Летвата е вдигната много високо, не е престижно да минеш под нея

В неделя, 15 май 2011 г., випуск 2011 на Американския университет в България (АУБ) ще хвърли шапки пред погледа на Нейно Превъзходителство Ким Кембъл, първата жена министър-председател на Канада, забележителен дипломат, писател и политик.

Нейно Превъзходителство ще бъде почетен оратор на церемонията по дипломиране на седемнадесетия випуск на АУБ, която ще започне в 10.00 часа на централния площад в Благоевград. Приветствия към випуска ще произнесат още Петя Евтимова, заместник-министър на образованието, младежта и науката, председателят на настоятелството на АУБ г-жа Мариан Келър и президентът на университета д-р Дейвид Хюуайлър.

Първа от 258-те студенти на випуска, които тази година ще получат дипломите си, ще бъде албанката Ирена Паламани, която завършва с пълно отличие университета и с диплома по две специалности - “Икономика” и “Математика”. Тя е петата студентка в цялата 20-годишна история на АУБ, която се дипломира с пълно шест.

Ирена Паламани е родена през 1989 г. в малкото градче Борел, Северна Албания. Баща й е икономист по професия, а майка й учителка по химия. Има две по-малки от нея сестри. Завършила е турска гимназия в родния си град, където е изучавала усилено английски език, което всъщност й помогнало много, за да вземе успешно изпитите си за студентка в Американския университет в България.

- Ирена, разкажи какво е усещането да си първа сред първите?

- Нещо като да се изкачиш на връх, за който дълго време си мечтал. А може би и като част от усещането, което имат спортистите победители в едно състезание. Не знам в този момент кое е по-вярното.

- Вълнуваш ли се?

- Много. И едновременно с това съм щастлива, много щастлива, защото моите родители и двете ми сестрички, които ще присъстват в неделя на церемонията по официалното връчване на дипломите, ще бъдат много горди с мен.

- Очаквала ли си да станеш отличник на випуска?

- Не, но сега виждам, че усилията, които съм полагала през тези четири години в университета, са дали много добър резултат. Днес например разбрах, че в цялата 20-годишна история на университета само четири души преди мен са завършили този университет с пълно отличие.

- Как разбра за Американския университет в България?

- Съвсем неочаквано. В гимназията, където учех, дойдоха представители на фондация "Сорос" и студенти, които следваха в Американския университет в Благоевград. Те ни разказаха за него, обясниха ни всички подробности за процедурата по кандидатстването и аз реших да опитам. Изкарах много висока оценка на приемните изпити и влязох "от раз", както се казва.

- Защо предпочете да следваш в АУБ, а не, да речем, в университета в Тирана, където разходите за обучението щяха да са значително по-малко, отколкото сега?

- Не смятам, че следването ми тук е по-скъпо от това в държавния университет на Тирана. След първата година в Американския университет аз получих пълна стипендия от фондацията "Отворено общество" и така успях да реша всички въпросителни в "уравнението" студентски такси. Освен това имах възможност да ходя три пъти на студентска бригада в САЩ и така успях да събера пари и за всичките си лични разходи по време на следването ми.

- Според тебе кое превръща един юноша в добър студент?

- Може би мотивацията и постоянството, с което подхождаш към задълженията си на студент. Поне за мене беше така. Ако човек гледа на тези ангажименти като на временна заетост, през която минава и заминава, няма как да завърши с отличен успех.

- Вярваш ли на мантрата, че талантът е 1%, а останалите 99 са работа?

- Може да прозвучи тривиално, но това е истината. Другото, което научих през тези четири години, е, че когато човек не знае нещо, не трябва да се срамува, а да разбере причината защо става така. Аз например винаги в такива ситуации питах моите преподаватели и така запълвах празнините в моето образование.

- Усилието ли е формулата, за да бъдеш безспорен фаворит?

- Не зная как е при другите, но при мене тя работи безотказно. Разбрах, че да успееш в едно начинание, трябва да си убеден, че ще постигнеш това, към което се стремиш. Ако не харесваш това, което правиш, наивно е да очакваш, че ще успееш.

