Козарят от град Рила Илия Ораков: Стопанството ми е с 22 майки и 42 ярета

Илия е родом от Петрич, бил е професионален шофьор, а когато се пенсионирал, се преместил да живее в град Рила, където се хванал да отглежда кози - ей така, колко да му минава по-бързо времето, пък и да прибави некой лев към пенсията. Днес е на 71 години, жилав, пълен с енергия и влюбен в бизнеса с козите, които отглежда.

Така най-общо може да бъде представен животът на Илия Ораков. За себе си той казва, че козите му създават усещането, че вижда около себе си как се ражда, как се променя и осмисля животът. Твърди, че, когато е тъжен, неговите четириноги приятели веднага усещат това, идват при него, ближат ръцете му и го гледат с умни и съчувствени погледи - близост, която при хората рядко му се е случвало да усети!

- Колко е голяма козята ти ферма?

- Най-големата в тоя край - 22 майки и 42 ярета. Преди година-две беха двойно по-малко. Направих ги двайсет, защото ме подлъгаха, че така ще ми дадат некаква субсидия, но се оказа, че требало да имам 50 кози майки. Дожаля ми да изколя тия, дето ми беха в повече, и затова ангарията ми по тех стана двойна. Толкова животни не си е работа за един човек. Пък и нема къде да продам това, що изкарвам от тех - млеко, сирене, месец.

Хамалогията е много голема. Не ми остава и една минута свободно време през деня. Сутрин ставам рано да ги издоя, след това те ме разкарват цел ден из баирите наоколо, вечер ги прибирам уморен, издоявам ги отново и докато приберем из къщи това-онова с жената, съм заспал. На другия ден - пак същото. На такъв хал съм вече повече от петнадесет години.

- Докато те снимах с козлетата, направи ми впечатление, че се галят около тебе като деца. Много са мили и любопитни.

- Те наистина са като децата - палави, привързани към майка си, безгрижни и винаги готови за игра. По нрав и характер също са различни - едни умни, други не приемат чуждо мнение, трети - с характер, четвърти сговорчиви. Аз обаче си ги обичам всичките.

- Как се чувстваш, когато трябва да заколиш някое яре?

- Изтръпвам от вътрешна болка, защото имам усещането, че коля дете. Затова не пипам нож и си плащам на човек от квартала, да дойде и да заколи айванчето.

- Тази пролет колко ярета ти се родиха в кошарата?

- 42. Само две от козите родиха по едно яре. Останалите по 2-3. Миналата година две родиха дори по 4. Дадох ги на мои приятели, защото една коза трудно може да изхрани с млякото си повече от две козлета. Пък и за нишан да им са, оти много редко се случва коза да роди наведнъж четири ярета.

- Доволен ли си от толкова много рожби?

- Много. Мисля, че Господ ми ги праща като дар. - Тази година кога се роди първото ти яренце?

- На осми февруари. Друг път започваха некъде към средата на януари, ама тази нещо закъсняха. Първите беха две близнета. Виж ги колко са любопитни. Искат всичко да знаят.

- Претенциозни животни ли са козите?

- Не особено. Ядат всичко - тревичка, листенца, сух фураж, плодове. Но пък са големи чистници - от нахапан хляб - не вкусват, пият само от течаща вода и много обичат музиката.

- Това с „музиката“ е майтап нали?

- Абе истина е! Ако видят сега някоя ламарина, всички ще са накачорят върху нея и цел ден ще тропат, ако ги оставя. Затова ти казвам, че са много музикални. Виж при овцата такава музикалност нема.

- Иначе слушат ли те или си правят каквото им скимне?

- Разбираме се чудесно. Кажа ли им айде - тръгват веднага. Свирна ли за спиране - заковават спирачките. Когато съм тъжен, те веднага усещат това, идват при мене, ближат ми ръцете и ме гледат с умни и съчувствени очи - близост, която при хората рядко ми се е случвало да усетя!

- Слушал съм, че ако ги оставиш, яретата могат да бозаят кажи-речи цяла година. Вярно ли е?

- Не съм имал такъв случай. Яретата, които съм искал да останат като домазлък, т.е. за разплод, съм ги оставял да бозаят, докато си искат. Некои изкарваха до 4-5 месеца, другите обаче спираха още на втория-третия месец, защото предпочитаха пресната трева. Абе да ти кажа - и те са като децата - как ги научиш.

- Друг козар като тебе в Рилското корито има ли?

- В Рила има още един. Младо момче, но неговите кози са по-малко - некъде към десетина. Ако и той рече един ден да остави козарлъка, това ще бъде и краят на този вид животновъдство в региона.

- Колко го даваш млякото и колко сиренето?

- Млекото сега през летото по 90 стотинки, а сиренето - 5 лева килото.

- Покриваш ли си разходите по животните?

- Слаба работа. Цената на фуража все се качва, а на млекото си стои една и съща с години. Килограм трици струва 40 ст., кило царевица - 60-65, а кило лимонада повече от кило млеко. А за сиренето да не думам - това е срамота.Но нема накъде.

