Литературоведът К. Зографова: Две съдбовни жени свързват Вапцаров с Благоевград

Катя Зографова e литературовед, писател и директор на къща музей "Никола Вапцаров" в София. Родена е 1957 г. в гр. Панагюрище. Автор е на 8 книги, сред които "Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането да наши дни", "Любовен архив", "Никола Вапцаров: Преоткриване" (Документална сага).

Има повече от 600 публикации в печатните медии, консултирала е документални филми за Елисавета Багряна, Иван Ненов, Никола Вапцаров, кафе-сладкарница "Цар Освободител" ("Възстановка"). Книгата й за Чавдар Мутафов е отличена с международната награда на Панаира на книгата в Ниш, а "Многоликата българка" - с националната награда "Блага Димитрова". Нейни текстове са превеждани на италиански, македонски и руски.

Член е на Сдружението на българските писатели, Дамския литературен салон "Евгения Марс" и Женското патриотично дружество "Райна Княгиня".

Семейна, с две деца - Мария и Козма.

- Г-жо Зографова, наричат Ви "адвокат на онеправданите от историята". Кои са онеправданите от историята и защо?

- Стотици достойни българи несправедливо са натикани в задния двор на историята. Забравени, изличени от нашето собствено безхаберие! Тук бих добавила и "забранените" или съзнателно потулени (най-често поради идеологическо тесногръдие) имена, събития и факти... Плюс драматично сложните личности като Вапцаров, който сам се определи като огняро-интелигент, та литературните "корифеи" и днес не могат или не желаят да проумеят какво означава това.

А според мен той никога не позволява "огнярят" да доминира над "интелигента" у него! Това доказва дори бързият преглед на заглавията от библиотеката му в софийския музей. Но понеже изключително широкият кръгозор на поета е смущавал доктринално обременените вапцароведи от близкото минало, те сякаш не са я забелязвали, безочливо са я подминавали, макар да стои на централно място в стаята му...

- Посветихте книга на забележителните жени от Възраждането до наши дни. "Многоликата българка" онеправдана ли е от историята и коя е причината да се знае твърде малко за толкова талантливи и смели жени?

- Определено да. Тв класацията "Великите българи" го доказа безпощадно ясно. Спомняте си колко малко жени бяха сред увенчаните, колко назад попадаше името на една Райна Княгиня...

Но каква златна мина са великите българки за нас, изследователките на изумителните им биографии!

Защото България е ущедрена на талантливи, "онеправдани" (и красиви) жени - от Св. Злата Мъгленска, София Юрукова, първата следосвобожденска книгоиздателка, народната будителка Царевна Миладинова, прекрасните български "даскалки", първата хаджийка Неделя Балабанова, самарянката Райна Касабова, "равноправката" Ана Карима" Малцина знаят, че журналистката Влада Карастоянова - говорителка на Радио Би Би Си, е осиновена дъщеря на Султана Рачо Петрова и заради която "фаворитката" на Фердинанд е била заточавана на стари години в концлагер. Но царствено остаряващата българска майка никога не се отказва от размирното си чедо!

Темата за българската майка е сюблимно затрогваща, вълнуваща: велики жени са не само легендарната баба Тонка, но и Елена Вапцарова, баба Съба, майката на Иван Вазов...

- Какво е общото между Вашите героини, помогнало им да успеят да изявят себе си в един определено мъжки свят?

- Неслучайно те са назовани "многолики", защото често имат по няколко жизнени и творчески "лица", многоталантливи са, знаят две и двеста... Художничката Елисавета Консулова-Вазова си е направо феномен - и с талантите си, и с модерния си дух, въпреки който успява "да превземе отвътре" патриархалната "крепост" на Вазовци... като спечелва баба Съба, за разлика от печалноизвестната Атина Болярска, навеки изгонена от Вазовия дом.