- Трудно ли се носят две “дини” под една мишница?

- Завършвам наистина с две специалности - математика и икономика. Не беше лесно, въпреки че помежду си те имат много силна логическа връзка. За да бъда откровена и пред вас, ще призная, че математиката беше по-голямото предизвикателство за мене и аз отделях много повече време, отколкото на икономиката, но през тази есен ще продължа образованието си в университета на щата Вирджиния именно като доктор по икономика, а не като доктор по математика. Избрах го, защото финансовите условия за следване там се оказаха най-изгодни за студенти като мене.

- Колко години продължава обучението там, за да получи човек диплома за доктор на икономическите науки?

- Седем години. Но ако успея да вземам повече изпити наведнъж, програмата дава възможност обучението да завърши и за пет години. Аз мисля, че ще успея да си спестя тези две години, а след това да стана и университетски преподавател.

- Вярваш ли, че ще имаш сили да превърнеш и тази мечта в реалност?

- Аз никога не съм доволна от себе си и затова винаги вдигам постоянно “летвата”. Правя го с убеждението, че в един момент, ако си постигнал нещо, осъзнаваш и възможността, че можеш да постигнеш и повече. Според мене винаги трябва да се предизвикваш с някаква цел, защото това е единственият начин да имаш пред себе си хоризонт за мечтите си.

- Твоята родина Албания влиза ли в сметките ти?

- Сега съм на 22 години и за мене е много, много рано да правя такива планове. Когато завърша, ще реша къде да живея и какво точно ще работя. Много е важно и това кой ще бъде човекът, с когото ще създам семейство. Животът е пред мене.

- Кое ти беше най-трудно да приемеш или да промениш в себе си през изминалите 4 години?

- Да свикна с американския начин на преподаване. Училищата и университетите в Албания са много, много различни от системата в АУБ. За разлика от тук, там не можеш да си избираш курсовете /учебните дисциплини/, които се предлагат, нито времето, през което искаш да посещаваш лекциите, упражненията и т.н. Освен това в Албания дистанцията в отношенията между преподавателите и студентите е огромна, докато тук ние сме просто едни добри приятели.

- Сигурно си си задавала въпроса с какво най-вече ще запомниш годините, прекарани в Благоевград? Имаш ли вече отговор за себе си?

- Обикнах този град, защото е прекрасен, има много зеленина и атмосфера в него. Ще ми липсват разходките из парк Бачиново, малките и уютни кафенета, моите преподаватели, повечето от които са прекрасни хора.

- Докато беше в България, за какво не ти остана време?

- Да пътувам повече из нея, макар че съм ходила в по-големите градове - Варна, Бургас, Пловдив, София. Не можах например да опозная Рила, Пирин, Родопите.

- Колко от приятелствата от университета ще запазиш?

- Най-добрата ми приятелка всъщност беше моята съквартирантка в общежитието. Тя също е албанка. Учи европеистика и бизнес, т.е. нещо съвсем различно от мен, но аз я харесвам не само защото е моя сънародничка, а защото е и много сърдечен човек. Винаги съм искала приятелите ми да имат хоризонт, визия за стойностните неща в живота. Ценя хората, които имат собствено мнение и могат да го отстояват с аргументи. За жалост не са много хората с такива качества.

- Да живееш далече от семейството си, да жертваш свободното си време и в същото време да опознаваш “в движение” една чужда култура беше ли някакво изпитание за тебе, или успя да свикнеш с липсите?

- Аз живея отделно от семейството си доста отдавна, още от 14-годишна. Липсва ми. Когато човек загуби нещо или то остане в миналото му, едва тогава осъзнава истинската му стойност... оценяваш както отрицателните, така и положителните му страни.

Колкото до албанските ми приятели - те наистина ми липсват, но чрез интернет разстоянията помежду ни сякаш нямат значение.

- Предизвикателство ли е да си студент в Американския университет в България?

- Предизвикателството е голямо, защото преподавателите очакват да дадеш най-доброто от себе си. Летвата е доста високо и тук въобще не се смята за престижно да минаваш под нея. Не си спомням нито един курс, по който не е трябвало да уча сериозно.

