КНСБ се събуди за кратко от едногодишна дрямка с клишето за дилемата “обесване или давене”

Щом дойде лято, в България от години се случват 3 неща. Първо - чиновниците хукват на море и цели институции минават на летен режим на работа: по един човек в отдел, оставен за хептен спешен случай.

Второ - народът се примирява временно с кризата, защото доматите в градината са узрели, а сметките за ток са станали малко по-ниски от зимните.

И трето - синдикатите излизат от дълбоката си летаргия и спретват една-две ялови пресконференции, на които не се казва нищо ново и съществено и чиято единствена цел е синдикалистите да напомнят, че още съществуват, та дори развиват някаква дейност, насочена към добруването на българина. Моментът е точно пресметнат - лятото е сух сезон за медиите и просто няма опция пресконференция да не бъде обстойно отразена.

Лято 2010 не излезе от рамката.

След като през цялата есен и зима КНСБ в Благоевград проспа недоволството на хората:

срещу сметките на ЧЕЗ;
срещу неправомерно увеличените такси смет на благоевградските търговци;
срещу хаоса с болничните, предизвикан от НОИ;
срещу нередовните работодатели;
срещу никаквите условия на труд;

и още:

протестите на тютюнопроизводителите;
растящата в геометрична прогресия безработица;
безумното преструктуриране в здравеопазването;

10-имата работници на петричката фирма “Блажеви”, напъхани като сардели от работодателя им в товарен асансьор, за да не бъдат хваната от Инспекцията по труда, че работят без договори,

и всички останали недомислици на държавата, синдикалният лидер Васил Чолаков изчака юлските горещници, за да “оглави” бунта на майките, които трябва да връщат пари заради тарикатлъка си хем децата им да ходят на детска ясла, хем да получават майчинство за отглеждането им.

Връзката на КНСБ с въпросната акция всъщност бе просторната им зала, която синдикалистите дадоха на майките, за да се срещнат с медиите. Домакинът Чолаков така и не взе думата. Майките се оплакаха надлежно, КНСБ обеща да прати протеста им някъде и така регистрира първата си дълбоко критична обществена проява за 2010 г.

Вероятно обиден, че медиите не са отдали достатъчно внимание на участието на синдиката в майчиния протест, 2 седмици по-късно Чолаков отново свири сбор за медиите по следващата гореща тема - пенсионната реформа. На нея той излезе с клишето, че лошото правителство дава единствения избор на работещите - да бъдат обесени или разстреляни /използвано като пример предишната вечер по новините от лидера му Желязко Христов/, и уточни гневно, че КНСБ не е съгласно с увеличаване на пенсионната възраст. Спомена мимоходом, че давал на правителството оценка от 4 на релси /малко повече, отколкото бе оценката му за 100-те дни управление на ГЕРБ - 3,50/ и някакви цифри за висока безработица, размаха строго пръст на министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев, че още не му е докладвал какво ще стане с автомагистрала “Струма”, и уморен от къртовския си труд, се оттегли в луксозния си кабинет в сградата на областната управа, който обитава от няколко мандата /съгласно последното отчетно-изборно събрание ще е негов до 2013 г./ и върви заедно със секретарка, служебни телефони, 2-ма заместници и лек автомобил.

Като се прибави към двете изяви на Чолаков и идеята да събере тази година на трапеза първия си и единствен клас като учител в III ОУ, лидерът на КНСБ в Благоевград от много години си е направо отличник пред конкурента Димитър Марчев.

Последно за шефа на КТ “Подкрепа” Марчев се чу през 2007 г., когато на отчетното събрание на синдиката бе издигната единствено неговата кандидатура за председател на конфедерацията в Пиринско и той бе приет за трети пореден път за нов 4-годишен мандат с изпепеляващото мнозинство от 78 гласа “за” и една недействителна бюлетина, вероятно резултат от спряна ненавреме химикалка на някой от делегатите. Най-вълнуващата информация от това събрание всъщност бе числото 1700 - толкова души от региона членували в КТ “Подкрепа”, според отчета на Марчев.

През последните години КНСБ, вероятно от скромност, деликатно избягва темата с броя на членовете си в региона. Преди 2-3 години канесебейци залагаха на цифри около 5000, но сега броят на членската маса е най-строго охраняваната тайна в синдикалния лагер.

Верни на стремежа си да бъдем в полза на нашите читатели, “Струма” обявява дискусия на тема “Каква е ползата от синдикатите днес”.

Ако КНСБ или КТ “Подкрепа” са помогнали по някакъв начин на жител на Пиринския край през последните 10 години, даваме му възможност да разкаже случая си на страниците на вестника. Картбланш да споделят мнението си имат и хората, които са се обърнали за помощ към синдикатите, но по една или друга причина проблемът им не е бил решен.

Ще публикуваме и всякакви рационални предложения как двата основни синдиката в България могат реално, а не само на книга, да се включат в опазване интересите на българския работник и служител и в защита на правата му пред работодателя.