Който от нас пука, все е със слука, дресирали сме и кучетата, и жените

Най-високо място на пиедестала на ловните слуки в летописа на 39-а ловна дружинка в Симитли, която наброява към 70 членове, е отредено на Иван Илиев Димов и Добрин Янакиев Качулски. Те са живата легенда и талисманът на дружинката, пример не само на отлични ловни слуки, но и на бойна солидарност, скрепена с взаимо другарство и семейно приятелство. Отличници са и в лова, и във веселбата. Иван е роден през 1951 година. Ловец е от 1985 година. Из горските простори в Симитлийско е бродил въоръжен с ИЖ, но вече си има и ловен автомат. Добри Качулски е роден през 1952 година, а ловец е от 1971. Разговорът с тях не е никак лек, защото може да прищипва като вятър през Голям Сечко, но може и да се разчирика като славей през май. Представяме ви ги в един непланиран разговор по време на изпитание на гончета за работа по откриване на дива свиня в учебния полигон на Кресна.

- Момчета, бихте ли споделили? Само заради дивеча ли ходите въоръжени из горските обиталища на Симитлийско?

Иван: Не. Тръпката не идва само със слуката. Слука може и да няма, но излет има. Настроение и емоции има. Важна е и срещата с природата.

Добри: Струва ми се, че ден сред природата е като ден при Бога.

- Споменахте природата. А обичате ли я?

Иван: Природата е великата майка и не може да не се обича.

Добри: Тази обич обаче не се изказва с думи, а само със сърце.

- Много ваши колеги ви хвалят за точния ви мерник. Вие какво ще кажете?

Иван: На вразите ни напук, нека ни е лук, но който и от нас да пука, все е слука.

Добри: Пред дружинката се отчитаме, а и се почитаме.

- Не ви ли става тъжно, когато живинка застане на мушка и тлябва да натиснете спусъка?

Иван: Абе що да правиш? Вярно, всяка живинка душа носи, ама тръпката в такъв момент е по-силна.

Добри: Аз едно знам - дойде ли време да натискаш спусъка, за жертвата не бива да се тъжи.

- Водите ли си отчет на отстреляното?

Иван: Не. Толкова са слуките, че вече им губя бройката. Прасета пиши трийсетина, а сигурно има и доста отгоре. Имам два вълка. Зайци и пернато не слагай в сметка, че е много.

Добри: И мен така ме рисувай.

- Колекционирате ли ловни трофеи?

Иван: Малко. Така, за спомен. Пазя по някоя глава, имам глиги, по-дълги и от 26 см.

Добри: Аз у дома си имам нещо като малък музей. Много неща ми напомнят за ловни случки. Имам чудни рога на сръндак-убиец. Единият рог е нагоре, а другият напред и е пригоден за разпаряне на животни. Пазя глиги от 8 глигана, други рога от сръндаци. Имам препарирани белки, диви котки, лисици. В къщата ми се влиза по просната пред прага вълча кожа. Нашарил съм обстановката с птици, че и с орел.

- Ще разкажете ли някоя ловна случка?

Иван: Коя по-напред да е? През 1987 година ме гони глиган. Не е много приятно. Пука му Санде Балабанов. Той му пука, но глиганът не пада и освирепял запердашва в посока връх Кадийца. Пред него Станко Димов е на пусия. Живината изведнъж му се хвърля между нозете и го отхвърля на 5 метра. Разкъсва му част от бедрата. Притекохме се на помощ. Превързахме го с ризата му - и в окръжната болница в Благоевград. Тази случка обаче не му даде акъл и сега пак е ловец.

Добри: Абе, има много интересни случки и с глигани, и с други живинки, но те не са за тук, а са за маса, с разпивки и мезета. Ела на разбор след някой излет, та да се наслушаш. Ще разкажа обаче как в м. Комола през 2003 година убих вълк, и то много голям. Това беше над Тросково, нашето родно село, но иначе сега сме си симитличани. Два бяха вълците. Над мене бе на пусия Пешо Гърка и ги вижда, и вика. Единия гръмнах аз, а другия го довърши Слави Гиздов. В нашата работа обаче има и неслуки. Веднъж ми излязоха група прасета. Вдигам ИЖ-то, стрелям, пада едно, изпразвам втората цев и пада второ. Оказва се обаче, че съм стрелял по дребосък в сравнение с глигана, който се появи. На три метра мина от мен, но не ми стигна време да заредя пушката.

- Ловджилъкът наследствен ли ви е?

