Контрольорите на общински дружества няма да са съветници, а безработни

Анатолий Антов е роден в Благоевград през 1977 г. Завършва Езикова гимназия през 1995 г. и специалност "Стопанско управление" в АУБ през 2000 г. Още докато е студент, през 1997 г. стартира частен бизнес и оттогава се занимава с дистрибуция на петролни продукти и консумативи. Занимава се с политика от 2006 г., а в момента е общински съветник в Благоевград от ГЕРБ, член на комисията по икономика и приватизация и председател на комисията по следприватизационен и следконцесионен контрол.

- Г-н Антов, откъде Ви хрумна идеята да реставрирате старите постове контрольор на общинско дружество, които още през 2005 г. бяха закрити заради липсата на всякаква ефективност от дейността им?

- Необходим е оперативен контрол върху дейността на общинските фирми и идеята е не да се реставрира нещо старо и неработещо, а да се пратят в дружествата външни хора, които да повишат приходите в тях.

- Лично Вие вече 3 години доста изкъсо следите работата в тези дружества, Вашият контрол не е ли достатъчен?

- 2008 бе първата година, в която започнахме да полагаме повече усилия за контрол над общинските дружества. Тогава бяха 9 - 4-те диспансера, Медицинският център, "Общински пазари", "Биострой", "Паркинги и гаражи" и все още неприватизираната "Хляб и хлебни изделия". Същите имаха печалба от 400 000 лв. Първо се опитахме да накараме всички управители да представят в Комисията по икономика и приватизация бизнес плановете си за следващата година, но не успяхме. Управителите бяха задължени още всеки месец да дават в комисията и в кметската администрация финансови отчети. И това не стана, те си избраха тримесечното отчитане.

- Какво му е лошото на 3-месечния отчет, другото не е ли затъване в бумащина?

- Ако нещо в дружеството се случи през януари, ние ще разберем за него от отчета за тримесечието, който ще постъпи през април. Още 1-2 месеца ще се източат, докато това мине през комисията, и на практика ние ще го гледаме със закъснение от 4-5 месеца.

- Значи до момента контролът Ви се е оказал ялов?

- Далеч не е така. На всяко тримесечие аз следя дружествата по 10-15 показателя, които въвеждам в таблици. Въпреки че това става само 4, а не 12 пъти годишно, явно това е оказало положително влияние, защото през 2009 г. дружествата отчетоха 1 млн. лв. чиста печалба.

- Какво в дейността на дружествата Ви притеснява, че искате контрольори, които се явяват трето контролно ниво след Комисията по икономика и кметската администрация, която също получава копие от тези отчети?

- Когато започнахме да следим по-изкъсо дейността на фирмите, оказа се, че 9-те дружества имат повече от 2 млн. лв. парични резерви по разплащателни сметки. Логично беше да си зададем въпроса защо тези пари не са на депозити, които ще им носят лихви от по 50 000-100 000 лв. В крайна сметка успяхме да накараме управителите да преместят парите в депозит и сега чакаме между 50 и 80 000 лв. лихва. Убеден съм, че при наличието на контрольори в тези дружества тия неща ще се хващат много по-навреме.

- Но нали и сега, ако нещо в отчета смути Вас, друг член на Комисията по икономика или който и да е общински съветник, Вие имате право веднага да вдигнете телефона на съответния управител и да го попитате каквото Ви смущава?

- Не, комисията не би могла да върши тази работа, в нея дори не всички са икономисти. За съжаление имам усещането, че и девойката от кметството, при която постъпват отчетите, също не може да се оправя, нямам данни и тя да е икономист, а и това задължение й е между другото.

- За много пари ли става въпрос, г-н Антов?

- Общинските дружества годишно въртят 10 милиона лв. приходи. И в момента те са на автопилот. Подават някакви цифри, никой нищо не може да им каже. Повечето от управителите са си създали екипите преди доста години, неизбежно е да има срастване между тях и счетоводството, например, затова е необходим контрольор, който ще работи, все едно е независим ревизор.

- Как ще избегнете повторението на сагата с бившата съветничка Евелина Андонова, която дори не знаеше къде е дружеството, което наблюдаваше, и единственият й ангажимент беше да търси работещ банкомат, за да си изтегли заплатата?

