Кристина Начева - отличничката на Икономиката

Абитуриентката от Професионалната гимназия по икономика „Иван Илиев“ в Благоевград Кристина Начева е пълна отличничка и нито веднъж през четирите години на обучение по нито един предмет не е получила оценка, различна от „Отличен“. За изключителното си постижение по единодушното решение на педагогическия съвет девойката бе наградена на церемонията по връчване на дипломите от директора на школото Велка Широканска, с пожелания за още много здраве и успехи. Кристина е родена на 7 юни 1991г. в Дупница, където учи до 8 клас. Родителите й Анелия и Георги Начеви заедно с по-малката й сестричка се преместват да живеят в София, когато я приемат да учи в Икономиката. Те имат частен бизнес в столицата, който започнал с магазин в дупнишкото село Червен брег.

- Кристина, как 4 години се изкарват само шестици, при това в една нелека професионална гимназия, каквато е Икономическата?

- С много воля, усилия и, разбира се, много труд. Имало е моменти, когато не съм спала, за да си науча уроците, защото съвестта не ми позволяваше да отида на училище, без да съм подготвена.

- Кои предмети ти бяха най-трудни?

- Физиката и химията не бяха сред любимите ми, но после свикваш с обстановката, с учителите и отдаваш всичките си усилия да си добър. Счетоводството първата година бе доста сложничко, основите са най-важни, но като ги разбереш, постигаш много. Тази година участвах в националното състезание по счетоводство и се класирах на IV място в страната, при положение че последните две години от обучението ни този предмет не е в програмата ни.

- Нито веднъж ли не си получавала двойка?

- Не, факт, е че не съм изкарвала двойка. Дори и тройка, четворка и петица не съм изкарвала.

- Сигурно си се страхувала да не ти се скарат родителите при петица или четворка...

- Не, не, даже майка ми е казвала многократно, че прекалявам с ученето. Но аз имах амбицията да съм поне колкото нея добра, тя е била знаменосец на Гимназията по облекло и текстил в Дупница.

- Как се оправяше сама в Благоевград и не те ли изкушаваха купоните и дискотеките, след като не си имала непрекъснат контрол?

- Преди 4 години, когато дойдох в Благоевград, дори не знаех къде се намират книжарниците и училището ми. Родителите ми купиха апартамент, за да съм спокойна, вярваха в мен и аз не ги подведох.

- И другите родители вярват на децата си, но те не изкарват за 4 години само шестици...

- Аз всъщност от I клас съм пълна отличничка, не съм получавала различна оценка и в училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Дупница, където завърших основно образование.

- Сега ти предстои следване в университет, ако на изпит получиш различен от „Отличен“ резултат, това би ли те депресирало?

- Не, имам амбиции, които искам да реализирам.

- Не смяташ ли, че е доста странно амбицията ти да е да си по-добра от майка си и да следваш нейните стъпки?

- Всъщност не е точно така, животът ми е съвсем различен от нейния, тя не е продължила образованието си във висше училище, но аз искам да покажа на всички, че стига да искаш, можеш да постигнеш много!

- И други твои връстници имат големи амбиции, но в бележниците им е имало по-голямо разнообразие на оценки, нали?

- Вероятно не всеки има такава воля да учи и много хора се отказват. Макар че имат потенциала и възможност да постигнат много, решават да се отдадат на по-свободен живот. Успехът е въпрос не само на интелект, но и на много труд. Много хора са ми казвали, че разсъждавам не като връстниците си, а като повъзрастна.

- Това обижда ли те?

- Не, напротив.

- Като ученичка ходила ли си на дискотека?

- Да, много пъти, но забавлението оставаше винаги за почивните дни. През седмицата всеки нормален човек си върши задълженията.

- До колко часа най-късно си стояла в нощно заведение и в какъв тип - чалга клуб или дискотека?

- Стояла съм до към 11.30 часа, защото след това започват пиянските истории. Ходили сме с приятели в чалга клубовете, защото в Благоевград няма голям избор. А иначе не това е музиката, която слушам, предпочитам „черна“ музика и сега в София ходя в този тип клубове.

- Явно заради ученето не си имала време за момчета, така ли е?

- От 1 година имам приятел, с Методи Юруков, който миналата година завърши Гимназията по икономика, се запознахме във военния клуб в София, където и двамата бяхме поканени в Деня на икономиста. И двамата щяхме да получим сертификати.

- Но сигурно сте се познавали от Икономиката, все пак 3 години сте ходили в едно училище...

- Не, винаги сме учили в различни смени и дори не се бяхме виждали. Той завършваше и вече беше приет да следва международно право в Англия, а на мен ми предстоеше последната година в гимназията.

- Дори в междучасията ли не си се заглеждала по съучениците или по-големите?

- В междучасията обичах да преговарям и най-често помагах на съучениците си, въпреки че това често ме изнервяше. Винаги имаше някой, на когото трябваше да обяснявам неща, които не е разбрал от учителката.

- На теб не ти ли се е случвало да не разбереш нещо и да търсиш допълнително помощ?

