Кметът на Микрево Иван Божинов: Бях в Израел и видях как хората от пустиня правят рай

Кметът на Микрево, най-голямото село в община Струмяни - с 2200 от общо 5700 жители на общината, Иван Методиев Божинов е кореняк микревчанин. Роден е на 6 март 1962 година. След като завършва училището в родното си село, учи в гимназия “Яне Сандански” в град Сандански. Дълги години е бил касиер на предприятие БКС в Струмяни, отговарял е за спорта в общината като заместник-председател на ДФС “Струма” и управител на бензиностанция край Е-79. Обича да пътува и вече е бил в около двайсетина държави.

- Иване, слушал съм, че прадядо ти Георги Божинов на младини е бил комита. Какво знаеш за него?

- Роден е някъде към 1860 година в Горна Крушица и поне около 20 години се е занимавал с комитлък. Опитвам се да си го представя във физически образ, но ми убягва и все се явява в нещо като легенда, все с пушка през гръб, патрондаш през гърди, комитски одежди и калпак с лъвче на него от опълченските му участия в Балканската война. Знам, че като четник на войводата нашенец от Палат Дончо Златков е участвал в Горноджумайското въстание от 1902 година, а през следващата година е с Яне Сандански и участва в Илинденско-Преображенското въстание.

- А защо са му казвали Змията?

- О, това му име идва от една случка. Когато бил в Пирин планина с Яне Сандански, както си спял, една усойница се вмъкнала в пазвата му. Събудил се и без да се плаши, я сграбил с десницата си и я смачкал, и другарите му оттогава му викали Змията. Викали му и Чатарата, ама не знам защо. Като комита е изпълнявал и куриерски поръчки - най-често е пренасял оръжие от Дупница към Македония. Към 40-ата си година се е оженил за Йордана Чапкънова в Дупница, но после разпродал що имало - къща, воденица и друго, и се върнал в нашата Малешевска планина.

- Кръвта вода не става, оставил ли ти е нещо в наследство?

- Е, и аз нося в себе си импулса за борба, за победи. На това отдавам спортния си дух.

- Спортен човек ли си?

- По тяло - почти не, но по сърце - да. Опитвал съм като ученик и юноша футбол, волейбол, хандбал, борба, бокс. С тима по хандбал бяхме единствените, които спряхме през 1976 година хегемонията на Илинденци. Повече обаче мога да се похваля като спортен деятел. Поработих години като заместник-председател на ДФС “Струма” в Струмяни. По мое време открихме в Микрево боксова школа, оправихме съблекалнята на футболния стадион, а с отбора “Мрамор” в Илинден станахме и републикански селски шампион. Не съм далече и сега от спорта, тъй като съм член на УС на “Малеш” /Микрево/, като аз съм му и кръстник.

- За село като Микрево “Малеш” е голямо нещо. По възможностите ли е на селото?

- Участие в “Б” републиканска група - това наистина за едно село е уникално. Това сега не може да се оцени, но след години ще се разказва като легенда.

- Май в Микрево сега царува само футболът. Спомен ли са хандбалът, борбата, боксът?

- Да. И особено ми се ще да възстановим поне борбата, което ще е и една своеобразна благодарност към нашия велик борец, многократния световен шампион Симеон Щерев, който сега е и национален треньор на борците.

- Познаваш ли се с него?

- И сме и приятели. Той е с три години по-голям от мене. Като деца се борехме из ливадите и все аз виждах пръв небето. Понякога тръшвах обаче братята му Бойко и Петър. Все що бяхме мераклии за борба от Горната махала, Симеон все ни тръшкаше и така ни отне мераците за изяви.

- Да прехвърлим нещата към житейските страници на служенето. В момента си кмет на Микрево. Краят на мандата ти идва, надяваш ли се на добра оценка от съселяните ти?

- Микревчани да кажат каквото си искат, но по-важното е, че аз не съм сред доволните. Общината е 5700 души, а Микрево е с дял от 2200 и вместо като най-голямо село да са се наливали тук инвестиции, то общината все гледат да му сложат някоя препънка. Кмет на такова голямо село без собствен бюджет не е кмет. Що за кмет съм, като съм зависим дори от всеки чиновник в общината. Ще добавя и това, че нашата община Струмяни е уникална, външно се представя такава, като че е номер едно в страната, но реалността е съвсем друга. Общината харчи повече пари за показни мероприятия.

Няма да излъжа, ако кажа, че тя разполага с автомобили, колкото и Благоевградската община може да няма. И в същото време един кмет на село с 2200 жители трябва да се моли на някой си чиновник за топ канцеларска хартия. Е, ръководи, де? Пари за показност - бол, а в Микрево покривът на училището тече, покривът на читалището - също. За тях няма пари. Първозаселниците, дошли тук от Палат, Решково и други селища, първо строили училище, читалище, църкви, после чак домове, а ние сега не можем да ги поддържаме както трябва...

- Е, все пак си намерил възможност да подобриш много състоянието на гробищната църква и тази в селото.

- Да, но не с участието на общината. Когато работех на бензиностанцията и се вписах като кандидат за кмет, моят чорбаджия, гъркът Константинос, ми каза: “Иване, станеш ли кмет, първо виж църквите и гробищата и направи нещо, защото народ, който не уважава религията и предците си, няма бъдеще!” Станах кмет и се хванах с тази грижа. Имаше какво да се прави - някъде поизмазахме, другаде пооправихме огради.