- Първо, идеята не е контрольори да стават общинските съветници. Те ще са или безработни, или работещи хора, склонни да сменят местоработата си, с управленски опит минимум 5 г. Контрольорът ще е в дружеството, ще е задължен всеки ден да следи какво става във фирмата и самият управител ще наблюдава, от своя страна, какво работи той, така че не е възможно да се повтори онази сага. А ако не стане, ако получим информация за немарливо изпълнение на служебните задължения или претупване на работата, контрольорът ще бъде сменен.

- Какви пари има в сметките на 8-те общински дружества в момента?

- Още не са дошли отчетите за последното тримесечие, но към септември 2010 г. там имаше 2,8 млн. лв. Част от тях са нужни за оперативни разходи, но със сигурност остават 2 млн. лв., които са мъртъв капитал, дори и при положение че носят приходи от лихви. Лошото е, че за фирмите от здравеопазването - визирам диспансерите, схемата на финансиране се промени и по новия начин те не могат да генерират толкова приходи, колкото преди да се преобразуват в болници. И ако те не редуцират заплатите си, които са 40-50% от приходите им, и не оптимизират структурите, за няколко месеца ще похарчат спестените пари и ще стане сериозен проблем. На мен ми прозвуча доста скандално предложението на кмета Костадин Паскалев да отделим тази година 5 млн. лв. за дофинансирането на бившите диспансери. Докога?

- Не смятате ли, че работещите в общинските дружества ще скочат срещу идеята Ви заради необходимостта да дават пари от собствения си бюджет за заплата на някой, който ще им диша във врата?

- Вижте, "Биострой" до момента получаваше от общината по 2,5 млн. лв., сега ще получават 4,5 млн. лв., 1000 лв. ли ще са им проблем на тях за месечна заплата на контрольора? Освен това важен е интересът на общината - убеден съм, че с назначаването там на контрольор занапред няма да получаваме отчети, според които 1 курс на тяхна малка кола от градската градина до сметището излиза 50 лв.

- С други думи, изобщо не сте доволен от управлението на общинските фирми?

- Ами ако не са в привилегированата ситуация да са монополисти и да имат зад гърба си бюджета на общината, убеден съм, че на пазарен принцип те не биха могли да работят.

- Има ли реален резултат, откакто преди 3 години започнахте да наблюдавате по-изкъсо общинските фирми, и какви са очакванията Ви в цифри след влизането в дружествата на контрольорите?

- Има. Първата година например Медицинският център беше дал 2000 лв. печалба за годината, през 2009 г. печалбата му вече беше 18 000 лв. Убеден съм, че ще се увеличи още.

- Предложението Ви е контрольорите да получават 70% от заплатите на управителите в съответното дружество. А последните срещу какви суми се разписват?

- И това е интересен въпрос. По действащата наредба, която е много отдавна, управителят получава 300% от средното брутно възнаграждение във фирмата. В Онкологичния диспансер например средната заплата е 1067 лв., отделно са допълнителните плащания като ДМС-та, операционни и т.н.

- Все пак това са хората, които се грижат за живота ни.

- Напълно съм съгласен, но диспансерите не могат да продължават да харчат по същия начин, защото тази година ще получат по 1-2 милиона лв. по-малко съгласно новия начин за финансиране на болници, в каквито те се пререгистрираха по техен избор. При това положение може да се окаже в един момент, че при по-сериозно натрупване на дългове общината с базата си трябва да гарантира вземането например на фирмата, която доставя горивото, и така тази фирма утре може да стане собственик на някоя от болниците.

- Общинското дружество "Паркинги и гаражи" беше създадено наскоро, по времето на този ОбС, там поне нещата не вървят ли по-добре?

- Засега съм малко скептичен. Идеята беше това дружество да въдвори ред по отношение на паркирането в Благоевград и да генерира приходи за построяването на нови паркинги. Миналата година на фирмата й останаха 100 000 лв. и с тези пари платихме първата вноска на "паяка", който общо струва 200 000 лв. без ДДС. Когато получихме отчетите обаче, така и не разбрахме колко пари са от "паяка", колко от скобите и колко - от талоните. На запад например талоните не се продават от хора, които обикалят улиците, ами се купуват от книжарници, репове и автомати. А в нашите "Паркинги и гаражи" 65% от приходите се разпределят за заплати, което не е нормално.

- Защо не минете на вариант SMS, както е в София?

- Опитахме с SMS-и, но не се оказа рентабилно. Първоначалната цена за инсталиране на такъв продукт е доста висока и е подходяща за по-големи общини. Опитахме чрез публично-частно партньорство - част от приходите да остават за мобилния оператор, останалите - в дружеството, но и това не стана. Трябва да мислим нещо друго.