Ловчанлийка доведе от САЩ в Благоевград колумбиец

Силвия Зарева е една от многото българки, завършили висшето си образование в Благоевград и останали тук да живеят. Ловчанлийката всъщност има двоен принос към областния център - тук тя доведе чак от Колумбия и съпруга си Александър, който вече се е ориентирал към българско гражданство и постоянен благоевградски адрес.

Силвия е родена през 1981 г. и завършва в родния Ловеч Езикова гимназия. Вестник на АУБ, който се получава в училището, предопределя завинаги съдбата й и тя кандидатства в щатския университет в Благоевград. Завършва журналистика и политология, после - магистратура по европеистика в Ню Йорк. След 5 г. в САЩ през 2009 г. тя получава оферта от АУБ да започне работа като координатор реклама и уебсайт на университета, приема веднага и довежда тук и съпруга си. В момента семейството живее на квартира в Благоевград и чертае планове да се устрои тук за постоянно.

Кръстеният на Александър Велики съпруг от месеци часове наред “си говори” с жената, която чисти храма във “Вароша”, без да знае дума български. 29-годишната му съпруга Силвия пълни касички и бурканчета, за да изпълни мечтата си за професионален бански и баба й да види Охридското езеро. Кваси си сама киселото мляко и ежедневно обикаля пазара за пресни подправки, за да посрещне вечерта приятелите си с екологично чиста трапеза.

- Силвия, да се навиеш да дойдеш в Благоевград заради едно университетско вестниче авантюра ли беше, или дълбоко обмислен избор?

- Просто го видях и реших - АУБ е мястото, където ще уча, при това ще уча журналистика. Получих освен това подкрепата на родителите си, че и стипендия, и пристигнах. Отделно исках да разбия

МИТА ЗА “ЗАТЪНТЕНИЯ БЛАГОЕВГРАД”, КАКЪВТО ТОЙ ИМА В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ.

Като научиха за избора ми, приятелите неизменно ме питаха “Къде? В Благоевград?”. И това с една особена, невярваща интонация. А аз вече бях проучила, че това може би е най-динамичният град в България, с много богат културен живот. После в АУБ избрах и политологията. Поколението ми живее в безумно време, непрекъснато стават някакви промени, правителства се сменят с такава бързина, че човек трудно успява да ги запомни, но един млад човек е длъжен да бъде ориентиран и да има гражданска позиция. На това ме научиха преподавателите ми по журналистика. Трябва да познаваш темата, по която пишеш, да познаваш обществото, общественото устройство на страната, за да си добър журналист.

- Предполагам, че веднага след пристигането си си се захванала с вестника на АУБ, заради който дойде?

- От първата седмица, естествено, а след 2 години му станах и главен редактор.

- Имаше ли предпочитан ресор, в който да пишеш?

- Да - новините от Благоевград ме интересуваха силно, естествено, и случващото се в АУБ, изложби, музейни прояви. Винаги има какво да се пише. Това е невероятен и много наситен със събития град.

- А как реши, че европеистика може да се учи в САЩ?

- Много от европейските корифеи в тази област учат и работят в САЩ заради качеството на обучението и престижа на тамошните университети. Все пак повечето от 100-те най-добри университета в света са точно в САЩ. И през 2007 г. защитих дипломна работа в Нюйоркския университет на тема “Спецификата на думата “Европата”.

- ЕвропаТА?

- Да, членувано.

- Каква беше основната ти теза?

- Че

ПО ВРЕМЕ НА ТУРСКОТО РОБСТВО 500 ГОДИНИ СМЕ ЖИВЕЛИ НА ПРАГА НА 2 СВЯТА И ТОВА ОБУСЛАВЯ РАЗДВОЕНАТА НИ СЪЩНОСТ.

Хем искаме да сме европейци, хем не се смятаме за такива. Изследвах “Бай Ганьо”, Вазов, съвременните български писатели - навсякъде се вижда това раздвояване на съзнанието ни. Така беше към май 2007 г., когато завърших дипломната работа, сега обаче забелязвам, че постепенно започваме да се отърсваме от това раздвоение.

