Кризата удари най-осезателно хората на изкуството

Борис Коцаков е роден на 3 март 1989 г. в Разлог, където и в момента родителите му. След 7 клас кандидатства в паралелката с профил “Изобразително изкуство” в Националната хуманитарна гимназия в Благоевград и 5 години по-късно я завършва, като последните 2 години е профилирал дърворезба. Още като ученик в 11 клас обаче печели наградата “Звезден старт” на фестивала “Македония фолк” в Благоевград като изпълнител и в момента следва ”Изпълнителско изкуство - народно пеене” във Факултета по изкуствата в ЮЗУ “Н. Рилски”.

- Борис, какво те накара да замениш едно изкуство с друго, когато преди 2 години трябваше да решиш какво да следваш, и с какво искаш да се занимаваш през живота си?

- Аз пея още преди да дойда в Благоевград да уча рисуване. Дърворезбата и музиката в продължение на няколко години за мен бяха равностойни като интерес, но избрах да се развивам в посока музика, защото за съжаление в момента в България дърворезбата като изкуство не се цени достатъчно и много трудно се намира пазар. Може би това наклони везните към пеенето.

- Оказа ли влияние върху избора ти наградата, която спечели в 11 клас за звезден старт на “Македония фолк”?

- Тази награда бе за непълнолетни изпълнители и наистина това - място бе първото голямо отличие, което спечелих. Преди това бях излизал на сцена с ансамбъл “Пиринска китка”, в който бях един от солистите, тъй като преподавателката ми, при която ходех да поддържам форма и да се готвя - Магдалена Николова, тогава бе сред ръководителите на ансамбъла на състава.

- Защо кандидатства във Факултета по изкуствата в ЮЗУ, а не например в специализираните висши училища, като например Музикалната академия в Пловдив?

- Предпочетох да остана в Благоевград, защото вече 5 г. бях живял тук, имам много приятели и не исках пак да се местя, не ми се започваше пак отначало в Пловдив или в София. Мисля, че на този етап от живота ми решението е правилно, ако сега трябва да правя избора си, той пак ще е същият, още повече че Факултетът по изкуствата в ЮЗУ предлага не по- малко възможности. Преподавателите ми са на едно много високо ниво, радвам се, че мога да работя с доц. Мария Горанова по пиано и с Мариана Манолева по народно пеене, че по теренна фолклористика ми преподава проф. Димитрина Кауфман. Освен това смятам, че е много важно за един фолклорен изпълнител в каква фолклорна област живее и учи, поне докато се изгради и стане “завършен” творец.

- Защо се насочи към фолклора, а не към поп музиката, джаза или попфолка?

- Истината е, че да си народен изпълнител е много по-трудно, отколкото да си поп и джаз изпълнител. Самото звукоизвличане и вокалообразуване, самата постановка на гласа са много по-трудни. Орнаментите във фолклорните песни са много по-сложни и трудни, при поп и джаз музиката се пее с по-отворен вокал, който не предполага и кой знае какви украшения, а точно те в народната музика са изключително красиви. Избрах по-трудното, защото то е по-голямо предизвикателство за мен. Родителите ми са хора с изключителен музикален усет, и двамата пеят много правилно, а едната ми баба - майката на майка ми, е народна певица и води една от най-известните групи за автентичен фолклор в Пиринския край - групата на добърските баби. Може би това също до голяма степен е повлияло на избора ми. Тя е човек, който винаги е държал на стриктното изпълнение на фолклора. Когато съм правил запис на нова песен, идва у дома, слуша няколко пъти записа, ако й хареса - веднага го казва, но ако има забележки, никога не ми ги спестява. И аз я слушам, защото тя е изключителен музикант и разбира от музика, освен това е била начална учителка и няма как да не я слуша човек. Баба ми е най-големият ми критик и един от най-големите ми фенове.

- Очаква те едно доста голямо предизвикателство след около месец, на 4 и 5 септември ще участваш за първи път във фестивала “Пирин фолк” в Сандански. Страх ли те е?

- Не бих казал, че ме е страх, но наистина за първи път ще участвам на конкурс от такава величина. Опитът ми на сцена ми дава спокойствие и поне засега притеснения нямам, но ще видим няколко дни преди началото дали няма да има повече вълнения.

- Ти ли си най-младият участник в конкурсната програма тази година?

- Има едно момче, което е по-малко от мен, но той няма да участва в конкурса за авторска песен, така че там ще съм най-младият участник, но по-интересното е, че ще съм единственият пирински изпълнител. Миналата година кандидатствахме за участие в “Пирин фолк” с една тежка македонска балада “Тъжна сватба” по текст на Катя Кирянова, но за мое съжаление песента остана първа резерва за конкурсната програма.

- С каква песен ще участваш сега, чия е?

- Всичко стана много случайно тази година, песента се казва “Свещена земя” и е на един млад композитор, 25-годишния Николай Балабанов от гр. Пещера. Той ми предложи песента си, след като чул мои изпълнения, а известният благоевградски композитор и един от царете на тамбурата Валери Димчев направи перфектен аранжимент. Много различен, с инструменти, които придават съвременно и малко по-електронно, ако мога да го нарека така, звучене. Съпругата му, народната изпълнителка Деси Димчева, “вкара” едни много интересни отворени вокали в песента и окончателният вариант е наистина нещо изключително красиво като звучене.

- Заради финансовата криза се наложи всички да “затегнат коланите” и първите “пера” в бюджетите си, които орязаха и фирми, и общини, и държавата като цяло, бе културата. Как ви се отрази това на вас, изпълнителите? Канят ли те на тържества, концерти? Пял ли си без хонорар?