Общо за героините ми е и това, че доста от тях се оказват неудобни и в "царските", и в "народните" времена: Влада Карастоянова е наречена "усойницата от Лондон", обявена за враг

№ 3 и е осъдена задочно на смърт по време на монархическия режим, а след 9.IХ.1944 вече е "чумата на Вълко Червенков" - винаги в немилост... Или творческите примери - операта по либрето на Фани Попова-Мутафова "Цар Калоян" (с музика от световноизвестния Панчо Владигеров) е сваляна от сцената и преди, и след 9.IХ.1944 г.

Отделна тема е съдбата на пиесата й "Солунският чудотворец", която е снета в апогея си, при пълни салони, от театър "Сълза и смях", понеже е задухал нов политически вятър по "македонския въпрос"... Мъчително тъжна е съдбата на доста от героините ми: Яна Язова е осъдена на пълна творческа изолация след 1944, Петя Дубарова се самоубива, а много от национално заслужилите жени нямат дори собствен гроб, където потомците да поставим цвете на обич...

А партизанката Вела Пеева пък е имала след жестоката си гибел цели 3 гроба. Малко са духовните аристократки като Багряна и Дора Габе, които надживяват всички и всичко... Но въпреки драматичните им съдби моите българки са озарени и вдъхновяващи! Цели 40 жени от три века насам...

- Имате ли "любимки" сред българките, героини на книгата Ви?

- Нека употребя нетипичния женски род на думата и призная, че моя "кумирка" е Райна Княгиня... И за нея се е вкостенило едно величествено клише благодарение на "Записки по българските въстания" на Захарий Стоянов, когото ние, панагюрци, обожаваме... Но всъщност Райна Футекова освен знаменоската на Априлското въстание е и "европейска" учителка, и една от първите акушерки на свободна България.

Оказва се, че София не я заслужава, щом не успя да наложи квартал "Орландовци" да носи светлото й име... Язък, че тази национална мъченица с куцата си нога е тичала да "бабува" на толкова новородени именно в тая махала, та да може да отчува четирите си момчета, вече вдовица със скромна поборническа пенсийка...

Затова гордите ни съграждани пренесоха костите й в двора на родната й къща, до тези на родителите й. И днес те се радват на всенародни "чест и почитание". Това е добър пример за опазване на светиня. Ние, поданиците на възрожденските градчета, наистина сме длъжни да дадем моделите за достойно поведение, а и духовен кураж на нацията в моменти на грозна историческа "амнезия"...

- Колко от бележитите българки в книгата Ви са от Македония или с македонски корени?

- Те са сред любимките ми, почти колкото панагюрките, към които по рождение съм си пристрастна. Царевна Миладинова, Мара Бунева, Менча Кърничева, Екатерина Симидчиева - убита от сръбски солдафони като бранителка на българска черква и неслучайно възпята от Вазов! А е била бременна и със смъртта й погиват два живота... Но освен героините и "терористките" на националната кауза харесвам и "мекосърдечната" Султана Делчева - майката на Гоце!... Майката - "гений на страданието"!

- Музеят на Вапцаров в София съществува повече от половин век. Как оценявате шанса си да бъдете уредник в него по време на 100-годишния юбилей от рождението на поета?

- Да, това си е исторически шанс, но от друга страна беше и мъжко дело, цял подготвителен епос, в който проявих характер - за 5 години уредничество на големия "порутен" музей направих над 10 проекта, превърнах се от Homo arhivarius в своеобразен "проектант"... Но пък възтържествува справедливостта!

В навечерието на Вапцаровия юбилей дойдоха дългоочакваните средства за генерален ремонт на музея, а оттам и на цялата сграда на ул. "А. Кънчев" 37 в София, последния дом на поета. А работното напрежение в режим на националното честване, като добавим и грозната роднинска вандалщина върху гроба на поета тъкмо по време на 100-годишнината, можеше да издържи само човек - хроничен работохолик, но и корав балкански тип.

- Кой от двата музея на Вапцаров - софийският или къщата му в Банско, е по-богат на експонати?

