Късметлийка съм, че попаднах в Благоевград, впечатлена съм от обучението тук

23-годишната американка Емили Колс е първият от 20-ина години насам преподавател по английски език от англоговоряща страна в Езиковата гимназия в Благоевград. Младата учителка е за една година в България, след като спечелила Фулбрайтова стипендия на американското правителство.

- Емили, защо избра точно България при кандидатстването си за стипендията?

- Харесвам Източна Европа, преди 2 години бях за 3 месеца в Босна и Херцеговина и исках отново да се върна в този регион. Освен това се интересувам от образование, харесвам да се занимавам с деца.

- Какво си завършила? Откъде си?

- Бакалавър съм. Живея в малкото градче Шампейн в щата Илинойс, близо до Чикаго. Имам две специалности - френска филология и международни отношения от “Илинойс Лайсли Юнивърсити”. За да кандидатствам за тази стипендия, не бе нужно да имам педагогическо образование, задължително е да имам висше образование, добра комуникативност и отношение към образованието, както и да умея да работя с млади хора. Известно е, че програмата Фулбрайт е много конкурентна, подборът е много сериозен и тежък, стипендия не се печели лесно и е изключително престижно да си Фулбрайтов стипендиант.

- Какви бяха очакванията ти за България?

- Очаквах да се наслаждавам на природата, но не очаквах да се натъкна на толкова голямо и искрено гостоприемство от страна на хората.

- Как те промени изминалата повече от половин година в Благоевград? Какви са ти впечатленията от образователната система и от учениците ти в Езиковата гимназия?

- Впечатлена съм от акцента, който тук се поставя в обучението върху граматиката. Понякога учениците знаят за английската граматика повече от мен. Изключително силно съм впечатлена от това и от високото им ниво, а преподавам на гимназисти от всички класове от 8 до 12. Когато пристигнах, очаквах, че голяма част от работата ми ще е да свържа образованието с общочовешките проблеми и в частност отношението на учениците към световните проблемите с човешките права. И понеже открих разминаване с интересите на учениците си, наложи се да моделирам очакванията си според това какво вълнува младите хора. Дискутираме по-често теми, свързани с музиката, Фейсбук, но се опитвам да ги науча на критическо мислене и как да формират мнението си. Учениците ми са изключително любознателни, но тъй като са много млади, трябва да се научат да преценяват и да говорят за нещата, които ги интересуват. Това се опитвам да правя.

- По възраст си по-близо до учениците си, отколкото до болшинството от колегите си учители. Това влияе ли по някакъв начин на работата ти? Ходиш ли с тийнейджърите на дискотека или по нощните клубове?

- Има значение, разбира се, това, че съм млада и съм била на тяхното място само преди 5-6 години. Разбирам ги и мисля, че те ме харесват не само като учител, но и като приятел. Ходя с учениците си често на кафе. Канят ме да отидем на дискотека или в нощен клуб, но не го правя. С удоволствие приемам поканите и ходя през уикендите в други градове, в които живеят семействата на част от учениците ми - Дупница, Банско, Гоце Делчев, Добринище, Сандански...

- Защо отклоняваш поканите за нощни заведения?

- Близка съм с тях и знам, че ме чувстват повече като приятел, но аз все пак съм им и учител и трябва да имат респект, затова трябва да има граница.

- Разбрах, че от пристигането си в Благоевград редовно се включваш и инициираш хуманитарни акции, намираш ли последователи?

- Определено учениците ми в ЕГ са много активни в тази посока. Нетърпеливи са и с удоволствие се включват във всякакви подобни дейности. Обратният процес също е в ход, включих се в ученически клуб, създаден наскоро от Краси Топузова - “Млад екскурзовод”. С този клуб ни предстоят пътувания до забележителности в региона и тридневна екскурзия до Търново и Габрово.

- Ако трябва да изброиш 5 неща, които са те изумили или шокирали в България, без значение добри или лоши, кои ще са те?

