Когато вярваш и излъчваш любов, доброто се връща при теб многократно умножено

Елена Наумова, по баща Катошева, е родена в с. Баня, Разложко. Завършила е висше образование по специалност "Химия" в гр. София, където среща бъдещия си съпруг инж. Сашо Наумов. Въпреки че е столичанин, семейството им живее в гр. Разлог 15 години и през 1989 г. се преместват в гр. София. Приятелите и близките на Елена я познават като една от много добрите поетеси на с. Баня. Издала е множество книги, някои твърде лични и интимни, други пълни с послания към любимите й хора, но всичките й стихове са чувствени и искрени. Те са до такава степен спонтанно одухотворени, че са попили всичко ценно, което поетесата е съхранила дълбоко в сърцето си. Елена признава, че е наясно със себе си и има точна представа какво иска да постигне, дълбоко вярваща е и с това обяснява факта, че голяма част от стиховете й са изпълнени с много вяра и любов към Бога.

Елена Наумова обича и уважава хората от родното си село, казва, че те са "с чисто сърце и позитивно мислене", и е щастлива, че с. Баня е "с райска хубост и Божия благодат", а минералните извори с целебна сила са 72. В селото ни има много кадърни хора, сред тях е Атанас Ячков, който неотдавна издаде книгата си "Сърце и огън - историята за с. Баня и България", подчертава поетесата. Неслучайно много от стиховете си е посветила на родното си село. Чужди са й злобата, завистта и лицемерието. За широко скроен човек, какъвто е Елена Наумова, не имотите, а хората са важни, и най-голямото богатство и оръжие, с което разполага човекът, но за съжаление рядко го използва - любовта. Тя обяснява искрено, че всичко, което са постигнали със съпруга й, го дължат на Бог чрез честен, дългогодишен и упорит труд. Доволни са, че не са измамили или ощетили някого. В едно свое стихотворение Елена казва: “Частица съм от този щедър свят, от Бога получавам хляб и топлина. Блазе му, който разбере, че е богат, не заплатил за туй с нечия цена”.

- Елена, какво ти дава поезията, че толкова години не спираш да пишеш!

- Поезията за мене е като въздуха - римите се изливат с лекотата, с която дишам. Пиша стихове от дете, а дарбата ми е от Бога и наследство от скъпата ми майка Рада, която на 88 години написа малка, но много интересна книжка за родовете в селото и обичаите в него. Баща ми Георги си отиде преди 31 години, а майка ми - преди 5. Родителите ми, които много обичам, бяха честни, скромни, добри, всеотдайни и трудолюбиви хора. Майка ми беше природно интелигентен човек, начетена много за времето си. Тя нямала възможност да продължи учението си, но пък не преставаше да чете и сама се опитваше да пише проза и поезия. Съчиняваше приказки за възрастни и деца, които са много интересни и увлекателни. Двамата с баща ми бяха неразделни, много се обичаха. Нито веднъж в живота си не съм ги чула да се скарат, да си повишат тон или по някакъв начин да покажат неуважение един към друг или към нас - трите им деца. Наистина ние с брат ми Тодор и сестра ми Славейка бяхме деца, но ако са го направили някога, то е било така, че никой от нас да не чуе, нито да разбере. Това беше личният пример на родителите ни какви трябва да са отношенията в семейството. И днес между мен, сестра ми, брат ми и техните половинки Роза и Тодор не стои на първо място материалното, по-важни са любовта, разбирателството, уважението и прошката. Човек не трябва да таи злоба и обида в сърцето си. Велико е да умееш да прощаваш греховете на другите, за да може да бъдат простени и твоите грешки. Водена от примера на родителите ми, аз самата открих и познах от пръв път истинската любов със съпруга ми Сашо, с когото вече сме 36 години заедно, без да сме имали сериозен конфликт. Той е прекрасен човек, любящ съпруг, баща и дядо. Кандидат-майстор е на спорта по шахмат. Участвал е в много турнири, често и сега го прави заедно с много добрия шахматист Бойчо Механджиев от гр. Разлог. Съпругът ми свири на китара и акордеон, умее да се шегува. Композирал е музика по мои стихове.

- Всъщност ти си по-известна в родния си край с поезията и публикациите в пресата, била си кореспондент на в. "Пиринско дело", "Горско дело", "Другарче", "Септемврийче" и др. Твои стихове, статии и очерци са намирали място на страниците на вестниците "Труд", "Литературен фронт", списанията "Жената днес", "Турист" "Каростроител", "Разложки край", "Трезвеност" и тъй нататък. Загърби ли ти това си увлечение в столицата?

