Коледна драма! 38 г. самотен баща Ст. Николов от кресненското село Сливница минава през ада, за да спаси болното си детенце

Днес е Денят на бащата. Това е празник, на който се чества бащинството и родителските грижи на мъжете, точно както на Деня на майката се чества майчинството. В Кресненското село Сливница открихме един самотен баща, който от години съвмествява ролята на любяща майка, добра домакиня, силен татко и стожер на дома. Намерихме героят Стоил Николов, който сам отглежда детенцето си Роберто. Животът му минава през истински ад. Съпругата му го зарязва с болно бебе на ръце, при това с рядка диагноза.

Цялото телце на малкия е покрито с огромни рани, които се нуждаят от непрекъснати грижи и превръзки. Животът на Стоил е ад, в който е попаднало едно малко ангелче, който се бори за живота си и иска да бъде като другите деца. Откриваме Стоил в центъра на село Сливница, малкият е при баба си да я види за Коледа. Домът е подреден и чист. Сам Стоил е домакиня, медицинска сестра, майка на детето си, силен татко, без който малкия не може. Коледа не е празник. От три месеца са на тъмно и студено. Безчовечни "бирници" от енергото са спрели тока на семейството. Нямат дърва, нямат въглища !!!!.

- Стоиле, честита Коледа, как прекара празника?

- Каква Коледа, какъв празник. "Празнува се, когато имаш настроение, когато има какво да ядеш, за мен няма празници. За мен е празник, когато се прибера да има топло, да сме яли, да гушна детето си и да заспим спокойно, това е празник?

- Разкажи ми за болестта на Роберто?

- Детето се разболя на 18 месеца, пред очите ми започна да се разлага. Бяхме в Мадрид с майка му, бях тръгнал на работа и тя ми се обади, че цялото му телце е покрито с големи червени петна. Веднага го настанихме в болница и започнаха да го лекуват. Няма такъв ад, няма такава болка, месото му капеше пред очите ми. И майка му в такъв момент ни заряза. Не можеше да гледа как детето пищеше по цели нощи от болка. Прибрах се у дома в Сливница. Викам си тук е родното ни място по-лесно ще е да го лекувам. И тръгнахме от лекар на лекар. Аз и Роберто. Пари що изкарам по доктори и лекарства. Викам си живота си ще дам само да се оправи. Има рядко заболяване на кръвта, не мога да изговоря диагнозата. Колко нощи не съм спал. Над леглото на детето си съм плакал "Защо господи ми даде такова страдания, като на никой нищо лошо не съм направил?".

- Майката обаждаше ли се през това време, Роберто вече е на 6 години и половина?

- Не за 1 година ми е изпратила 30 Евро, явява се да види детето на скайп и му показва стария си любовник, дето се оженила уж за него. Роби не иска да я види. Хората са ми викали млад си ожени се, как да се оженя на мен и женитбата и живота ми, всичко е Роберто.

- Къде работиш?

- Където ме викнат, изпуснах всички възможности за работа понеже все съм бил ангажиран с болестта на малкия. Почна работа, той се влоши и хайде отново в къщи и по болници. /Мъжът плаче през цялото време/ Трагедия беше при нас, да знаеш. От както детето е болно съм свалил 45 килограма, жив изсъхнах, бях 110 килограма.

- Вярваш ли в чудеса, сега са такива празници, святи?

- Вярвам, вярвам в Бог, сънувах го яви се в съня ми, погледна ме и ме погали. Месец след това изписаха детето ми от болница. Господ ме спаси, спаси и Роберто от мъките. Сега вече Роберто е малък мъж, вика ми "Тате не плачи ще се оправим, ще се оправя". Е не сме гладни, не сме жадни, но Роберто иска да има играчки като другите деца. Ма е умен и знае, че нямаме такива възможности. Тази година беше тежка за нас. Почина майка ми, която с пенсията помагаше. Жена ми иска да се развеждаме, за да се жени за испанец, който е стар, да му вземе имането. Аз искам също да се разведа, ма откъде пари за адвокати.

- Какво си пожелаваш за Коледа и Нова година?

- Искам работа, искам да купя на Роберто много играчки и книги, той е умен трябва да учи. Искам да не се връщам назад в живота си, да ми изчезне спомена от нашата драма. Да сме здрави и да дочакам внуците си. Всичките ми мечти са свързани с Роберто.

- Стоиле ти се герой, пожелавам ти сбъдване на всичките ти мечти!

Докато разговаряхме, малкия Роберто не спря да целува баща си, не спря да бърше сълзите му "Ще се оправим тате, не плачи".

Е. Павлова

В. Стефанов