Когато хората са добри, не враждуват

Верен на завета на Св. Иван Рилски към братята монаси “Да не пренебрегвате и ръкоделието, но в ръцете ви всякога да има работа, а в устата ви да бъде молитвата: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ме, грешния”, свещеник Петър Въсенски, познат повече като поп Пено, не се оставя без работа. Овладял е занаяти, присъщи повече на изкусните цигански ръце - точи ножове, триони и всичко, що реже, калайдисва, извършва тенекеджийски дейности и какво ли не. Заварвам го да точи трионена лента, свил се в ламаринената си работилничка, която е закупил като втора употреба от благоевградския пазар. Заедно със земните тегоби, вършейки ги за телесна полза, поп Пено не оставя и верските дела. Яха вярното си муле и тръгва от лещанската махала Въсенци, където от памтивека дедите му държали жива родовата семка, и хваща пътеките. Първа грижа са му бабите от неговата енория в село Дебочица. Гостува по работа или за разтуха и на свои приятели из околните изпосталели откъм люде села, докато баба попадия гони козите по изпържените от жегата чукари. Поп Пено неизменно посещава и благоевградския пазар, там точи сладка раздумка с другари, защото знае колко мъдрости се раждат сред хората от народа.

Но голямото увлечение на поп Пено, в което вижда и проява на духовните си обязаности, е лечителството. От дълги години се е отдал на народната медицина, лекува с билки и с масажи. Знанията си за това изкуство получава от стари съселяни, книги и вестници. Особена сила чувства в церенето на шипове и простуда. Но стихията на поп Пено са масажите, за които освен жилавите си ръце използва и богата сбирка от причудливи прибори - сред тях са палка на тъпан, изгоряла електрическа лампа, някакъв непознат руски пластир, за чието име дори не си спомня. А шедьовър е електрическият шлайф, с който работят майсторите - изчуквачи на коли. Последните да не се плашат от нелоялна конкуренция, защото находчивият свещенник ползва машината само върху човешки тела. При това не слага шкурка, защото целта му не е да съдира кожи, а да облекчава болки. Като казахме за съдирането на кожи, нека споменем и това, че Божият служител дарява здраве, без да взема пари.

Докато се разприказваме, поп Пено ми поднася стол, подканя ме да се съблека до кръста и почва да ме разтрива. “Много боли” - охкам, а той ми отвръща: “Трай, бабо, за убост!”. “Щипе ме, защото работиш на сухо” - продължавам да стенкам. Тогава поп Пено притичва до вкъщи и донася гел, гордо заявява, че е германски, нанася го по гърба ми и сменя уреда - този път ме лекува с тъпанарската палка, която плъзга в кръгови движения. “Прави се на струг от дърво - дава подробности за помагалото си лечителят. Предната част трябва да се докара като яйце. После се изглажда и накрая се лакира, за да разтрива леко.” Въздействието на това чудато масажиране е не само поносимо, но и твърде приятно. Чувствам го като ценен бонус. А моят събеседник продължава да точи приказката си.

“Навремето идваше да я масажирам една братовчедка. Тръгваше си винаги много доволна.” “Но как? Не те ли изкушаваше?” - извръщам се тревожно нагоре. “Та нали ми е роднина”. “Но все пак жена е, а както масажираш на голо...”. “А, нея разтривах облечена и само по врата” - успокоява ме поп Пено.

“За лечението най-много помага вярата” - чувам думите на Божия угодник над гърба си, по който снове тъпанарската палка и все повече облекчава болежките ми. “Дъще, твоята вяра те изцели, иди си с мир” - цитира Eвангелието на Лука поп Пено и разказва притчата за жената, която имала кръвотечение от дванадесет години, похарчила за лекари целия си имот, без да я излекуват. А когато тайно се допряла до полата на Христос, кръвотечението й спряло начаса. “Да четат - възкликва свещеникът - има колкото щеш църковни книги. Сега имаме и магазин в центъра на Благоевград. От силната вера по-убаво нема. Тя помага на човек да издържи и на добрите, и на лошите работи.” После дава пример: “Чел съм молитва на болна жена. И болките й си заминаха. На моите хора от енорията ми в Дебочица чета молитви за здраве и срещу магии. И когато ги питам как се чувстват, ми казват: “Минало ми е.”

Ръцете на поп Пено продължават да разхождат палката по гърба ми и да вършат чудодейното си дело. Още повече въздействат и набиращите сила проповеднически откровения на духовника: “Когато хората са добри, не враждуват, не злословят, не са алчни, злобни и завистливи, ще бъдат здрави и ще живеят на земята дълги години. Отдалечаваш ли се от Бога, значи вървиш по пътя на дявола. Колкото един човек прави добро, толкова повече се издига. Колкото върши зло, толкова повече пропада.”

Поп Пено спира да ме масажира и оставя прегрялата тъпанарска палка. Болките по гърба ми съвсем са изчезнали, но чувствам как вдъхновението ми отслабва, след като е свършила разтривката. Сега по-прозаично слушам поп Пено, който предлага няколко от своите рецепти. Изрично набляга, че не претендира за авторство, но се е уверил в тяхната полза. Затова и щедро ги предоставя на читателите на вестник “Струма”.

СРЕЩУ НОЩНО НАПИКАВАНЕ НА ДЕТЕ:

I. През м. октомври се набира коприва, която да не е косена и да не е съхнала. Препоръчително е да се окъсат листата, докато са зелени, и се остави само семето, което се суши на сянка. Добре е да се пресее през сито за брашно, за да отпаднат влакънцата. Две шепи от изсъхналото семе се поставят в 1 кг мед и по една супена лъжица от сместа се дава на детето сутрин, обед и вечер.

II. В копана се счуква сгур от дървени въглища и се пресява, за да стане като брашно. Взема се щипка с 2 пръста и по 3 пъти на ден се слага в яденето на детето.

СРЕЩУ СЪРБЕЖ:

300 г сода бикарбонат се слага в 0.500 л вода, която да не е хлорирана, най-добре да е от извор или кладенец. Памук се топи в разтвора, който да е хладък, и продължително време с него се разтрива мястото, където го сърби детето.

СРЕЩУ УХАПВАНИЯ ОТ ОСА, ПЧЕЛА, КОМАР ИЛИ ЗМИЯ:

Ухапаното се търка с листа от кучешки бъз, докато кожата се протрие и изтече отровата. Процедурата трябва да започне веднага след ухапването. Мине ли време, трябва да се потърси лекарска помощ.

Гледам с носталгия тъпанарската палка и мечтая отново да затанцува по гърба ми. А поп Пено продължава да разяснява верските потреби: “Що викаше един мой колега от Струмско, покойният свещеник Васил Малючки, не е само да го чуеш или прочетеш, но и да го изпълняваш в живота. Идва при него учителка да й чете за здраве на детето й, което се е напикавало. Вместо да стои, тя седи - не е правилно. Искаш помощ, а седиш. В църквата се стои, само старите и болните седят. Когато се чете Евангелието, всички стават.”

Слънцето залязва и поп Пено ми съобщава, че трябва да прекратим срещата, защото ще върви при свой другар в съседното село Железница. Смазващата жега се изнизва през Лещанската планина, а по деретата й се разлива живителна хладина. Поп Пено яха верния си другар мулето и в тръст запрашва по неведомите пътища Господни.