- Наистина кризата “удари” много осезателно хората на изкуството, защото те се считат за нещо не от първа необходимост, като храната например. Като на млад изпълнител хонорарът ми не е бил кой знае колко голям, но в момента всеки би се съгласил да пее на по-ниси цени, защото времената наистина са доста трудни. А дали съм пял без пари - да, правил съм го, например в родното село на майка ми. Смятам, че всеки уважаващ себе си изпълнител, колкото и високо да достигне в кариерата си, в родното си място не би трябвало да търси пари, защото това е един реверанс, ако щете към хората, които са допринесли с нещо той да е това, което е. А понякога човек прави нещо и заради самото удоволствие, заради тръпката. Често ме канят от разложките села и тази година участвах в един изключително атрактивен карнавал на единственото място в Пиринския край, в което кукерските игри се правят на Великден, а не по Коледа, в с. Елешница. В Разлог за последен път участвах в градско тържество преди 3 години, обяснявам си го с факта, че не съм възпитаник на музикалната школа в Разлог, а на тази в Благоевград. Не смятам, че това е фатално, аз се гордея, че съм от един от най-красивите градове в Пиринско и винаги съм се стремял да запазя стила на пеене на Разложкия край.

- Не си женен, имаш ли сериозна връзка?

- Имам достатъчно време напред за по-сериозна връзка, но в момента най-важното за мен е образованието. Амбициите ми са да продължа обучението си и в магистърска програма, а в тези планове точно сега много не се вместват ангажименти към семейство. Като повечето млади хора, съм доволен, че нищо не ми липсва на този етап, но какво ни очаква утре, никой не знае, дано да е само добро.

- Спомена за магистратура, какво планираш?

- Все още не мога да взема окончателно решение, иска ми се да продължа в три посоки, но явно ще трябва да се спра на една. Много харесвам дирижирането на народен хор и винаги съм искал да го уча, другото, което ме изкушава, е тонрежисурата - една много добра професия, а третото е една нова специалност, която тепърва ще започне да се налага и да се търси “Арт мениджмънт”, тя кореспондира между различните изкуства, а за човек като мен, който се е занимавал и е учил изобразително изкуство, това би било чудесно.

- Защо за всеки изпълнител са толкова важни сценичните костюми и защо не бива да се повтарят? Не е ли по-важно какво показваш като умения и майсторство на сцената, а не как си облечен? Ти например как избираш сценичните си тоалети?

- За всеки повод, за всяко участие, особено пък ако е медийна изява и е свързана със запис, смятам, че задължително изпълнителят трябва да е с различен костюм, който да не се повтаря, защото това е част от имиджа, показва отношение и уважение към публиката.

- Как ще ти стигнат парите, не е тайна, че особено тоалетите с бродерии, каквито най-често предпочитат изпълнителите на фолклор, никак не са евтини?

- Парите не са проблем, когато човек разумно разпределя бюджета си. А и в България не сме чак толкоз “дораснали”, че да излизаме на сцена само и единствено с тоалети уникати на световните дизайнери, които струват цяло състояние. Що се отнася лично до мен, за костюма ми за фестивала в Сандански се грижат две дизайнерки, едната е от Разлог - казва се Соня, и целият град я знае, а фирма в Благоевград ще ми изработи бродерията. Много ценни за мен в, да го нарека, сценичния ми гардероб са две ризи, ръчно бродирани, които са ми подарък от родителите. Правени са от две жени в Разлог, които и в момента се занимават с автентична ръчна бродерия. С едната риза спечелих първата си награда “Звезден старт”.

- Все пак слушаш ли попфолк?

- Слушам всякаква музика, включително и попфолк, без най-долнопробните продукти от зората на чалгата от рода на “Радка пиратка” , “Тигре, тигре” и мисля, че в годините попфолкът доста се промени, и то в положителна посока. Харесвам певици като Анелия, която за мен не е типичната попфолк певица, а по-скоро е поп изпълнител. Обичам поп музика, не само да слушам, но и да изпълнявам, но смятам, че човек трябва да си дава време да стане най-добър в нещо, преди да се захване със следващото. Напоследък слушам много арабска музика, имам предвид фолклора им, допадат ми Амр Диаб, Нанси Ажрам.

- Студент си, как се оправяш с парите? На родителите си ли разчиташ, или успяваш да се справяш сам?

- Лошото при нас е, че няма ритмичност и сигурност на постъпленията, зависиш от поканите и затова доходът не е абсолютно сигурен. Но пък аз съм от хората, които са стриктни в следването си и получавам стипендия за отличен успех, европейска стипендия, и никога не съм се оплаквал от недостиг на пари. Вярно е, че техниката, костюмите, записите са по-скъпи и там определено съм благодарен на родителите си и на наши семейни приятели, които са насреща, когато имам нужда. На студентска бригада по програмите “Work and travel” не съм ходил още, тази година се уговаряхме с приятели състуденти за Англия, но накрая групата се разпадна и така и не тръгнах. Може би е трябвало така да стане и да не отида, защото пък получих песента и бе потвърдено участието ми в “Пирин фолк” - всяко зло за добро. Но бих отишъл на бригада, особено в САЩ, и се надявам догодина да се случи, защото намирам тази възможност за чудесен шанс за младите хора да видят неща и да се срещнат с хора и с култури, с които иначе едва ли ще се сблъскат в живота си.