Второто предизвикателство беше писането. В Албания, както и в по-голяма част от света, хората пишат с латински букви, докато тук трябваше да разчитам най-различни текстове /имена на улици, на заведения, реклами и т.н./, написани на кирилица, което за мене се оказа трудна задача. Аз много малко разбирам и говоря български, а с писането на кирилица съм още по-зле. Третото предизвикателство беше чисто лично. Винаги съм искала моите родители да се гордеят с мене и затова винаги пред себе си съм си поставяла много високи предизвикателства. Наследила съм това качество от майка ми, която е учителка и винаги ми казваше - ти се справяш добре, но можеш още по-добре. Дипломата ми на пълен отличник на АУБ е доказателството, че тя е била права.

- Какво от американската система на образование ти би искала да приложат университетите в твоята родна страна Албания?

- Както вече казах, хубавото на американската система е, че може да избираш свободно курсове, включени в задължителната учебна програма през първи и втори курс на обучение, и да ги посещаваш в удобно за тебе време. Манталитетът на преподавателите е другото, което впечатлява студентите на АУБ. Това са много широкоскроени хора, които държат да бъдат приятели с нас, не се обиждат, когато изразяваш несъгласие с една или друга тяхна теза, а ти дават възможност да защитиш своята пред всички колеги в залата.

- Свободата, която дава този тип образование, разширява ли мирогледа на студентите?

- Не само това, но и помага да открият навреме какъв тип знания искат да натрупат, както и да формират един нов тип поведение, което да им носи повече успехи в живота. За съжаление в Албания тези неща ги няма, а и се съмнявам, че ще ги има скоро.

- Ти си сред малкото студенти на университета, заслужили да бъдат ментори на колегите си по математика. Математиката ли е предизвикателството за тебе?

- Тя ми е любимият предмет и още от ученичка съм помагала на съучениците си в Албания да се справят по-лесно с учебния материал. Като студентка в АУБ колегите ме избраха за наставник по математика и аз бях много щастлива от това тяхно признание за възможността да им бъда полезна.

- Всъщност можеш ли да представиш в две изречения Ирена Паламани, т.е. тази Ирена, която ти смяташ, че си?

- Гордея се, че съм дъщеря на баща си. Считам, че съм много отговорен в поведението си човек, услужлива, винаги готова да помогна на хората, които имат нужда от това, и винаги съм позитивно настроена.

- А какво не харесваш в себе си?

- Това, че съм голяма перфекционистка и често се стресирам дори и от дреболии - неща, които усложняват ситуацията и невинаги ми помагат много в живота.

- Влюбвала ли си се през тези четири години, прекарани в България?

- Не. Дори и не се опитвах. Честно казано, нямах и време за такива неща. Това не означава обаче, че съм стояла цял ден в стаята си, заета с учебниците. Аз съм много контактна, имам много приятели от университета, а и съм само на 22 години и не е късно да се влюбя някой ден оттук нататък.

- Била ли си разочарована от приятелите или колегите си през цялото това време?

- Случвало се е. Когато се кандидатирах да бъда студентски представител към настоятелството на Американския университет, не ми достигнаха само 5 гласа и бях разочарована от това, че мои приятели не проявиха необходимата активност и не присъстваха на гласуването. Била съм разочарована и от колеги, на които съм помагала изключително много да се справят с учебния материал, но в края на краищата не съм получила и една добра дума за това. Не се сърдя обаче на никого, а приемам тези неща като полезни житейски уроци.

- Кое те презарежда с енергия - само фактът, че си в тази чудесна възраст, или има и друг “генератор”?

- Моите родители са много добър пример като отговор на този въпрос. Те са моите идоли в живота, защото не само са ме отгледали и възпитали, но са ми и показали пътя, по който трябва да вървя, за да постигна мечтите си и да бъда личност - образованието. Винаги съм имала тяхната подкрепа. На тях дължа и любовта си към ученето и на убеждението си, че колкото повече знаеш, толкова повече искаш още да знаеш. Ето защо, когато ми връчат дипломата от АУБ, първо на тях ще я дам да я видят. Те го заслужават най-много от всички.