Кметът Д. Димитров-Калинката пее като професионалист

Най-известният кмет сред певците и най-добрият певец сред кметовете - Димитър Димитров-Калинката, управник на кюстендилското село Стенско, се пенсионира и стяга тежки празненства в родното си село.

Точно сега не е време за купони, хората от региона берат череши, защото за нас черешата ден година храни, обяснява селският първенец, докато подписва документите, с които собствениците на овощни градини от селото могат да продават готовата продукция в няколкото изкупвателни пункта в населеното място. И уж е време за пенсия, а вместо работата ми да намалява, се увеличава.

От няколко месеца селският кмет управлява и съседното село Копиловци, тъй като дългогодишният му управник Иван Петров също се стяга да излиза в пенсия.

Само да приключи кампанията, смятам да отпразнувам както си е подобава, с песни, танци и тежки трапези, навършването на 65 години, време за пенсия. Дали ще се откажа от кметуването, или ще си изкарам мандата, все още не знам, това ще решим двамата с булката, но като мине работата по полето, разказва още Калинката.

Това обаче не означава, че ще престана да се занимавам с хобитата си, а те не са едно и две, просто ще имам повече време за тях, обяснява разпалено селският първенец и скача в колата, за да “прескочи” до съседното село Копиловци.

ПРЕДИ ДВЕ ГОДИНИ ПОДКАРАХ СЕДМИ МАНДАТ КАТО КМЕТ НА СЕЛО СТЕНСКО, ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ.

В стола на селски управник седнах през 1979 година, дотогава бях механик в Керамичния завод в с. Драговищица. Колегите ме навиха да се кандидатирам и къде на шега, къде наистина, издигнаха кандидатурата ми, припомня си Димитър Димитров.

ВЪПРЕКИ ЧЕ БИЛ МНОГО МЛАД ЗА КМЕТ, КОЛЕГИТЕ МУ БИЛИ КАТЕГОРИЧНИ, ЧЕ ЩЕ СЕ СПРАВИ.

Наех се, защото исках да променя много неща в селото, а и защото можех да разчитам на подкрепата на моя баща Димитър, който също е бил кмет на Стенско в продължение на девет години и половина.

Така преди 31 години съселяните на Д. Димитров му гласували доверие за първи път, за да продължава да управлява селото и досега. Бил най-младият кмет в целия тогавашен Кюстендилски окръг.

С огромно удоволствие ходех на работа. В селото имаше много живот, млади и стари, много деца, които изпълваха с весела глъчка дворовете и улиците. По това време в селото живееха 377 души.

ВСЕКИ ОТ НАС ИМА И ХУБАВИ, И ЛОШИ СПОМЕНИ ОТ ВРЕМЕТО, ПРЕКАРАНО В КМЕТСКИЯ СТОЛ.

В паметта ми обаче се е запечатило едно съвещание с кметовете от района, на което тогавашният председател на Окръжния съвет в Кюстендил Андрей Савов заяви, че Стенско е най-мръсното село в целия окръг. Потънах от срам, когато чух това! Думите на Савов ме засегнаха дълбоко, но и ме амбицираха. Само за четири години, с упорита работа и с помощта на всички хора, успях да направя родното ми село образцово селище! Доказах, че мога, с нескрита гордост казва Димитър Димитров и допълва, че усилията си заслужават, защото Стенско е едно от най-старите селища в региона.

Всеки гост на селото задава задължително един въпрос - откъде идва името на селото. Ние не сме стенячи, с доза хумор пояснява вещо първият мъж в селото и разказва легендата, според която името на селото идва от крепостната стена, останала още от римско време в покрайнините на малкото населено място. Историците предполагат, че стената е била част от закрит пазар. Именно от стената идва и името на селото, обяснява вещо Калинката.

Местните хора се гордеят с родното си място, защото в началото на 20 век е било голяма овощна градина, разпростряла се върху 925 дка. Имало е и 350 дка лозя, по-голяма част от които съществуват и досега, и покрай руйното вино там често стават незабравими веселби.

ДА МОТИВИРАШ ХОРАТА ДА РАБОТЯТ И ДА ТИ ПОМАГАТ НЕ Е ЛЕСНО, НО НЕ Е НЕВЪЗМОЖНО,

категоричен е Димитър Димитров, който кметува четири мандата до 1989 г. Тогава се оттегля от поста и се връща на работа в Керамичния завод. През 2000 година обаче отново решава да участва в местните избори. И пак става кмет в родното си село за пети път. И така до днес, когато е към края на седмия си мандат. Радостта от успеха му на последните местни избори е помрачена от смъртта на майка му, която много обичал.

