Пирин". Правите ли постъпки, за да си върнете отнетото?

- Лично аз не съм убеден, че става дума само дори за "30 сребърника". Сделката е за много по-малко. Не искам да коментирам срещу какво предшественикът ми е разменил или отстъпил тази площ, но факт е, че губещият в този "трансфер" е библиотеката.

- Световна практика е всичко да се дава или да бъде в полза на библиотеките.

- Да, но в нашия случай става точно обратното. Писах писмо до кмета г-н Костадин Паскалев, в което обясних, че трябва да ни бъде върнато отнетото, защото в "центровете" и "кабинетите", които бяха създадени от двата университета, по цяла година почти никой не стъпва. В същото време ние се чудим къде да сложим книгите, които получаваме.

- И какъв беше официалният отговор на писмото Ви?

- Една формална проверка от комисия и след това пълно мълчание.

- Как си обяснявате този факт?

- Предпочитам да не коментирам.

- Ако бюджетът на библиотеката продължава да се свива с темповете от миналата година, как я виждате след пет или десет години?

- Трагично. От Министерството на културата обещаха тази година да отпуснат по 30-ина хиляди лева на регионалните библиотеки за закупуването на книги, но дали това ще стане, не мога да бъда сигурен. Засега не виждам "слънце на нашата улица?.

- Има ли в биографията на библиотеката случай, когато общината по собствена инициатива да е предложила някакво съфинансиране?

- За съжаление - не. Държа да поясня обаче, че в България има регионални библиотеки, които по решение на Общинския съвет получават такава финансова подкрепа. За жалост, нашата библиотека не е сред тях. Ние само срещаме "разбиране" от страна на общинските съветници. "Благодаря" им за него, но то не ни върши никаква работа.

- С колко пари се "отсрамва" годишно община Благоевград като помощ за най-голямата библиотека в цяла Западна България?

- С нула лева и още толкова стотинки. Поради тази причина не може да ремонтираме и тоалетните. Те са в ужасно състояние от доста години.

- Редица психолози твърдят, че четенето на книги е най-добрият начин за релаксиране. Защо обаче според Вас от ден на ден хората четат все по-малко книги?

- Проблемът според мен, разбира се, е на друго място. Хората почти освирепяха от липсата на финансови възможности да се издържат и едва ли им е първа грижа да четат книги.

- Виждате ли благоевградската Регионална библиотека в едно обозримо бъдеще и като база за развитието на научноизследователска дейност?

- Тя е най-естественото място за такава дейност, но ако трябва да бъда напълно откровен, на този етап я виждам само в мечтите си, защото си давам ясна сметка какъв дълъг и стръмен път трябва да извървим, за да станем истински научноизследователски книжовен център на Югозападна България.

- Според Вас с каква сума средногодишно трябва да разполага Регионалната библиотека, за да има самочувствието на съвременен книжовно-информационен център?

- Ако примерно бюджетът ни е 300 000 лева за годината, нужни са ни поне още 100-130 хиляди отгоре, за да бъдем някъде близо до библиотеките по света, които са с подобен статут като нашата.

- Наивно е да се очаква, че при наличието на интернет броят на хората, които ще влизат в библиотеката, ще расте. Какво прави тя да привлече повече читатели днес?

- Статистиката показва, че за миналата година, в сравнение с 2009 г., броят на читателите ни е намалял с около 300 души. Броят на заетите библиотечни материали е слязъл с около 3000 броя библиотечни единици. Броят на посещенията в библиотеката обаче е нараснал с около 2 хиляди. Това означава, че Регионалната библиотека в Благоевград продължава да бъде привлекателно място за достъп до различна информация.

- Ако се направят съответните законодателни промени, библиотеките в България ще могат да бъдат спасени от очертаващото се пред тях безлично съществуване?

- Основата в тази посока вече е факт и това е приемането на Закона за обществените библиотеки. За жалост той е повече пожелателен, отколкото императивен.

- Коя е причината за това?

- Липсата на съответните подзаконови нормативни документи, които да очертаят рамката, или по-точно правилата за неговото прилагане. Както беше казал барон Родшилд: "Кой каквото и да говори, винаги става дума за пари?. При нас е същото. Министерството на финансите казва, че няма пари за библиотеките, и "мачът" свършва с това отсвирване.

Ако имахме достатъчно средства, щяхме да направим чудеса.