- Защо не му вдигнеш цената?

- Абе защо! Гледам да не изгубам клиентите. Рила е малък град. Има хора, които и за една стотинка по-евтино са готови да обиколят сички магазини, за да купят онова, дето са си наумили.

- Средно на ден колко литра мляко дава една коза от твоите?

- Между 2 и 2.5 литра. Дневно ми се събират некъде към 40-45 литра и затова гледам да правя повече сирене от него.

- Преди 25-30 години тук, в Рилското корито, е имало около 3-4000 кози и овце. Вярваш ли, че в някой хубав ден животновъдството в тоя край ще се възроди отново?

- Има една приказка - близнеш ли еднаж от убавото, назад връщане нема. Навремето животът е бил друг - хората са мерили богатството си със земя и животни. Днеска селското ни стопанство е докарано на нулата, откъдето и да го гледаш. Никой не иска да се занимава със земеделие и животновъдство, защото е полесно да идеш в магазина и да си купиш, каквото си искаш.

- Но качеството не е същото, нали?

- Абе кой ти гледа качеството! Я един такъв има на десетина души, я нема. Всеки го блазни цената. Пет лева го продавам това хубаво козе сирене и въпреки това има и такива, които се пазарят - искат без пари да им го дам.

- След като казваш, че козарлъкът е голяма ангария, защо не намалиш стоката, за да ти е по-леко?

- Обещал съм на жената тази година да го направя, защото и на нея й омръзна толкова години без почивка. Ще ги оставя наполовина, защото немам вече сили за повече - цели 70 лазарника стоят зад гърба ми.

- Пенсията колко ти е?

- Малко над 270. Жената зима 140. Абе закърпваме положението. Ама да гледа човек кози на мойта възраст не си е работа.

- Виждам, че някои от козите имат звънчета. За хубост ли си ги закачил, или за да ги откриваш полесно?

- Звънците се слагат на онези животни, които имат характер на водачи в стадото и така козарят подсказва на останалите кой им е „началникът“ и по кой да се „водят“.

- Слушал съм, че най-хубавите звънци се правили в Неврокопско.

- И сега е така. Там от памтивека има известни за времето си леярни на чанове. Едно време овчарите и козарите от Петрич и Сандански ходеха да купуват звънци за животните от там, а често пъти и самите майстори идваха да продават на место.

- Как се разпознава хубавият чан от лошия?

- Най-напред требва да се гледа цветът. По-червеникавите са с повече мед в тях, а по-жълтеникавите имат повече бронз и звънят по-добре. Чанът се проверява и от разстояние - ако звукът заглъхва бързо, значи не го бива. Ако обаче звукът му се носи на талази и се чува надалече - заслужава си парите

- Считаш ли се за по-богат човек от останалите?

- Па това требва да ми личи. Хората са рекли, че от здравето няма по-голямо богатство. На козите дължа и здравето, и дълголетието си. Нема ден да не изпия по кило-две пресно козе млеко, или да не хапна парче сирене, приготвено от жената вкъщи. Трудно ще се намери друга жена в Рила, която да й стъпне на малкото пръстче в тоя занаят. Според мене става за шеф и на мандра.

- Вярваш, че доброто ти здраве се дължи и на това, че всеки ден пиеш по литър-два прясно козе мляко?

- Разбира се. Аз не помня да съм легнал-залегнал некога, та да не мога да стана. Но има значение и движението. От март до към края на септември-октомври секи ден навъртам по двайсетина километра пеша с козите по баирите. Чистият въздух също си казва думата.

- Виждам, че освен кози, вкъщи имаш голяма лозница, доста кокошки, градинка с марули и кромид. Разбрах, че всяка година садиш и картофи. На тебе явно не ти трябва да влизаш в магазина.

- Отдавна съм престанал да правя това. „Фермата“ работи безотказно и дава всичко, от което имаме нужда.

- Ако сега някой поиска съвет от тебе дали да се захване с животновъдство, ти какво ще му кажеш?

- Да опита. И ако види, че има сили, да продължи, докато може. Това е „занаят“, който е хранил хиляди години хората и ще продължи да ги храни. Ще му река обаче и какво го чака, защото нищо не става като в онази приказка - боднеш пръчка, пиеш вино. Требва си търчане през целата година.

- Има ли достатъчно и хубава паша за животните?

- Има, ама гора нема. Бракониерите й разказаха играта. Яка сеч ти казвам. А като нема дървета, водата изрови всичко и вместо пасища сега има повече андъци. Сега ако те заведа да видиш какво е, ще се фанеш за главата. Жалка картинка.

- Местните власти не виждат ли какво става?

- Тех требва да питаш. Аз съм козар и не ми е работа да пазя гората от бракониерите. Но е страшно това, което виждам.

- Как вървеше бизнесът с ярета и агнета около Великден?

- Различно. Тия дето искаха да спазят традицията и имат повече пари в кесията си, купуваха цели ярета. Другите кой половинка, кой плешка. Колкото за адета.