- О, не. Продължих да пиша и пращах своите творби в централния и периодичен печат, където редовно ги публикуваха. От писането не мога да избягам, то се случва спонтанно. Много пъти съм се събуждала и през нощта, грабвам листа и химикалката, а съпругът ми се шегува: "Пак ли ще бодърстваме?". Опитвала съм се да пиша насила, тъй да седна и да пиша стих - не става. Спомням си една разходка преди години със съпруга ми към пистата над Банско. Още като видях р. Глазне, думите сами започнаха да напират и изведнъж от душата ми сякаш се изля:

"Прииждат трепетно пенливи

водите ти като коси,

и аз вървя така щастлива,

ти като мен нима не си.

Ти тичаш, виеш се, говориш,

разделяш канара и лес,

макар че си далеч от хората

и сняг била си до нощес.

Зелени брегове заляла,

ела в клисурата, зовеш,

и аз те чакам закопняла

далеко да ме поведеш."

- Все пак кога намираш време за хобито си между работата, семейството, домакинството?

- Мога цяла нощ да не спя, използвам и времето, когато пътуваме, а ние често сме в движение. Предпочитам съпругът ми да шофира, а аз да творя. Случвало ми се е и дори когато си вървя по улицата.

- Съпругът ти нито веднъж ли не се е разсърдил, че го будиш нощем? Не ти ли казва: "Остави ме. Спи ми се”?

- Никога! Обича ме и аз го обичам с цялото си сърце и си признавам, че ми е дар от Бога. Винаги той е първият ми редактор.

- Това не е ли силно казано? Не се ли изхвърляш?

- Напротив, ако имаше по-силни думи, щях да ги използвам. Любовта ни е изградена върху моралните Божии ценности - доверие, честност и вярност. Както споменах, вече 36 години сме отдадени един на друг, а сега и на внучката, на сина и снахата, и това не са само приказки, това е самата истина. Пожелавам на всички да срещнат половинките си и да имат това щастие да изживеят голямата си и истинска любов. Вярвайте! Тя съществува. И аз, и съпругът ми сме живото доказателство за това. С всеки изминат ден и година любовта ни става все по-силна. Споделяме си всичко и говорим за всичко. Много стихотворения съм му посветила, едно от любимите ми е "Пътуване":

"Аз зная, дълго ще пътувам още,

света ще извървя околовръст.

От мен до теб са много дни и нощи,

а всъщност пътят ми е много къс.

Протегна ли ръка, ще те усетя,

дъха ти ще опари мойта гръд...

И нека само лампата да свети

в дома ни, вдигнал зид на кръстопът."

За съжаление днес хората не вярват достатъчно силно в любовта, не се осланят на Божиите ценности и може би затова не са щастливи. Наблюденията ми през годините сочат, че напоследък момичетата търсят по-често материалната изгода в контакти от другия пол. Те не търсят духовното, не търсят любовта в чистия й вид и това е пагубно. Наистина понякога се налага човек да прави компромиси, но е много важно на каква цена. А предадеш ли собственото си сърце и уважение, нищо няма да ти остане. Как тогава да очакваш другите да те уважават и ценят, и май призивът "Майки, пазете синовете си" ще излезе напълно смислен и на място.

- Това го казваш, защото си майка на момче, не е ли така е?

- Не, в никакъв случай. Синът ми има късмет в брака, а пък имам и прекрасна внучка. Казвам го само защото за голямо съжаление това е факт. Младите забравят или не са научени на основните библейски ценности: морал и вярност, да почитат майка и баща, свекър и свекърва, тъст и тъща. Не можеш да кажеш: Обичам съпруга си (съпругата), а родителите сякаш не съществуват. Нали за да стане той (тя) човекът, в когото се влюбваш и обичаш, огромна заслуга имат родителите. А колкото до свекървите или тъщите, винаги е ценен съветът: "Блага дума царски врати отваря". В едно стихотворение казвам: "И камък в себе си да нося, ти с любов ще го превърнеш във сърце". Има и друго нещо: "Ако не можеш да промениш другия, промени себе си". В живота си съм се уверила - няма начин да тръгнеш с отворено сърце към някого и той да ти отвърне със зло. Е, има и изключения, но това си е за сметка на този, който не приема доброто, тъй като в природата има равновесие. Стореното зло не остава ненаказано. Родителите на моя съпруг Славка и Асен са родени в китното санданско село Ново Кономлади, но преди 60 години се преместили да живеят и работят в София. Бяха добри, честни и работливи хора. Не си позволих да ги обидя и с една дума. Без колебание нарекох сина ни Асен, с името на свекър ми, в знак на уважение.

- Синът ви наследил ли е поетичния талант от теб?

