Кооперативната фурна - Фейсбукът на хората от кюстендилското село Коняво

В мразовитата сутрин сладкото ухание на току-що изпечен хляб тегли към единствената кооперативна фурна в Кюстендилско - тази на близкото до града село Коняво. Въпреки че часът е малко преди осем, по улиците на селото вече щъкат хора, ранобудни домакини тичат до фурната за топъл, току-що изваден от пещта ръчен селски хляб, а мъжете се стягат за работа.

Коняво е едно от най-прочутите земеделски села в Кюстендилска община. Близостта до областния център го прави притегателно място и за млади семейства, и за по-зрели хора, а през последните години в селото често след пенсиониране се заселват и софиянци.

По-миналата година къща в нашето село си купи един доцент, а после доведе и свой приятел, който първо само му гостуваше, а сега търси да купи къща в Коняво, разказват жените, дошли за самун хляб. Иначе през последните години връщането на село е станало своеобразна мода, вдигнала цената на селските къщи до 30 000-40 000 лева.

Една от къщите само преди няколко месеца беше продадена за 50 000, но за нея си признавам, че този, който я купи, трябваше само да си събуе обувките и да се настани. Къщата е двуетажна, санирана изцяло, с изолации, модерна дограма и покриви, и всички екстри, дворът е ограден с хубав дувар, а вътре - цветни лехи, зелена морава и кът за игра на деца, всичко нагласено и направено, обясняват местните хора.

На село развлеченията не са много, младите се събират вечерно време в няколкото кафенета в центъра или в читалището, а за най-малките в самия център, до автобусната спирка, има модерна, екологична детска площадка с люлки, пързалки и други екстри.

Това, че сме близо до града, само на 5 км, ни дава предимство, постоянен и бърз интернет, споделят младежите от Коняво, които години наред ходят на училище в Кюстендил. А и често прескачаме и за разходки, и за кино до областния център, добавят те.

Иначе ходенето до фурната за топъл хляб сутрин е едно от малкото развлечения на възрастните хора в Коняво. Фурната е и селският Фейсбук, там най-лесно можеш да намериш този, когото търсиш, да изпиеш по кафе с приятелки или да си поговорите за внуците, децата, проблемите, дървата и нападенията от крадци, а и да размениш някоя рецепта за туршия или лютеница. Това разказва сладкодумната баба Мария, която е дългогодишна шефка на пощата в селото. От 15 години съм пенсионерка, а за нас, по-възрастните, всяка среща с хората е удоволствие, ходенето до фурната ни е социалният живот, споделя бабата. Възрастната жена от известно време се грижи за съпруга си Огнян, който е трудно подвижен, а преди пенсионирането си е бил шеф на помпената станция в селото. И двамата са искрено загрижени за това, което става.

Младите избягаха в София, че някои и по-далече, чак в чужбина. То и тяхното не е лесно, ама всичко се разграбва, затова, коментира баба Мария. През последните години възрастната жена е гледала безучастно как крадливи ръце разрушават изградените в полето на Коняво напоителни канали и системи, за които е отговарял допреди десетина години съпругът й. Сега полето е изоставено, като няма поливане, нищо не се ражда, а при нас да няма вода за градините или за другите посеви е грехота, защото сме покрай Струма, тюхка се бабата.

Двата топли самуна, които всеки ден купува възрастната жена за вкъщи, бързо са сложени в торбичката от продавачката Лилия Стойчева, която наследява работата в кооперативната фурна от баща си Стойчо Григоров. Възрастният мъж дълги години е бил отговорник на кооперативния обект и е направил всичко възможно селската пекарна да бъде в крак с изискванията на времето и ЕС.

Единствено тук, в Коняво, хигиенните инспектори не намерили никакви пропуски и нарушения въпреки новите евронорми, които изискват всички стени в помещенията, в които се меси хляб, да са с плочки, на височина три метра, а всяка стока, която се влага в хляба, да се вкарва в помещенията за съхранение, месене и печене от различна врата, разказва "стопанката" на селската фурна.