- Случвало ми се е, разбира се, особено в началото и особено по икономика и много пъти съм ходила в часовете за консултации на учителите ни. При г-жа Данчова бяхме „постоянното присъствие“ заедно с моя най-добър приятел от класа Мишо Станишев. На него специално бих искала да наблегна, защото Михаил е човекът, който винаги е бил до мен във всички тежки ситуации, които съм имала, както и в най-хубавите ми моменти. Той винаги е вярвал в мен и ми е давал кураж, че ще се справя с всичко, а това значи много за мен. Той е невероятно талантлив и с цялото си сърце му желая и му стискам палци да го приемат в НАТФИЗ, което е мечтата му. Не съм пропуснала негово представление с театралната трупа към ОДК и се надявам да не забравя да ми праща покани и когато стане много известен.

- Един нетактичен въпрос: гаджето ти цяла година е в Англия, ти тук, как я карате заедно?

- На доверие, то е изключително важно в отношенията ни. Постоянно се чувахме в скайпа, при днешните технологии разстоянието не е кой знае какъв проблем. Той много пъти ми е казвал, че се гордее с мен и с успехите ми и се радвам, че ме разбира и подкрепя.

- Завиждаха ли ти в училище?

- Да, доста, особено в класа ми. Повечето момичета започваха да завиждат, когато изкараш по-висока оценка от тяхната. Това бе малък проблем, но пък на мен приятели не ми липсват дори от другите паралелки.

- Имаш 5.80 на предварителните кандидатстудентски изпити в УНСС и това ти дава правото да си спокойна, че вече си студентка, какво искаш да учиш?

- Финанси или финансов контрол. Надявам се силно да ме приемат в една от тези специалности.

- Приятелят ти учи в Англия, защо и ти не кандидатства в чужбина, за да сте заедно, а предпочете да останеш в България?

- Не смятам, че километрите са проблем, освен това мисля пак да се отдам на ученето. То така се прави, иначе няма как да постигнеш висок резултат. Освен това 4 години бях разделена от семейството си, връзката с майка ми е като с приятелка и ми се ще да бъдем поне няколко години заедно. А и малката ми сестричка Микаела, тя е на 10 години и също е пълна отличничка, май има нужда да е по-често с кака си, а и аз много я обичам. - Не ти ли е скучен животът само учене, учене...?

- Не, напротив, много е интересно да учиш, интересно е да четеш и да ставаш част от различна история.

- Кое предпочиташ книгата или филмите?

- Категорично книгата.

- Ти си красива, не си ли се изкушавала да станеш модел или манекенка?

- Предлагали са ми и това винаги е било предизвикателство за мен. Отклонявала съм поканите, защото в днешно време моделите са по-скоро компаньонки и това е почти във всички случаи задължителното условие, за да те толерират и да се наложиш в тази сфера. В интерес на истината имах случай, когато ми се обадиха с предложение от софийска агенция да бъда техен модел, но при последвало уточнение на детайли женски глас ми обясни многозначително, че трябвало да ги коментирам на лична среща с шефа. Това незабавно ме отказа от последващи контакти с въпросната агенция.

- Имаш доста спечелени награди от различни конкурси, кои са ти найценните?

- Всички са ценни, когато си положил усилия. Последното, за което се сещам например, бе първото ми място в един конкурс за есе на ПроКредит Банк на тема „Живот на кредит или да спестяваме“.

- Това например помага ли ти сама да се справяш с бюджета си? Стигат ли ти джобните и как ги разпределяш?

- Аз съм свикнала сама да си правя бюджета, родителите ми даваха по 50 лв. на седмица и от тях, разбира се, ми оставаха. Един добър икономист винаги така трябва да си направи бюджета, че да му останат спестявания, а не да е „на червено“.

- По колко ти оставаха обикновено?

- Поне 100 лв. Явно съм много пестелива.

- Има ли нещо, което много ти е пречело през годините досега?

- Това, че съм притеснителна. Всеки път, когато ме изпитваха и излизах на дъската, ръката ми трепереше, щом тръгнех да пиша например някое уравнение. Притеснявах се да не се изложа, макар със сигурност да знам отговора. Имала съм моменти, в които знам материала много добре, но от притеснение се получава „бяло петно“ и дори не мога да се сетя какво точно искам да кажа.

- И как излизаш от тази спирала?

- Спомняш си, че си найдобрата. Казвам си: „Ще се справиш, не се притеснявай, това го знаеш!“. И мисля, че такива моменти са съвсем естествени и на всеки се случват.

- Страх ли те е от провал?

- Не. Знам възможностите си.

- Как и къде се виждаш след години? С какво би искала да се занимаваш и къде да работиш? Или предпочиташ да влезеш в частния семеен бизнес на родителите си?

- Надявам се да работя в сферата на икономиката. Хубаво е да работиш в банка или в голяма компания и имам амбиции да постигна точно това.

- В България или в чужбина? - В България. Тук са ми приятелите, роднините, чувствам, че тук е мястото ми.