- Безспорно софийският. Той притежава най-голямата, просто безценна сбирка от ръкописни тетрадки и бележници на поета - от най-ранните младежки стихове до оригиналите на последните му творби "Прощално" и "Предсмъртно", вещи и документи на поета и семейството му, огромен фотоархив, реликви като портативната му пишеща машина "Хермес бейби" или Международната награда за мир.

Вапцаров е единственият българин, станал посмъртно неин носител. Малко известна, но невероятна художествена колекция... За повече вижте сайтa на музея: www.vaptsarovmuseum.org!

- Продължават ли да постъпват в музея значими свидетелства за живота и делото на Вапцаров?

- Гордея се, че последните откриваеми сакрални знаци за делото на световния банскалия бяха дарени(!) на софийския музей и вече принадлежат на България!

Сред тях са знаменитата тетрадка "Сампа", запазената част от архива и библиотеката на Бойка Вапцарова, та дори и една снимка, дарена от сина на царския морски офицер Борис Цанков, на която те тримата с Йонко и Никола Вапцарови се кипрят на царската моторница в Евксиноград! "Царската връзка" бе тема-табу за соцвапцарознанието, но, слава богу, красноречивият фотодокумент е опазен от лапите на цензурата и днес е достъпен за всеки посетител на обновения музей...

- По повод юбилея издадохте документалната сага "Никола Вапцаров: Преоткриване". Кога и с какво започнахте да преоткривате Вапцаров?

- Откакто прекрачих прага на Вапцаровия музей, започна това нарастващо изследователско приключение. Сякаш всеки миг от живота на любимия поет е сложен ребус, когато се откажеш от понякога престъпната леснина да го четеш през "сини" или "червени" идеологически очила...

Всъщност той е един много самотен страдалец и приживе, и след смъртта си, неприспособим към земните окови свободолюбив и дързък "морски човек", който сам избира да се включи в смъртноопасната антифашистка съпротива, да изгори в апогея на таланта си, създал шедьоври като стихотворението "История"... Бих го нарекла "великият непознат" в историята ни - въпреки натрупаните във времето "томове грамади" от звани и самозвани "вапцароведи".

Въоръжена с цялото налично документално богатство, скрито в музейните трезори, аз се постарах да открия своята истина за Вапцаров и да напиша една почувствана и премислена дълбоко, дълго и лично, затова правдива и различна документална биография на Вапцаров - духовната! Като започна от далечната предистория на рода и стигна до послесмъртното битие в паралелните животописи със събратята му по перо и по съдба - Владимир Маяковски, Федерико Гарсиа Лорка, Назъм Хикмет, Нобеловия лауреат за литература Салваторе Куазимодо...

Не спестявам нито тъмната страна в биографията на харамията Йонко Вапцаров, нито семейните и гробищните истории на фамилията, но въпреки жестоките житейски разкрития поетът е въздигнат...

- Почти всеки българин знае стихотворението "Предсмъртно", но Вие първа обръщате внимание на забележителния факт, че последната дума в поезията на Вапцаров е "обичахме".

- Това е израз на феноменалната способност на поета да остане влюбен, дори когато "на времето барутно пистолета" е опрян във високото му чело, когато очаква разстрела си! Изумително е, че вместо логичните думи на омраза и мъст към "врага", който го погубва, той изрича думи на обич - към любимата жена в "Прощално" и към народа си в "Борбата е безмилостно жестока..."

Как да изтръгнеш такъв поет от сърцето на българина? Невъзможно е! Затова написах "Влюбеният Вапцаров" и проследих цялата емоционална верига на неговите любови - от Кина Каназирева до "нелегалната" платонична обич към актрисата Иванка Димитрова, а не от търсене на евтина "жълта хроника".

Впрочем публикуваните за първи път в книгата ми прелестни ликове на любимите на поета сами излъчват своята магия... Удивително е, че двете съдбовни момичета на поета са от вашия град - красивата съпруга Бойка Вапцарова, която днес лежи в гроба на баща си в Благоевград, не до поета.