- Къде го намери Александър и така ли звучи името му в родната Колумбия?

- Да, баща му го е кръстил на Александър Велики и е записан точно така, не в испанския вариант на името Алехандро. Срещнах го в Ню Йорк. В АУБ бях учила испански и в САЩ умишлено започнах да се събирам с хора, които го говорят, за да го усвоя в разговорния му вариант. Беше смешно, че всъщност ние се сближихме първо заради бащите ни - установихме, че и двамата работят в държавния телеком - единият на България, другият - на Колумбия. Той беше студент и работеше в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, преди това е бил в Музея на американското индианско наследство. Човек с разностранни интереси - имаше вече диплом по бизнес, в САЩ учеше изобразително изкуство и фотография, а когато миналата година го доведох в Благоевград, записа журналистика. Широко скроен човек, не обича да спестява, предпочита парите да ги даде за пътуване, да отиде на ново място, да се срещне с нови хора.

- Защо не го доведе на тази среща, за да направим блицинтервю?

- А, той е на лекции.

ВСЯКА СУТРИН СТАВА В 6.30 И ЗАПОЧВА ДА УЧИ - АЗ ПО ТОВА ВРЕМЕ НЕ МОГА ДА СИ ОТЛЕПЯ ОЧИТЕ,

но той е много дисциплиниран в това отношение.

- В Ню Йорк ли се оженихте?

- Да, кръстник ни беше един италианец, и това си бяхме - тримата. Всъщност той трябваше да е кум, но такава дума няма в другите езици и сам се нарече кръстник. Подписахме се в гражданската им служба, не сме правили църковен брак, защото Алек е католик, а и не сме от хората, които ще пръскаме луди пари за пищни църковни ритуали и много гости. По-добре да ги дадем за пътуване. Иначе Алек много харесва нашите църкви и непрекъснато виси в благоевградската - все нещо снима и си говори с една леля, която поддържа църквата.

- На какъв език се разбират?

- А, тя му говори на български. Жената е убедена, че след като му говори бавно и високо, той всичко й разбира. Той, естествено, не отбира думичка от нашия език, но понеже е винаги усмихнат и има излъчване на добър слушател, тия разговори продължават от месеци.

- Меденият ви месец вероятно е бил много романтичен?

МЕДЕНИЯТ НИ МЕСЕЦ ВСЪЩНОСТ БЕШЕ МЕДЕНА НОЩ.

Отидохме на един мост между Манхатън и съседен квартал и гледахме залеза. На другия ден си направихме пикник, и толкова. Това беше през 2007 г. Вчера пък /б.р. 28 септември/ чествахме 3-годишнина от брака си.

- Как?

- Алек беше на училище, аз - на работа, а вечерта гледахме филм по телевизията.

- Как успя да го доведеш в България и защо в Благоевград, а не в Ловеч?

- Ловеч се смали като град, животът изтече от него, какво бихме могли да правим там?

В БЛАГОЕВГРАД Е ДИНАМИКАТА, ТУК СА МЛАДИТЕ ХОРА.

- А вариант да отидете да живеете в Колумбия?

- Няма такъв. С ежедневните отвличания за откупи там е невъзможно да се живее, особено ако си чужденец. Дори не сме го и мислили този вариант. Яд ме е по-скоро, че още не съм ходила там, но тъкмо се бяхме наканили и от АУБ ме поканиха да се върна тук, нямахме време да посетим близките му. Сега всъщност неговите родители се канят да ни идват на гости и ще ми е много любопитно да се запозная с тях.

- Какви бяха първите впечатления на съпруга ти от Благоевград?

- Възторжени заради многото шляещи се младежи по улиците. А той да се впечатли от такова нещо е доста, защото поради високия естествен прираст в Колумбия там 60% от населението са все в младежка възраст. Самият той има 4-ма братя и сестри.

