Кюстендил вече не е черешовата градина на България

Работна група от черешопроизводители, кметове и представители на четиримата основните изкупвачи - Велин Беляков, Микеле Санторели, Микеле Мастропаскуа и Васил Мазнев, ще координира пръскане на черешовите масиви в Кюстендилско. Това се договориха представителите на земеделските производители, изкупвачите и държавните структури в Кюстендилско по време на работна среща.

Обработката на черешовите масиви чрез пръскане ще струва 1 ст. на килограм изкупен плод. Предстои провеждане на събрания по селата, където да се разяснят условията, защото финансирането се поема от изкупвачите.

Пръскането не задължава черешопроизводителите да предават продукцията си на тези изкупвачи. Пазарът е свободен. Всеки може да търси други възможности, като например качествените плодове да се предлагат на хотелските вериги по Черноморието, тъй като кюстендилската череша се бере най-късно в страната, коментираха присътващите на срещата.

По предложение на кюстендилския областен управител Любомир Анчев в контрола по време на черешовата кампания тази година освен МВР и НАП ще се включи и ДАИ.

Голяма част от продукцията миналата година е върната от изкупвачите, защото плодът е започнал ферментация, тъй като на някои от пунктовете черешите са били изложени на пряка слънчева светлина. Ще настоявам Регионалната здравна инспекция да унифицира критериите за местата и хигиенните норми на пунктовете. Те трябва да бъдат на закрити места и да има вода за миене, добави областният управител.

Първото, което трябва да се знае - в България череши се изкупуват за преработка. Това е първото, което трябва да се знае. Другото важно нещо е, че черешите за преработка вече стигат пределната си цена. Тази цена е една и съща и в Турция, и в Гърция, и ако щете - в Германия. Цената на черешите за преработка в европейски мащаб е от 30-35 цента до 50-55 цента за качествени череши, предназначени за пулп.

Проблемът на селските сторани не е в цената, а в количеството произведена продукция от декар. Когато си гледате масивите и имате голямо количество продукция за продажба, тогава има ефект и печалба от вашата работа. Това, което като собственик на градини, а аз имам 700 декара, ще ви кажа - за да имам рентабилност на продукцията, произвеждам по около 1 тон череши от декар. Средният добив в Кюстендил е 200-250 кг. Значи тук хората искат да вземат пари, искат да произвеждат, искат цена, без да знаят какво произвеждат, тъй като не полагат никакви грижи. И е време вече да се разбере.

Кюстендил за съжаление вече не е черешовата градина на България, и то не заради нас, а заради производителите. Като качество вашите череши дори не са 2-ро и 3-то, отиват към 4-то и пето, че и по-надолу. Или мога да кажа - като най-лошо качество. И за това не е наша отговорността. През последните години се опитваме да помогнем, правим пръскания, изцяло за наша сметка, съветваме как и кога да се берат черешите, но земеделските производители тук са малко трудни за увещаване и работа.

Предложенията ни са още при брането да си сортирате черешите. Част от тях, най-хубавите, да се берат за пазара, за прясна консумация, част от тях да отидат за пресен износ, има фирми, които правят това нещо, и за нас да останат черешите, които са необходими за пулп. Тогава и земеделските производители в Кюстендилско ще могат да печелят от черешите.

Но ако всички разчитат на нас, ние просто вече няма накъде да вдигаме цените. Защото ние работим изцяло, на 100%, за износ, нашите продажни цени са в евро и ние, както виждате, купуваме на една и съща цена вече 2-3 години. Мога да ви кажа, че цената ще бъде същата и през следващите две-три години.

Сега, ако вие не искате да ги дадете на нас, или ще намерите на друг да ги продадете, който ви дава повече като цена за килограм, това е друг въпрос. При нас цената е международна и е за череши, които са преработени.

Трябва да разберете и друго - един търговец, който е натоварил един бус и ги продава на пазара, при него реализацията е за един ден и той си прибира парите. Нито го проверяват откъде са набрани тези череши, нито го облагат. Това, което купуваме от вас, парите, които влагаме, за нас са разход, защото ние го продаваме след година, година и половина. Отделно нас ни притискат разходите за събирането прехвърлянето и складирането на тази продукция.

Мога да дам един съвет, много от производителите започнаха да карат черешите си в нашите фабрики. По този начин скъсиха пътя, прескачат прекупвачите и реализират по-големи печалби. В Кюстендил организацията е много трудна, заради това най- добре производителите да се съберат, да се сдружат, да направят така, че сами да продават продукцията си. Ние, големите преработватели, не държим да има прекупвачи между нас и вас, производителите. На практика вие губите от прекупвачите.

