Легендата на "Марек" Сашо Паргов: Изгубих фланелката на Герд Мюлер
Сашо Паргов пази скъпи спомени от мачовете с "Байерн"
Сашо Паргов е една от легендите на българския футбол. Роден е в град Бобошево, а цялата си спортна кариера прекарва в "Марек" (Дупница). Там записва рекордните за клуба 376 мача и 165 гола. Част е от състава на "Марек", изиграл паметни мачове в Европа срещу "Ференцварош", "Байерн" (Мюнхен) и "Абърдийн". Печели и Купата на Съветската армия през 1978.
Паргов има честта не само да се срещне, но и да победи големия Герд Мюлер, който е част от състава на баварците, загубили с 0:2 от "Марек" в Дупница през 1977-а. Днес легендарният Мюлер се бори с тежка болест. По случай 70-годишния юбилей на един от най-великите нападатели в историята на футбола Сашо Паргов разказва пред "България Днес" спомените от срещата с него и великите победи на "Марек".
- Г-н Паргов, какво беше настроението в "Марек" преди мачовете с легендарния отбор на "Байерн"?
- "Байерн" тогава, както и днес, беше колос в световния футбол. Освен притеснението и вълнението от факта, че ще играем срещу такъв отбор, ние всички изпитвахме гордост от предстоящите двубои.
- Каква беше обстановката в града преди мача?
- За първи път на стадион "Бончук" се събраха около 32 хиляди зрители. Някои бяха от обяд на стадиона, всеки искаше да гледа мача. Хората се катереха по дърветата зад стадиона, за да видят "Байерн".
- Шанс да бъде отстранен "Байерн" се пада веднъж в живота - яд ли ви е, че не успяхте да го направите?
- Не мога да кажа, че ни е било яд. За нас победата бе достатъчна. Представихме достойно нашия отбор и България.
- Легендарният Герд Мюлер наскоро навърши 70 години. Какви са спомените ви от него?
- Изключителен човек, изключителен футболист. Преди мача беше казал, че нашият отбор изобщо не е за подценяване.
- Как успяхте да го опазите в Дупница?
- Имахме много добри защитници в лицето на Иван Палев и Любен Колев. Все пак не мисля, че хвърлихме толкова усилия да опазим Мюлер, отколкото да играем нашата си игра.
- Като капитани казахте ли си нещо след мача?
- Поздравихме се и си разменихме фланелките. Аз съм единственият български футболист, който е взел фланелката на Герд Мюлер.
- Какво се случи след това с тази реликва?
- С течение на годините за жалост се изгуби някъде. Всеки искаше да я носи, давах я на много хора и в крайна сметка изчезна.
- Явно нашите играчи не са били по-слаби от германските, искаха ли ви от силни чужди отбори?
- Тогава знаете какви бяха времената. Може и да е имало някакъв интерес, но аз не съм разбрал просто защото системата беше такава. За един играч от Източния блок беше изключително трудно, да не кажа невъзможно да играе за отбор от Западна Европа. Мога да ви дам пример с югославянина Бранко Облак, който тогава игра за "Байерн". Той бе първият футболист, допуснат да играе на Запад.
- Какво не достигна на "Марек" според вас да продължи ?
- В първия мач допуснахме гол в последната секунда на първото полувреме, което ни пречупи и от там ни вкараха още два гола. За реванша всичко можеше да стане, ако мачът беше отишъл в продължения.
- Как ви наградиха за повече от достойното представяне срещу баварците?
- Имахме регламентира премия, която и днес звучи смешно. Ние по онези времена играехме не толкова за парите, колкото за шанса да представиш достойно отбора и страната си.
Капитаните Герд Мюлер (в бяло) и Сашо Паргов извеждат "Марек" и "Байерн" на стадион "Бончук"
- Сега футболистите се радват на луксозен живот и красиви жени, как беше по ваше време?
- Лукс по мое време беше да имаме екипировка и хубави обувки, за да тренираме. Благодарение на приятелствата, които имахме със софийските отбори, те ни помагаха с каквото могат в това отношение. Сега наистина може да се каже, че играчите не са лишени от нищо.
- Ако можехте да избирате кога да играете футбол, какво бихте предпочели - да сте играч сега или във вашето време?
- Ако сметнем, че един човек играе футбол затова, защото този спорт му е страст, а не защото иска да има някаква изгода от него, то не мисля, че има значение кога играе. На мен лично футболът и преди, и сега ми е в сърцето. Бих играл футбол и в днешни дни.
- Срещу кого ви е било най-трудно да играете ?
- Определено срещу Цоньо Василев от ЦСКА, Бог да го прости. Невероятен състезател. Той играеше като атакуващ бек. Тогавашният ни треньор Янко Динков изискваше от мен винаги да гоня играча, за когото отговарям. Срещу него беше изключително трудно, защото се включваше в нападение постоянно.
- Защо в онези години "Марек" не успя да надгради след доброто представяне в УЕФА и да направи отбор, който да е силен за дълъг период от време?
- Добре знаете, че навсякъде, където има възход, след това има и упадък. Така се случи и с нас. И липсата на средства според мен изигра роля.
- Докъде може да стигне сегашният отбор на "Байерн", в сряда баварците разсипаха "Арсенал"...
- И в момента "Байерн" е сред най-силните отбори в света. Играят модерен футбол и имат изключителни футболисти. Могат да победят всеки и да спечелят всичко.
- С какво се занимавате вие в момента?
- Пенсионер съм. Далеч съм от футбола.
- Какво е положението на "Марек" сега?
- За жалост състоянието е такова, че крета в долните дивизии на българския футбол. Надявам се с течение на времето отборът да се върне там, където му е мястото.
Браво на Сашо той бе невероятен футболист, но тогава си беше друго време, играчите играеха за победа, а не като тези днешните само за пари, толкова са комерсиални, нищо не ги задоволява. Само им дай пари, алкохол и жени, затова няма качествен футбол.
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.