Лов без куче не става, част е от семейството, грижата за него е като за дете

Светломир Емануилов е най-младият ловец, който заедно с кучето си Ричард започва осмия си сезон в 21-ва ловно-рибарска дружинка в близкото до Кюстендил село Жиленци. По лова се запалил от дядо си и баща си, казва, че винаги е искал да стане ловец. Гонитбата на дивеча с кучето е много по-голяма тръпка от дръпването на спусъка, казва Светли. Сега отглежда само едно ловно куче, което не е съвсем чистокръвно, защото заради новата си работа в столицата няма много време за лов, а не иска четириногите му любимци да се чувстват ощетени и лишени от излети.

Не може да се каже, че е лесно да се отглежда ловно куче, най-добре е да има двор, да го обича и да се грижи за него, разказва младият авджия. В момента моят Ричи не се връзва, защото е много послушен, обикаля си в заградения двор, пази къщата и изпълнява команди. С него ходим на разходка в гората, правим тренировки и се забавляваме, разказва стопанинът му. Не е претенциозен към храната, защото още от мъничък освен специализираните кучешки храни и витамини хапва и кокалчета, и месо, но и плодове и зеленчуци.

Кучетата са като деца за ловците. Полагаме за кутретата грижи, може би по-големи от тези за собствените ни бебета, признават авджиите от дружинката в Жиленци, които заедно са дошли да мерят силите на кучетата си. Ловец, който няма куче, не е пълноценен. Освен гордост и необходимост ловните кучета са голяма отговорност и скъпа инвестиция, споделят мъжете.

Има развъдници, а и много често колеги ловци, които притежават породисто куче, след като отгледат малките до 40-ия ден, ги продават на колеги. Между нас се знае кой какво има и дали го продава. Цената на кучето зависи от родословието му, ако е чистокръвно, може да стигне до 400-500 лв. Ние в Кюстендилско отглеждаме най-вече кучета, специализирани в лова на диви свине, разказват още от дружинката. Тук такъв е районът. Няма много птичи лов, а тази година и откъм прасета нещата не са като минали години, но все пак можем да се похвалил с осем прасета за отминалия ловен сезон, разказва Светломир.

Не е важно само да си добър стрелец, важно е и да си добър гонач, споделят с гордост мъжете от 21-ва ловна дружинка.

За да стане от едно ловно куче добър гонач, трябват тренировки - дълги, постепенни, методични и на подходящо място, казва Светли, който посветил повече от година на обучението на кучето си Ричи. Тогава работех в Кюстендил, имах и доста повече свободно време и възможности да се занимавам с него.

Обучението на кучето за лов на диви свине става най-добре в гатер. Това е заградено пространство от ловно поле. Най-добре да е пресечен терен от поне 20-25 дка. След като кучето вече е научено да работи по следа и да облайва дивеча, идва времето и на състезанията в гатера. Кучето се пуска и се засича времето, за което надушва следата, подгонва и довежда дивото прасе на мушката на ловеца.

Гатерът е най-доброто място за тренировки на ловните кучета, защото на терен в гората те могат да излизат не повече от три-четири месеца. През останалото време, ако не се поддържа формата им, започват да линеят и губят навиците си, обяснява председателят на 21-ва ловна дружинка Йордан Петров.

При срещата с дивото прасе адреналинът на гончето се качва, агресивността взема връх и той влиза в бой с глигана. Тогава губи чувството си за самосъхранение и се създава ситуация, твърде опасна за живота му. Не един и два са случаите с разкъсани от глигани недостатъчно добре обучени ловни кучета. Смелостта е добро качество, но с мярка, и за да се обучи да я има, ловецът и гончето упорито работят години, разказва още председателят. Целта е една - гончето да стане най-перфектният ловец на дива свиня, и постиженията не закъсняват.

Ловът с кучета е страст, която не спира да те човърка, ако те е завладяла веднъж. Ловецът, където и да се пресели, не спира, разказват авджиите и дават за пример най-младия член на ловната дружинка Светломир, който даже след като отишъл да живее и работи в столицата, всяка свободна минута тича до Жиленци, за да е с кучето си, и продължава да ловува.