От другата страна е държавата, която засега освен да налага данъци, не прави нищо друго за това производство. Истината е, че земеделските производители не си плащат данъците и заради това сме принудени да плащаме данъка ние. Заради това го платихме миналата година, защото няма какво да правим.

Много е трудно с изискванията към производителите, да си набавят берачи, да ги назначават, да ги осигуряват, това просто е спънка за малките производители. По този начин те вече не могат да отчитат продукцията си, заради това ние сме принудени или да спрем да купуваме, или нещо да направим. В България за съжаление е много порочна практиката да се създаде закон и този закон да важи за всичко и за всички, поставени под един знаменател. Защото за съжаление селското стопанство в страната ни на 80% се крепи на циганите. Това са хората, които берат цялата селскостопанска продукция в България.

Тези хора никой по никакъв начин не може да назначи на работа, защото те не искат да бъдат назначени. От друга страна, земеделските производители са поставени пред дилема - от една страна, да си оставят ли продукцията, а от друга страна - да бъдат ли изрядни към държавата. И за съжаление все още не е създаден механизъм, по който и производители, и тези, които се включват епизодично в кампаниите, и изкупвачите на продукцията да бъдат редовни данъкоплатци. Представете си дядо, дето има 500 килограма череши, как ще се справи с назначаването на петима цигани, на единия ден да ги назначи, на другия да ги съкрати, защото те вече са обрали черешите му. На тези хора за един ден работа същият дядо от село трябва да им подава декларации, да им плаща осигуровки.

Аз изкупувам череши не само в България, но и в Молдова, и в Турция, и в Гърция. Този, който купува в Молдова, плаща на всеки килограм придобито колучество някакъв процент - данък. И оттам нататък той не отговаря за това как и от кого са били набрани тези череши. Защото ние не можем да бъдем отговорни и от стотици или хиляди хора, тъй като купуваме тонове череши дневно, да проследим кой ги е набрал, с какво ремарке са излезнали от нивата и какъв цвят бил тракторът.

Получава се така, че за нас е по-изгодно да вкараме череши от Турция и Гърция, защото с една митническа декларация тези череши са легални, а в България за всеки килограм череши трябва да предоставяме информация, да следим как всичко е било направено. Това не е наше задължение, а реално ние носим отговорноста и пред производителите, и пред държавата.

Производителите, ако искат да печелят, трябва да произвеждат повече, да си гледат градините и да се грижат за тях. А държавата трябва да измисли лесен и прост механизъм тези хора да си реализират продукцията, да си плащат данъците и нещата да са редовни.

Досега винаги се е смятало, че в този процес участваме само ние, производителите и изкупвачите. Това не е така, тук участва и държавата. Това искам да подчертая - тук участва и държавата. След като проверява нашите взаимоотношения, след като ни кара да плащаме данъци, така трябва да участва и да помага при изкупуването на продукцията.

От всичко казано досега изводът е само един - ако нещата продължават така, ако качеството на черешите продължава да пада, а държавата продължава да ни притиска, за нас е много по-лесно и изгодно да купуваме череши от другите европейски страни. По-изгодно, без главоболия и в много случаи по-евтино.

Това обаче е само при вас в Кюстендил. В другите райони на страната не е така. Там всеки производител е регистриран при нас на пункта, идва, подписва се за данъци, за всичко и нещата са уредени. Тук, в Кюстендил, такова нещо не е възможно. Тук никой не иска да декларира, че получава пари. В другите райони земеделските производители първо си подмладиха градините, там масивите са с нови и млади череши, всеки е регистриран, всеки сам си гледа градините, ние, изкупвачите, никъде не даваме пари за пръскане.

Единствено тук, в Кюстендилско, остана някаква такава традиция. Производителите са се сдружили, идват при нас във фабриката със собствените си превозни средства, предават черешите и получават парите си по банков път. Не се налага да обикалям пунктовете с една торба пари.

Единственото, което можете да очаквате от нас, изкупвачите, е честност, че ще получавате нормални цени, ще си получавате парите, това е, което можем да направим ние.

Миналата година започнах да изкупувам тук, в Кюстендил, и спрях, защото не можех да си набавя документи за черешите. Заради това реших да бъда изряден пред държавата, отколкото да има още няколко тона череши.

Много пъти от вас самите чувам, че има картелно споразумение. Това не е така, пръскаме на много места, но на добра воля. Никого не задължаваме да продава на нас. Ако си намерите по-добър пазар, на по-високи цени - продавайте на него.