М. Тодорова: Не трябва да се отказваме да моделираме навици

Началната учителка в VII СОУ Милена Тодорова и Тодор Тодоров, бивш служител към МВР, са родители на абитуриентката Юлия, асистент на училищното знаме на ПМГ.

- Г-жо Тодорова, само на гените ли се дължат успехите на дъщеря Ви?

- Изглежда природата е най-силното, което говори у хората. Аз определено съм твърд родител, учител и наистина съм моделирала много сериозно и двете си деца. Убедена съм, че родителите не трябва да се отказват да моделират децата си, докато са в ръцете им. Трябва да им въздействаме най-напред до 4 клас много, много силно, а след това да се отпуска постепенно.

Имаме две деца, Юлия е по-малката. Сестра й завърши Езиковата гимназия в Благоевград и в момента завършва магистратура в Холандия. Харесва й да живее в Европа и може би там ще остане. Двете са много различни, въпреки че сме се грижили и сме ги възпитавали по еднакъв начин. Юлия ще учи химия, харесва английския език и ходи на състезанията на Кеймбридж юнивърсити, пробва и в областта на философията, изяви се и стигна до национална олимпиада. Изобщо малката е с много разнообразни интереси, рисува и до 12 клас продължи да ходи на занятия в кв. “Вароша”. Мисля, че всичко й се отдава.

- Това само заложби ли са? Смятате ли, че има много деца с таланти, но единици ги развиват, а болшинството прекарват вечерите си в нощните клубове и дискотеки?

- Да, може би родителите не са им показали многото хубави неща и занимания. Много ми се ще да вярвам, че цялото това учене ще си струва усилията, и в този смисъл се чудя къде са успелите хора, завършили Математическата, в управлението на града?! Не ги виня тези хора, сигурно те си правят собствения, личен успех, но ми е чудно защо успешните в ученето и кариерата не са в градската управа?! Обществото трябва да се замисли по този въпрос.

- Вие ли ориентирахте Юлия към ПМГ, или тя избра училището?

- Първата ни дъщеря можеше да понесе много по-силно натоварване като учене, вярно е, че и годините не бяха от най-добрите, дисциплината навсякъде беше оставена на заден план. Тя ми казваше: “Мамо, аз харесвам учителите, от които се страхуваме, никой не обича тези, на които успяваме да се “качим на главата”. Малката също има респект от свои учители и на първо място от преподавателя по химия Илонка Каракичева. Детето ми дойде в ПМГ, защото обичаше биологията. Обаче учителят й по химия се оказа изключителен човек, силен характер и това не можеше да не окаже влияние на учениците й. Макар понякога в повече да им идваше натоварването, дава резултати, но не всички издържат! Явно учителят Каракичева много точно преценява докъде и кого да натоварва.

- Юлия избрала ли е вече с какво иска да се занимава, да учи?

- Да, в Пловдив, хранително-вкусова промишленост, технология на виното с поглед към Франция.

- Като по-малки наказвахте ли децата си, ако не са подготвили домашните или уроците си?

- Честно казано, не съм ги наказвала, но много съм им се карала, “чела съм конско”, както се казва, но не съм ги наказвала. Може би защото и аз съм учител и знам как детето гледа към учителя. За развитието на децата е много важно семейството. Не само тези 3 или 4 души, а големият кръг на семейството и културата, която носи то, градът, приятелите. Всичко е с натрупване. Аз например съм от Силистра и нося съвсем различна култура от тази на благоевградчани. Всеки допир до друга култура, излизанията извън тесния кръг на семейството, градът, държавата обогатяват. Но истината е, че в семейството човек получава повечето ценности. Децата трябва да се насърчават да имат приятели, защото те също обогатяват.

- Пускали ли сте Юлия на дискотека и имаше ли наложен вечерен час?

- Пусках я, разбира се, сестра й много държеше на това, но до ХI клас тя винаги се прибираше до полунощ, защото така се бяхме разбрали. Последната година в ХII клас вече оставаше и до по-късно. Ходи навсякъде, не съм я спирала.

- Не се ли опасявахте, че ще развали успеха си или на другия ден няма да може да стане сутрин за училище? Институциите обвиняват родителите, че пускат непълнолетните си деца на дискотеки до малките часове и ги оставят без контрол, защо и Вие го правите, като е незаконно?

- Тя трябва да има приятели, защото другата алтернатива е да бъде аутсайдер. Трябва да има среда, защото ще живее с тези млади хора около себе си. Така съм научила децата си - те няма да живеят с мен, ще живеят в своя среда, която сами трябва да създадат. Ето затова съм я пускала на дискотека, защото в противен случай ще стане аутсайдер.

У нас нямаме общност на родителите, която да действа единодушно. Като сме се събирали на родителски срещи, съм отваряла въпроса например за празнуването на рождените дни: “Скъпи родители, купувате ли алкохол за празника?”, и отговорът винаги бе пълно мълчание. Явно това е парлива, гореща тема, по която никой дума не обелва.

Излиза, че не само като родители сме изпуснали нещата, но и даже не желаем да ги контролираме. Когато една година дъщеря ни си покани приятелите в заведение да ги почерпи за рождения ден, ние с баща й трябваше да стоим наблизо, за да сме сигурни, че няма да се случи нещо неприятно и грозно. Защото децата прекаляват с алкохол от неопитност и незнание.

Както казах, другото ми дете е в Холандия и там младежите на тази възраст не ходят в заведения и няма такъв род заведения, а у нас ги примамват по всякакъв начин. А и обществото ни като цяло не иска проблемът да се реши и да се наложат забрани като в почти всички европейски страни.