Само за няколко месеца общо 11 фурни са хлопнали кепенци в Кюстендилска област, след като били затворени от Агенцията по храните. От производителите на закуски пък има само в областния град, и то едва 6 симидчийски предприятия. Само в началото на месец септември Агенцията по храните е издала 18 акта за различни нарушения на хлебопроизводители от Кюстендилска област, като глобите варират от 200 до 2000 лева. 55 други обекта работят, като им е разпоредено да отстранят “в движение” редица пропуски.

След изтичане на срока ще бъдат проверени отново. Ако не са се справили, ще им бъде наложена санкция и на тях. Общо проверените обекти за производство на храни и изделия, които работят на териториата на областта, са 112, отчитат от Агенцията по храните. 11 фурни и цехове за производство на хляб и тестени изделия направо са със заличена регистрация, обявиха от специализираната структура.

Във фурната на Коняво Лилия Николова изслушва всеки дошъл при нея. За повечето от възрастните, останали сами в селото, разговорът с Лилето, както я наричат на галено, е просто възможност да си побъбрят с някого. По-младите често "прехвърчат" през фурната, ако са тръгнали да търсят някого по селото - я кметицата, я отговорните фактори в кооперацията, я някой по магазините или читалищната секретарка и отговорника за Клуба на пенсионера, защото от ранна сутрин до обяд цялото село задължително се е извървило през хлебарницата.

Малко преди да затвори, в помещението, където вече са останали не повече от двадесетина хляба, нахлува домакинката на Земеделската кооперация Райка Ананиева. Енергичната дама командва заедно с председателката на ЗК "Коняво" стотици декари пшеница, царевица, ечемик и слънчоглед в землището на селото. Кооперацията има обаче и доста декари, засадени с орехи, които през последните седмици на септември са обект на нападения от страна на мургави, а и не толкова мургави жители на близките села и на гр. Кюстендил. Когато получи сигнал, Ананиева веднага "яхва" джипа си и ходи да спасява кооперативното имущество.

Веднъж заварих един млад мъж, натоварил цял чувал орехи на колелото си с намерение да си го кара вкъщи, разказва домакинката, като споделя, че подобни нападения са често явление. Ако количеството е по-голямо, ги карам да изсипят всичко в стопанския двор, ако са си набрали една торбичка, първо им се накарам хубаво, а след конското ги пускам да си ходят, като ги предупреждавам повече да не се връщат, че при повторна среща ще ги водя направо в полицията, разказва Ананиева.

Село Коняво има няколко десетки декари, засадени с вкусните ядки, като само част от тях са на кооперацията, а друга са собственост на частни стопани.

Не мога да деля мое, твое и на кооперацията, след като хвана крадец, се разправям с него, без значение откъде е откраднал. Трябва най-накрая и ние, българите, да разберем, че чуждото не е общо, то е нечия собственост и трябва да я уважаваме така, както уважаваме своята собственост, споделя Райка, докато прибира два дъхави топли самуна в чантичка.

Тя, Райка, е ербап жена, преди време в селото бяха дошли калайджии от Ломско с три-четири коли. Възрастните обикаляли по селото и един от хората ги наел да му оправят улуците. Настанили се на бивак в края на Коняво и докато възрастните работят, младите обикалят по портите и къщите и чукат, а там, където е отворено, влизат и по дворовете, разказват жените в хлебарницата.

След като разбрала за калайджийското нападение, Ананиева намерила бързо групичката на младите, натоварила ги в джипа и ги закарала при възрастните, които в това време поставяли улуци. Като им разказала какво правели наследниците им, младите трябвало да изтраят назидателната лекция от по-възрастните и страха, който брали, докато ги возела в джипката на кооперацията, та повече не посмели да притесняват конявчани.

Иначе селото е едно от най-хубавите в Кюстендилска община. Има и плодородни ниви, и градини покрай реката, и няколко животновъди, отглеждащи крави и овце, както и собствена марка мляко "Свежест", която се прави в селската мандра, собственост на бизнесмена Николай Колев.

По-хубав от кашкавала, дето го прави Николай, няма. Ние, хората от селото, си държим на "нашенския" кашкавал и на сиренето, което произвеждат в конявската мандра, разказват хората от селото.