- Той се развива в друга посока. Като малък пишеше, увличаше се по шахмата. Печелил е шахматни и литературни конкурси, но когато порасна, започна да се интересува повече от техника и забрави поезията. Щастлива съм, че до себе си има един истински приятел - Николай Геренски, който също има късмет със съпругата си Ани и сина Жулиано. Снахата ни Габриела и синът ни са добри, мили, уважават ни много, помагат ни. С майка й Венета сме приятелки, макар че сме свекърва и тъща, но сме обединени за доброто на децата ни. Имам много приятели, от тях най-добрата е Иванка Василева, с която сме като сестри вече 20 години. Бог чрез сина и снахата ни дари с най-голямото богатство - внучката Елена. Тя "открадна" сърцето и душата ми още с раждането си. Заради нея в дома ни започнахме да гледаме зайчета, котета, имаме куче - немска овчарка, и таралеж в двора. Чакаме с нетърпение да чуем нежното й гласче по телефона, ако не е при нас. В мига, в който разбрах, че се е появила на бял свят, на листа под химикалката от душата ми се изля стихотворението:

"Скъпата ми внучка се роди"

Утро е, в косите ми се разпиляха
светли трепкащи безброй звезди.
Цяла нощ със мен те неуморно бдяха,
радостна съм - внучката ми се роди.
Даже изгрева във своята Вселена
с хилядите и очакващи врати
с нежност ми нашепва тихичко: "Елена,
радвай се, днес малката Елена се роди"

Поетичната дарба на рода ми се проявява вече и в нея, макар да е на 5 годинки. Тя е талантливо дете и ще й помагам от сърце и душа да се развива. Не мога да подмина и потенциала, който има една от племениците ми - Евелина Радкова Александрова. Сега тя е в 8 клас в с. Баня и преди около година, когато й подарих последната си книга, много плахо ми показа свои творби, от които аз останах приятно изненадана. Желая й на добър час и да развива своя талант.

- Каза последната книга, а колко са всъщност? Коя беше първата?

- Първата е "Китка от пиринско цвете", издадена през 1990 г. След това продължих с книжки за деца и възрастни "Мойте очички", "Рождество Христово", "Изповед" и т.н. В памет на скъпите си родители посветих книгата "Силата на любовта", а на красивата и очарователна внучка с цялата си обич съм посветила две, едната по случай 4-ия й рожден ден - "Букетче за Ели", и втората за 5-ия й рожден ден - "Сбъдната мечта". Малката Елена е нашият небесен дар и сбъдната мечта. Много е артистична, рисува, ходи вече на училище в подготвителна група. Имахме късмет, че попадна на един изключително талантлив педагог - Йорданка Панайотова, която мога да сравня и само с моята първа учителка Елена Рачева от с. Баня и следващия мой учител Иван Терзиев, които са призвани за тази професия и вършеха работата си със сърце и любов към децата.

- Неведнъж в разговора ни цитираш Библията и декларираш вярата си в Бог. Не се ли притесняваш, че някои могат да те обвинят в сектантство?

- Защо вярата в Бог да се свързва непременно със секта? Нима ние, българите, сме забравили колко силна е била вярата на майките, на бащите, на бабите, на дядовците, на праотците ни. Достатъчно силна, че да оцелеем в години на робство, в години на войни и дори на безверие. Защо сега чистата, истинска вяра непременно се свързва с бързо нахлуващите секти, обсебващи немалко хора? Зрънцето на вярата към Бог е посято в сърцето от моята майка. Пак благодарение на нея зрънцето покълна и се превърна в буен клас, за което съм й безкрайно благодарна. Тя ме възпита още от дете да съм православна християнка, да вярвам в Божииите ценности и чудеса, защото Христовата любов е вечна. Научи ме още да спазвам Божиите закони, защото те са истински. И днес за всяко нещо аз се доверявам на Бог, оставям проблемите в неговите ръце. Повярвайте, всичко си идва на място. Не е нужно всеки ден да ходим на църква и да палим свещи, за да покажем, че вярваме. Бог е между нас и в нас, и когато искаме нещо с цялото си сърце и помислите и намеренията ни са чисти, то ще се сбъдне по най-добрия начин за нас и в най-подходящото време. От опит зная, че по някой път не става точно както ние го искаме, но не бива да съжаляваме. По-късно съм разбирала, че Бог е бил прав и че е направил най-доброто за мен. Не бива да забравяме, че думите са материя, неслучайно се казва: "Внимавай какво си пожелаваш, защото невинаги сме готови да получим желаното". Напоследък западни психолози (особено американски) ни препоръчват да мислим позитивно. Това ни го казва и Библията, но явно го забравяме. Христос ни призовава: "Имайте вяра. Вярвайте! Когато вярваш в доброто, правиш добро и излъчваш любов, това се връща при теб умножено многократно". На всички Ваши читатели честитя Рождество Христово, с пожелание да отворят сърцата си за истинската Христова вяра. Ето моя подарък за тях:

"Небесен знак"

Рой звездички са в небето,
но една бе Божий знак,
че Христос роди се, ето -
имаме Спасител благ.
В малка ясла върху слама -
вижте Младенеца свят.
Ти повярвай в Него само
и ще имаш благодат.