Моите родители бяха прекрасни. Такива хора рядко можеш да срещнеш, добри и трудолюбиви. Имах чудесно семейство, припомня си с много тъга Димитров. Трудно е да си кмет сега. В момента селският кмет е и поп, и водар, и електротехник, фелшер, ветеринар, а и каквото друго се сетиш, но когато човек има желание, може да преодолява препятствията по пътя си. Всичко, което е трябвало, е направено за Стенско. Няма нерешен проблем. Една от първите и най?важни задачи в началото на прехода било асфалтирането на цялата улична мрежа.

За да се работи спокойно и качествено, Калинката затворил всички улици и не пропускал нито един автомобил. Асфалтирането продължило цяла година. Извършена е и телефонизацията. Направен е ремонт на църквата “Свети Илия”, построена през 18 век. Сериозно предизвикателство се оказало и изграждането на сметище.

СТЕНСКО Е ЕДНО ОТ МАЛКОТО СЕЛА, КЪДЕТО НЯМА КРАЖБИ.

Дори сериозният проблем с набезите по черешовите масиви от тумби роми е решен от години. Стопаните се организират на групи, опъват палатки между дръвчетата и денонощно охраняват черешите си. Редът, който сами са установили, е достоен за подражание. Не чакат наготово от държавата, не се оплакват постоянно, а и защото са единни и задружни, нито един апаш не смее да вандалства в градините им. Вярно е, че хората в селото са много задружни. Не можете да си представите колко бригади сме направили по черешобер и ябълкобер. Преди години 115 мъже се събраха заедно за косенето на дълга ливада, което си е постижение за книгата “Рекордите на Гинес”, с нескрита гордост разказва Димитър Димитров. Стенско е и селото, в което винаги се организира екскурзия за някое от красивите кътчета на страната. Работим много, но и знаем как да се веселим, разказва с гордост кметът и допълва: Ако другите села имат по един събор, ние имаме цели четири, като се почне от 2 май, Илинден, земляческата среща през август, Димитровден, все време, в което се събираме всички заедно, пеем и се веселим. Много хора се събираме, много песни пеем, много хора се извиват, защото хората го заслужават - подчертава Димитров. А на веселба в Стенско без певци и свирачи не може.

Сред най-честите гости на селото е певецът Райко Кирилов, с когото селският първенец поддържа приятелски отношения години наред. Последната проява на двамата стана много бързо известна по цялата страна, разказват с нескрита гордост стенчани, пускайки песента “Моя страна, моя България” в изпълнение на Райко Кирилов и селския кмет Димитър Димитров.

КАЛИНКАТА ОБИЧА ДА ПЕЕ И ГО ПРАВИ ПРИ ВСЕКИ УДОБЕН СЛУЧАЙ.

Втората му страст е футболът. Откакто се помни, е верен фен на ЦСКА. Но се възмущава искрено от играта на сегашните футболисти от армейския тим, които получават куп пари, а не показват никакви умения на терена.

Не е както преди години. Играчите даваха всичко от себе си и беше удоволствие да ги гледаш - казва Димитър Димитров, който като младеж е бил футболист.

Паметна ще остане датата 21 юни 1962 година, когато неговият отбор побеждава с 8:3 съперниците си от “Миньор” /Бобов дол/ и с 2:0 кюстендилския тим.

И днес, когато се съберат най-верните приятели, взимат топката и се отправят към игрището. Димитър Димитров отново е пръв, запазил младежкия си хъс за победа. Така го знаят неговите близки хора, които първи му дали прякора Калинката.

А този прякор ми измисли един от най-верните ми приятели, за съжаление, вече покойник. Идеята дошла от филма “Калин Орела” и в оригиналния вариант прякорът бил Калин. С течение на времето обаче от Калин станало Калинка.

Тази година в края на черешобера в Стенско ще се наредят дългите трапези, ще се отрупат с дъхави погачи и тънкокори баници, с печени меса и вкусни салати, за да посрещнат десетките гости, роднини и близки, които ще се съберат от всички краища на страната, за да отпразнуват пенсионирането на младия по дух селски управник и да вдигнат чаши с пожелания за здраве и берекет, да попеят любимите си песни и да извият кръшно хоро, така както само в Стенско го могат.