- Как твоите близки посрещнаха колумбийския съпруг?

- Невероятно - няма как човек да не го заобича. Винаги усмихнат, позитивен, спокоен, вежлив, никога не се ядосва. Баба ми буквално е влюбена в него, казва, че на света няма друг толкова добър мъж.

- Алек започна ли да разбира българския?

- Да, знае 2-3 изречения.

ЕДНОТО Е “ЖЕНА МНОГО ЛОША И ХУБАВА”, ДРУГОТО - “БАБО ГОТВИ ХУБАВА МАНДЖА”.

- Достатъчно, казваш?

- Е, не е чак достатъчно, но предвид на това, че ще кандидатства за българско поданство, сигурно още следващия семестър ще запише курс по български език.

- Какво правите вечер след лекциите и работата?

- Почти всяка вечер имаме гости. Много обичам приятели да идват у дома и аз да им готвя. Печката е моята стихия. Ходя по пазара, вече имам постоянни доставчици на най-различни подправки и домати, защото съм страхотна доматарка,

КУПУВАМ СИ И ДОМАШНО ПРЯСНО МЛЯКО И СИ ГО КВАСЯ САМА.

Обичам месото, но кренвирши и салами не нося в къщата си, грехота е, при условие че в България има толкова много домашни екологични продукти без консерванти и подобрители.

- А приготвянето на колумбийски ястия усвои ли?

- Не си падам по тази кухня, признавам. Там готвят без подправки, храната им е много силна и мазна, почти не слагат на масата си сирене и мляко. Алек в началото много се дивеше, че ние на почти всичките си манджи слагаме кисело мляко, но вече не се чуди и дори му е вкусно.

- Каква част от домакинската работа си му поверила?

- Миенето на чиниите. Хем го прави качествено, хем пести много вода. Много обича и да се изявява в при консервирането на зимнина. Ходим в Ловеч и там е цар на лютениците, апетитките, нищо не му се опира.

- На какъв език си говорите вкъщи?

НА АНГЛИЙСКИ СЕ КАРАМЕ, А НА ИСПАНСКИ СЕ ОБИЧАМЕ.

- За какво се карате?

- Като всяко семейство, има за какво. Той е малко разхвърлян и винаги много се интересувам от въпроса защо чорапите му са върху пода, а не в пералнята. Той си знае, че като мина на английски, облаците започват да се сгъстяват. Много често и спорим - той чете доста вестници в интернет и последния път, когато минахме на английски, много се възмущаваше от решението на французите да изгонят ромите от страната си.

- И твърдо смятате да се устройвате в Благоевград?

- Да, засега, защото съм убедена, че

ГРАДЪТ Е ЕДНО МНОГО ХУБАВО МЯСТО ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДЕТЕНЦЕ.

Не съм далеч от мисълта и да си купим нещо с дворче, в което да си отглеждам домати. За целта си имам касичка, която обаче е покрита само на дъното. Всъщност аз си имам много касички и бурканчета. В едната събирам за много хубав бански, защото плувам, в другата - за професионален фотоапарат на Алек, в третата - за да осъществя мечтата на баба ми, която иска да види Охридското езеро.

- Къде обичате да ходите в Благоевград?

- На Бачиново и в зоопарка. Макар че в зоопарка все се караме с пазача -

ТОЙ ИСКА ДА МИ ДАДЕ СТУДЕНТСКИ БИЛЕТИ, АЗ ИСКАМ ДА СИ КУПЯ НОРМАЛЕН.

И без това е изумително ниска цената - 1 лв. билетчето. Ами тия животни нали трябва да ядат нещо? В Ню Йорк например входът е 20 долара. Обичаме да ходим на пазара и да оглеждаме зеленчуците, както и по кварталите, където се е запазил този дух от моето детство в Ловеч - хората излизат вечер пред блоковете и къщите си, играят карти, говорят си.