Когато много хора по света направят малки неща за мира, можем да го променим към по-добро

За началото, трудностите, поддръжката на немските военни гробища ни разказа Людмила Караиванова, началник направление "Образование" в община Сандански, която от началото на проекта работи досега с немската група:

Всичко започна през далечната 1998 г., когато в Сандански се проведе първата среща между ученици от училището Jorg-Zurn-Gewerbeschule, Юберлинген - Германия и Варна и Сандански. С подкрепата на правителството на Германия и Народен съюз "Грижи за немските военни гробове" започна работата по изграждането и поддръжката на гробовете на немските войници, загинали в Първата и Втората световна война.

Първата година 21 ученици от Юберлинген, 5 от Варна и 5 от Сандански с добра езикова подготовка по немски език работеха на гробищния парк в Сандански, Марино поле, Петрич, Гоце Делчев, Добрич и Плевен.

Престоят и работата в България беше по 15 дни, от 13 до 27 юли всяка година от 1998 до 2010 г., с прекъсване от 2 години. В специални доклади /от по 200 стр. всеки/, с богат снимков и фактологически материал се отчита извършеното от младежите. В цялостната подготовка по работата и информацията за доклада задачите се разпределяха между всички участници. Посещавахме ежегодно и Неа Кардилия, Гърция, където през 1941 г. са дадени много жертви, а селото е било опожарено до основи. Със специални послания за мир младежите от Сандански участваха през 2001 г. в отбелязването на 60 г. от Втората световна война в Доксато, Гърция, където са водили военни действия български войски. Там учениците се запознаха и с клетвата на Александър Велики /324 г. пр. Хр./, дадена в пиршество пред 9000 височайши и първенци от всяка националност: гърци, персийци, мидийци, индийци, египтяни, финикийци и др. В тази клетва, съхранена от философа Ератостен, който е бил третият началник на библиотеката на Александър Велики, се казва: "Аз не деля хората, както правят късогледите, на "гърци" и "варвари". Не ме интересува произходът, расата или мястото, където са родени. Деля хората единствено с критериите за "доброто"...

Информация за самолет бомбардировач, управляван от немски летци, улучен още в началото на войната и разбил се в местността Метличината, в близост до с. Рожен, бе посрещната с особен интерес от групата от Германия. Случаят бе разказан от свидетел от с. Рожен. От военните архиви на България и Германия се издириха имената на загиналите войници, които са изписани на паметните плочи на посочените по-горе места.

Да се работи на гробище, последствие от война, за младежите това бяха часове по история, които по никакъв начин не могат да се преподават в училище. Наученото през всичките тези години ни даде най-ценния урок, а той е: Когато много хора, независимо от народността и от големината им, на много места направят малки неща за мира, можем да променим света.

С наученото през годините ние изградихме и нашата "Пътека на мира", минаваща през едно от най-красивите кътчета на Пирин планина, за да остане завинаги в сърцата на всеки, преминал по нея, и да се завръща отново и отново!...

Незабравима ще остане и срещата през 2002 г. с посланичката на Германия в България г-жа Урсула Зайлер и с военния аташе на Германия в България. Същевременно учениците от Германия опознаваха България с нейната история, традиции, култура, както и учениците от България се запознаваха с Германия. Това стана възможно чрез провежданите ежегодно вечери на България и Германия, на които участниците представяха своите държави и градовете, от които идваха. Младежите от Германия и България през малкото свободно време, което имаха, посетиха Рилския манастир, Роженския манастир, гр. Мелник и преминаха по туристическия маршрут Попина лъка-хижа "Каменица"- "Безбог"-хижа "Пирин".

Навсякъде, където отидат, младежите носят своите послания за мир. Когато разбереш, че в една от най-представителните зали в Юберлинген е експонирана изложба с фотоси от младежките срещи в България, към която е бил проявен изключителен интерес, не може да не се вълнуваш. Когато си преминал по пътеката от Роженския манастир до гр. Мелник и си уловил магията на мелнишките сипеи, когато това е поместено в годишния календар на Народен съюз, разпространяващ се във всички държави, където има войнишки гробища, не може да не се гордееш.