Пред завършване е голям навес на църквата в селото, 15 хиляди лева досега само той ни струва. И всичко е направено по дарителски път. Тук му е мястото да благодаря на всички, които се включиха в подобни акции - кой с 5 лева, кой с 500, и много неща станаха. Специално ще благодаря за подкрепата, която ми оказаха депутатът и председателят на партия РЗС Яне Янев, на Красимир Митрев, общински съветник от Микрево, на Любчо и Андон Червенкови от Драката, на строителните предприемачи и бизнесмени Иван Тилевски, Иван Георгиев, Симеон Илиев, Андон Златков, Боян Смиленов.

- Микрево е известно с международния фестивал “Малешево пее и танцува”.

- За мен и това е показно и скъпоструващо мероприятие. Два дена думба-лумба, а после...

- Защо река Цапаревска често е без вода в коритото си през Микрево?

- Питай тези, които дадоха реката. С нея се разпорежда фирма “Еко електрик” от Благоевград. Има тук ВЕЦ. Името на фирмата е ЕКО, ама съсипва околната среда. Ще добавя и това, че Микрево се заселва най-вече към 1920 година, и то главно заради реката. Водата е давала живот, поила е полето, а сега един ВЕЦ отнема този живот и полето пустее. Борим се, мъчим се да си върнем водата, но май в нашата страна няма сила, която да се пребори с люде, които притежават повече знаци от тези, които са измислили финикийците.

- С какво би искал да завършиш този мандат от кметуването си?

- О, с много неща. От 2200-те жители на Микрево 930 са мургави. Повечето живеят в самостоятелна махала, а в нея няма и един квадратен метър тротоар, а да не говорим за асфалт. Имаше кметството и отговорник по ромските проблеми, Кирчо Динев, но го уволниха по политически причини. Бич за тази махала е безработицата, а по тази причина взеха да се увеличават и кражбите. На хората от тази махала май се гледа като на хора само по време на избори. Мъчно ми е за тях, ама какво мога да направя с голи ръце. Иначе са добри, весели, че и три оркестъра си имат, не забравят и вратите на микревското читалище.

Друга беда за Микрево е, че още си няма аптека, но тук търсим скорошно решение. Централната улица е без канализация. Имаме пощенска станция, а телефон в нея няма. Голямо село, а няма и банков автомат - и това е проблем. Водим преговори с 2-3 банки и дано скоро да махнем това от грижите си, че да не стига до новия кмет наесен.

- Защо казваш новия кмет? Няма ли да е старият Иван Божинов?

- Засега Иван Божинов няма такова намерение. Не знам, но да видим как ще се развият нещата. А и като виждам колко много неща трябва да се правят за Микрево от кмет с голи ръце, май кметството не е добра стръв за налапване.

- Обичаш да пътуваш, вече си и хаджия...

- Пътуванията по света са ми сакрално хоби. Все в мислите ми е част от стихотворение на руския поет Лермонтов, който казва: “Дете и в люлката му е широко. Време ще мине, мъж ще порасне - тесен ще му се види света”.

- На тебе отесня ли?

- Не, много още е широк, макар че и много съм видял. Хаджия станах на 23.ХI.2008 година. Без да съм от най-набожните, отидох да видя в какво вярват и как живеят евреите, та от хилядолетия командват света. И мисля, че си поизясних нещата - всичко идва от техните светини, от реда им. Всичко е бизнес, труд. Това, което видях, не се разказва и описва - трябва да се види. Бяхме по стъпките на Христос. В Йерусалим - Божи гроб, после Галилейското езеро, Мъртво море, Йерихон, Назарет, Тиберий, Тиел Авив. Сертификат за хаджия ми връчиха на Божи гроб.

- Това пътуване повлия ли ти? Накара ли те да повярваш в Бога?

- Повлиява на всеки, не подмина и мен. В началото бях като зашеметен. Попаднах в друг свят, в друго време, с други измерения. Видях една чиста държава и един народ, който от пустиня прави рай, а ние тук от рай правим пустини. Нима може и да се помисли у нас, че може да се докара вода за поливане от Галилейското езеро на разстояние 160 километра... Да вземем пак Микрево - река Цапаревска е отклонена за ВЕЦ, а Струма пък спокойно си отлива води в Гърция и не може да се вземат част от тях за полето и то пустее.

- Къде още си бил?

- А къде ли не? Бил съм в Турция - Ефес, Троя. Учудвам се как турците и с христянски светини правят туризъм и бизнес. Бил съм на Канарските острови и видях как на вулканска пепел се садят зеленчуци... Ще добавя, че силно ме е впечатлила стара и нова Италия, бил съм из Испания - Мадрид, стадион “Бернабеу” на “Реал”, който като че е индустриално предприятие, дневно се посещава и без мачове от хиляди туристи и всеки по нещо си купува. Бил съм из Румъния - в двореца на граф Дракула, из Русия... Да добавям ли комшулъка Македония и Гърция. А, да не пропусна и България, че съм я доста поошетал, но на Перперикон, уви, не съм бил.

- Какво искаш от бъдещето?

- Искам само добро. И за мен, и за Микрево, и за страната.

- За Микрево с кмет Иван Божинов ли?

- Ти го казваш.