Кризата прогони “месарите”, останаха новобогаташите, свикнали са само да вземат

- Господин Дърдаринов, Вие председателствахте зоналното състезание за обучение на кучета в гатер за лов на дива свиня, което се проведе край Кюстендил, какво е мнението Ви за качеството на четириногите, участващи в състезанието?

- В момента ръководя съдийската група на традиционния турнир и демонстрация на работните качества на кучета за работа на диво прасе. Средностатистически 20% от кучетата, участвали в конкурса, са на много високо ниво, 20% са посредствени и тотално неподготвени, или днес реакцията им е такава, останалите показаха задоволително представяне. За съжаление обаче тази година нивото не е това, което очаквах, тъй като миналата година тук бяха показани много добри кучета и дори за шампион бе избрано кучето, което сега дисквалифицирах.

- Каква е причината миналогодишният победител, пегаят Шаро, да бъде дисквалифициран?

- Много просто, кучето е едно и също, причината е, че водачът не е работил с него. Позволил си е да лежи на стара слава, несериозно се е отнесъл към обучението на кучето и то веднага е отреагирало. Кучетата са като малките деца, зависи от това как се грижиш и отнасяш с тях, неслучайно е казано, че кучетата приличат на стопаните си. Ако го държат цяла седмица вкъщи, то се настройва на вълна “вкъщи съм”. Не може да работи, не можеш да го изкараш и да го доведеш на състезание. Ако е на лов, животното има 15-20 минути да се аклиматизира, но тук не е така. Трябва още от момента, в който влезе през вратичката в гатера, да е готово и да знае какво се иска от него.

- Има ли промени в правилника, по който се организират подобни състезания?

- От две-три години насам сменихме правилника с цел да променим нагласата на нашите хора и да повишим или даже да променим културата им на лов. Да ги научим на културно отношение към кучето, а не както беше досега - кучето да е приравнено с останалите аксесоари, които се използват в лова. Не искаме ловецът да приема кучето като предмет, като пушката, с която отиваш, свършваш една работа и след това можеш да я оставиш да събира прах в шкафа.

Опитваме се и имаме успехи, особено при птичарите, защото с тях в тази насока се работи вече шеста година. Все повече и повече собствениците на кучета за лов на птици се явяват на подобни състезания. За първи път в Кюстендил през есента направихме такова мероприятие за птичари, имаше доста кучета, следващия път ще има още повече.

Това е вторият гатер в Кюстендилско, миналата година есента и сега, но понеже сега е регионален турнир, не са само кюстендилски участници и може би заради това има малко разнобой. Защото досега хората са участвали по други правилници, при други правила.

- На състезанието видяхте ли интересни породи кучета?

- Лично аз, тъй като имам и киноложко образование, винаги мога да харесам не само едно, а повече кучета, но се радвам, че пегая го има в Кюстендил и с него се ловува. Според мен пегаят е кучето, което заслужава особено внимание, то е куче с качества. Върши много неща, но нашите ловци не могат да го използват все още.

Видях и няколко чистокръвни териера, които също заслужават внимание, защото те добре работят и работят на всичко, и българските гончета, но тук типичните представители на породата не са тези, които трябва да са. Има и едни хубав барак, но понеже тази порода сега се възстановява, от този вид кучета рядко може да се види нещо особено качествено.

- Трудно ли се отглежда ловно куче?

- Мен ако питате, колкото трудно се отглежда едно дете. Ако знаеш как, си създаваш сам трудностите, ако не знаеш как, е много лесно.

- Скъпо удоволствие ли е ловното, хубаво, добре обучено и гледано по правилата куче?