Иван: Дядо ми Димитър бе ловец, тате Илия - също. Ние сме четири братя - аз, Стоян, Серафим и Станко. И четиримата сме с пушки и ловна зараза. По нас пък идат синове, надяваме се и внуци да ги последват.

Добри: Ловните страсти при мен започват от баща ми Янаки. Когато ми правили кръщене, надошли гости, попийват ракия и чакат да сложат трапеза, а тате го няма. Става време за ядене и чак тогава идва и носи 4 заека. Не можал да се въздържи и запрашил из гористите обиталища. Тогава ми предрекли, че и аз ще стана ловджия. И станах. Пък ми се падна и ловец дядо от женска страна. Санде Балабанов се казва, че и от него прихванах някои тънкости. Тръгнах с него като младо зетче, и няма спиране.

- Как се справяте с половинките си? Не ви ли мърморят?

Добри: Е, случва се, правят опити. Аз моята обаче съм я дресирал. Върна ли се от лов, тя си знае всичко що трябва. Илинка се вика. Прибира кучето и пита: “Утре ке одите ли пак”? Пита, че нейна грижа е да напълни торбата. Аз в това нещо не се бъркам, но знам си, че е сложен як обяд и не са забравени шишета с ракийка и вино.

Иван: И при мен това гайле е прехвърлено на булката. Донка се казва. Когато тръгвам на излет, винаги ми пожелава голяма слука, а аз й викам: “Ти си ми най-голямата слука”. Не смея обаче много да й се противя, че и тя има пушка и е член на дружинката. Като дойде на излет, е нещо като нашата богиня на лова Артемида Ловджийката. Ловец е от 1990 година и си има своите слуки. А умее и у дома да посреща. Моята къща е накрай Симитли, та като се връщаме от лов, най-често там отсядаме за разбор на занятието, пък и да промием гърло с алкохолец, та приказките ни да са по-блачки.

- Как оползотворявате ловните си трофеи?

Иван: Изяждаме ги. Понякога правим кайма и слагаме на скара, случва се и да варим. А и консервираме.

Добри: Ами и у нас не е по-различно.

- Идват ли ви често гости?

Иван: Това с колегите не го броим за гостуване, то си е в реда на нещата. Спохождат дома ми доктори от Благоевград, абе, приятели много, защо да не похапнат дивичко?

Добри: И при мен е така. Идват не само от Джумаята, а и от София. Спохождал ме е и телевизионният сърдитко професор Юлиан Вучков.

- Кучетата, които имате, и те ли са сред добрите ви приятели?

Иван: О, те са на първото място, че без тях сме за никъде. Аз имам опит в отглеждане на кучета, но вестяват се и завистници. От 2001 насам 2 ми отровиха, 3 ми откраднаха. А бяха качествена стока. Та аз съм продавал куче за над 2000 евро. Разбрах, че на мен не ми върви и вече що имам куче, на жената се води и за тях се грижи само тя.

Добри: И аз имам поводи да се гордея с кучетата, които съм имал и имам. Ловец без куче си е за мен като просяк без торба - може и да му подадат нещо някъде, ама няма къде да го сложи.

- С какво друго освен с лов сте се занимавали, какво сте работили?

Добри: Под повърхността на земята - миньор бях.

Иван: Аз също.

- Всички ли ловци в дружинката сте толкова качествени?

Иван: Ние мислим, че сме сред добрите, а общо сме 72-ма.

Добри: Да не се хвалим, но тъй като сме понапреднали и във възрастта, всички ни слушат и ни имат нещо като жива легенда и талисман на дружинката.

- С ръководството на дружинката имате ли хър-мър?

Иван: Никакво хър-мър. Та може ли да се каже лоша дума за председател като Иван Качулски, първи братовчед на Добри?

Добри: Нито пък за сегашния ни председател Стоян Димов, който пък е племенник на Иван.

- Вашата 39-а дружинка има ли си база?

Добри: Да, имаме два навеса в Урджиовец и Куклешка река, където има удобни места за ловуване. Още един имаме в м. Комоло.

Иван: Ще добавя, че в Кутлешка река ще префасонираме нещата, замислили сме да направим кухня и да приемаме туристи.

- Напредвате в годините. Докога ще ловувате?

Иван: За мен си мисля, че ще е, докато тази част от тялото ми от бедрата нагоре е над нозете ми, а и на тях да не им се стои на едно място.

Добри: С Иван сме неразделни и мисля да не го оставям без другар в лова.