- Гостоприемството. То е невероятно! Богата култура, включително и танците, и интереса на хората да общуват с чужда култура. Кухнята, на трето място, уча се да готвя и взимам уроци от приятелката ми, също преподавател по английски - Краси Топузова. Природата не мога да пропусна, и на пето място са бездомните животни. Те са единственото нещо, което ме натъжава тук, всеки ден храня уличните кучета. У нас има едно т.нар. хуманитарно общество, което се занимава с бездомните животни и във всеки град имат организация, в която всички са доброволци. Те хващат тези животни и ги настаняват в приюти, хранят ги, обгрижват ги. Знам много за тази организация, защото майка ми е доброволец в нея.

- И тук има природозащитни организации, но България е доста по-бедна държава и все още на малко места има изградени приюти за животни...

- Съгласна съм напълно, че първо хората трябва да бъдат обгрижени, да имат храна и покрив над главата си.

- Спомена, че взимаш уроци по готварство, какво ти харесва и какво не от българската кухня? Успя ли и ти да дадеш уроци от американската кухня на приятелката си?

- Всичко ми харесва. Вегетарианка съм от 5-годишна и всичко без месо, което съм опитала, ми харесва. Всеки ден си купувам баница за закуска, редувам със сирене и с праз. Обичам уроците по готвене по няколко причини - освен заради храната това е начин да уча и упражнявам български език, кухнята те свързва с културата и начина на живот на хората. Обичам мусака, без месо, разбира се, бобената ви супа, таратора, всички салати - шопска, овчарска, пълнени чушки... Показах на Краси как ние правим чийз кейк, за Коледа майка ми й подари готварска книга с оригинални рецепти, донесе й специално кленов сироп, който Краси не беше опитвала, и я научи да прави американски палачинки. Те са с по-различно тесто от българските палачинки, по-малки са и се ядат с кленов сироп.

- Къде в България искаш да отидеш,

преди да напуснеш страната?

- Обиколила съм доста места, но ми се иска да видя Родопите. Чула съм, че е изумителна планина. Майка ми беше за 1 седмица в България и с нея обиколихме доста из региона. Тя се занимава с реновиране на стари къщи и много й харесаха сградите в старинния квартал на Благоевград, в Мелник, в Рожен, манастирът там, Рилският манастир...

На мен най-много ми харесва Благоевград - старият град, Бачиново... Хората правят едно място хубаво и вероятно затова тук ми харесва най-много. Краси има една приятелка, баба Филка, тя ни учи да плетем чорапи и терлици и аз много се радвам и го правя с удоволствие.

- Наскоро беше за няколко дни на гости на приятеля си, който работи в посолството на САЩ в Кения, сготви ли му нещо българско?

- Да, мусака. През април той ще дойде тук. Ние всеки ден се чуваме, разказвам му какво се е случило, какво ме е впечатлило, за приятелите ми тук... През ноември родителите ми идваха в България, преди това през август пристигнах с баща си, така че семейството ми знае къде съм. Семейството на Краси /Топузова/ ме прие като свой член, фамилиите ни се познават и са много близки. С Краси имаме много общи интереси, тя дори ме води на театър в София, гледахме “Хъшове” в Народния театър, за съжаление не знам добре езика и не всичко разбирах въпреки симултантния превод на приятелката ми.

- След няколко месеца работата ти в България приключва, какви са плановете ти след това, в Щатите ли се връщаш?

- Не, ще отида при приятеля си в Кения, където ще работя с емигранти от Сомалия. Работата му е такава, че на всеки две години сменят назначението му, така че ще пътувам с него. На мен ми допада да работя с хора в сферата на защитата на човешките права и смятам с това да се занимавам. Междувременно в Лондон ще запиша магистратура наесен, ще уча “Човешки права” в London School of Economic. Вече започва да ми става тъжно, като знам, че ми остава малко време в България.

Знам, че съм невероятна късметлийка, че попаднах точно в Езиковата гимназия в Благоевград. Бяхме 12 Фулбрайтови стипендианти, одобрени за България, и ни разпределиха в различни градове - Добрич, Хасково, Монтана, Кърджали, Ловеч, Перник и др., и нямахме право на избор. Не знам как се чувстват останалите ми сънародници-стипендианти, но аз се чувствам късметлийка с това, което ми се случва. Обещала съм на приятелите си в Благоевград, че ще идвам всяка година през ваканцията на гости за 1 седмица.