Малцина знаят и това, че най-споделената му любов - Анна Мицова, също ваша съгражданка, преди смъртта си пожелала да издълбаят върху надгробния й камък стихове, които той някога й е посветил... И горчиво се укорявала, че не запазила писмата му, които със сигурност са били любовни шедьоври като тези, посветени на съпругата му Бойка, чиито оригинали днес също се оказват в неизвестност, но поне са публикувани...

- Как преминава ежедневието Ви на уредник в музея?

- Въпреки световната криза успяхме да получим скромна субсидия по дарителска програма на “Райфайзенбанк” чрез Министерство на културата за реставрация на мебелите от автентичната битова част на музея. Стъпка по стъпка пространството "Вапцаров" се преобразява в модерен европейски музей!

Малка, но атрактивна част от проекта ми за нова постоянна документална експозиция вече е реализирана - в обекта "Кварталното кино", възстановка на киносалон от 40-те години на ХХ век, където се прожектират филми от "реколтата" на юбилея, сред които "Неразбран си отидох" на благоевградската журналистка Юлия Караджова и най-новият - "И след разстрела" на Петко Горанов...

Знаете ли, още ми е топло на душата от огромния интерес към обновения "Вапцаров" в Нощта на музеите през май тази година. Ако другите столични музеи затвориха към 1 часа сутринта, към дома на поета до 3 след полунощ неуморно се изкачваха млади хора. Някой написа в тетрадката за впечатления: "Жалко, че Нощта на музеите е само веднъж в годината!" Пристигнаха хора от Пловдив, от Русе...

През миналите 2 години работих денонощно, за да посрещнем достойно светлия юбилей на поета: докато течеше тежкият ремонт, направихме пътуваща изложба само от оригинали, така да се каже - "изнесохме" музея, който бездруго бе затворен за посетители; извършихме и сериозно издателско дело - великолепна книжка със стихотворенията за деца на Вапцаров, фототипните "Моторни песни", двутомник със съчиненията на поета (един египетски труд, който още чака бял свят). Цяло чудо е, че все пак успях да завърша авторската си книга "Никола Вапцаров: Преоткриване".

Дължа го на най-преданите Вапцарови почитатели - морското офицерство, които неумолимо ме "притиснаха" с финансова "инжекция", но и с настойчивото си искане да сторя и невъзможното, но "сагата" да излезе в уречения срок! И се оказаха прави, защото читателят повярва на мен и избра скромната ми "музейна" книга (на фона на 10-ината юбилейни заглавия, някои с претенцията за "фундаменталност").

Спастрила съм последни бройки от първия тираж, защото ме чакат още предстоящи представяния из страната - след тези в София, Варна, Велико Търново, Чирпан, Хасково, Златица и родното Панагюрище, разбира се... В момента работя по второто допълнено издание, което ще излезе в края на тази или в началото на идната година.

- Изложба с автентични музейни реликви за Вапцаров през 2009 г. гостува в няколко града на България, сред които за съжаление не бе Благоевград. Възможно ли е гостуването й?

- Уви, не в пълния й обем, защото повечето от "Реликвите от наследството на Вапцаров" са част от интериора на музея, от постоянната му експозиция... Но фондовете на "Вапцаров" са толкова богати, че винаги може да се създаде интригуваща нова изложба, стига да има кой да я финансира...

С удоволствие бих дошла във Вашия град, за да представим Вапцаровите издания, сътворени с толкова любов от екипа на Националния литературен музей. Всъщност мисля, че Благоевград е задължително място за среща с Вапцаров - колкото Банско и Варна! Особено когато става дума за "Преоткриване"-то, в което се разгръщат неизвестни страници, свързани с благоевградските любими, със страстта към театъра... Защото Вапцаров е идвал в Благоевград не само заради срещите си с Анна или Бойка, но и с театралната трупа, която е режисирал...