Кирил Укев: Трудно се развива самодейност, няма пари, няма спонсори, всичко е от джоба ни, не ти подсигуряват дори една закуска

- Г-н Укев, малко ли са Ви ангажиментите, че решихте да се занимавате със самодейност?

- Десетина години работих на строителни обекти в София, но през 2004 г. ми се наложи да се прибера в Благоевград. Съпругата ми се разболя тежко и имаше нужда от ежедневната ми подкрепа и помощ. Трябва да уточня, че преди това, докато работех в Телефонния завод, пеех в самодейния хор на предприятието и години по-късно случайно срещнах бивша колежка, с която бяхме в състава - Божурка Христова. От дума на дума двамата решихме да възродим съществувалия някога в Старо Струмско смесен хор “Струмски славей”. Тя събра жени, аз - мъже, за които знаех, че пеят хубаво, и така направихме групата. Божурка Христова освен отлична певица е и хумористка, артистка и дава много идеи за репертоара на групата. С една дума, съставът се “роди” хем случайно, хем не съвсем.

- Защо го сформирахте? Това не е ли допълнителен ангажимент?

- Направих групата, за да съхраним българската народна песен, в която хората са излели и радостите, и мъките си. Честно казано, ако не беше “Струмски славей” в онзи момент от живота ми, не знам какво щеше да се случи с мен. Съпругата ми почина през 2004 г., точно в деня, когато на фестивала “Пирин пее” трябваше да е първата ни публична изява. Може би сега щях да съм пияница, изпаднал в депресия. Ако не бяха ангажиментите ми с групата и силата, която ми даваше работата с хората в нея, можеше да е дори по-страшно. Тази група ме съхрани като човек в момент, в който не знаеш накъде да хванеш, животът ти сякаш се е сринал, у дома не си намираш място и затова не ти се прибира.

- Сформирахте нова група, а не станахте член на вече съществуващи?

- Искахме да възстановим групата на кв. “Струмско”, като привлечем съмишленици, а не да ставаме придавки на друга. Основната ни цел е да поддържаме автентичния фолклор, започнахме репетиции в читалището в Старо Струмско, където се събираме два пъти в седмицата. В началото бяхме десет души, от които в сегашния състав сме само аз и Божурка Христова. Има пенсионери, но има и работещи и не могат да отсъстват от работа. А за да направиш нещо, трябва много труд. На репетиция работим не по-малко от 2 часа.

- Кой избира репертоара и как се прави той?

- Всеки в групата предлага песен, която знае, и решаваме заедно дали ще я пеем, или не. Нямаме ръководител, правим каквото решим и се слушаме взаимно. Песните при нас не се обработват, а се пеят автентично, както сме ги научили от баби, дядовци и приятели. Продължаваме да търсим непопулярни и неизвестни песни, за да покажем красотата им. Аз лично имам много песни, записани от възрастни хора, които още не сме разучили, а и останалите в групата знаят доста.

- Лесно ли се прави днес самодейност? В тази криза вместо да отидеш да измажеш една стена и да сложиш 20 лв. в джоба, ти /и останалите/ си губиш времето в пеене. От какво се лишавате заради хобито си?

- Имаме единомислие в групата, че всеки трябва да даде от себе си, за да поддържаме това, което сме направили. Всеки се лишава от почивка, понякога по-рано излиза от работа, ако имаме изяви през деня. Като ходим на фестивали, почти винаги разходите по пътуването са за наша сметка, на много малко места организаторите поемат пътните. И защото в състава ни хората не са богаташи - или са пенсионери, или едва изкарват месеца със заплатата, често аз плащам пътните.

- Ти по-богат ли си от тях?

- Така го чувствам, мисля, че имам повече, пък и нали съм сам... Но и аз напоследък често изпадам във финансови кризи. Опитвам се да намеря спонсори, но не е лесно. Много трудно се намират хора, които да дарят пари за самодейност, да не кажа, че е почти невъзможно. А и все по-малко от организаторите на надпявания, събори и други фестивали се сещат за участниците, да им осигурят по един обяд и една ракийка да се развеселят хората.

- Къде са по-стиснати и къде не сте пели на гладен стомах?

- Няма проблеми на “Пирин пее”, на “Малешево пее и танцува”, но например от “Балканфолк” във Велико Търново редовно ни канят, но веднъж не са ни платили поне пътните. Като идеш някъде, трябва освен транспорта да си платиш спане, ако е по-далече - вечеря, това са все разходи. Каниха ни скоро да отидем да веселим участниците в “Мелнишки поетични вечери”, но никой не каза: “Кире, ето ти 100 лв. за превоз, не бери грижа за вечерята, спането и закуската на хората”, затова и не отидохме. Групата ни в момента е 20 човека, но обикновено не всички имат възможност да пътуват извън града. Хората имат и семейни ангажименти.

- Да не би половинките на певците в състава да ревнуват и да не ги пускат?

- Няма такова нещо. Като правим банкети, се събираме всички, идват съпругите и съпрузите, пък нали и като трябва да се плаща нещо, от семейния бюджет е.

- Помагат ли ви и подкрепят ли ви от читалище “Н. Вапцаров”?

- Не знам как и защо, но за коледните празници и концертите на площада ни бяха пропуснали. Секретарят Маргарита Петрова се оправда, че не сме си били пуснали молба за участие. Досега такъв специален режим не е имало. Та нали ние, самодейците, репетираме заради изявата, да можем да излезем на сцена и да покажем какво сме направили?! Защо трябва да подаваме молби, като ние сме от този град. Пари не търсим за участие. Най-логичното е да ни включват в подобни градски събития като новогодишните празници. Та в Разлог на надпяванията на 3 октомври 2009 г. мъжката група на “Струмски славей” взехме 1-во място! Това е голямо признание! Добре че повдигнах въпроса, та ни включиха на 28 декември в програмата на общината, но пак орязаха представянето ни, като отсякоха: “30 минути, или ви сваляме от сцената”. Че ние ако не се покажем у дома пред приятелите и близките си какво можем, къде?!

- Имате ли и други отличия? Коя е първата ви награда?

- През 2006 г. на “Пирин пее”, после на Рожен през 2007 взехме 1-ва специална награда и златен плакет за цялата група. За златните медали и индивидуалните отличия на Божурка Христова и Костадинка Сукалинска няма да говоря - те са от почти всяко участие, но всеки един в състава ни е солист.

- Как е конкуренцията? Има ли добри самодейни състави, или замира тази доброволческа дейност?

- В селата по Родопите и Пирин, много от тях населени с българомохамедани, винаги ще ни бият. Една от важните причини е, че при нас няма музиканти, които да свирят за идеята, без пари. А кметствата на тези села и общините държат да се изявяват самодейците им и ги подпомагат финансово за участие в различни форуми. Сега, ако трябва да цитирам кои групи са ме впечатлили, като се засичаме по фестивали, това са съставите от селата Плетена, Добърско, Дъбница, Слащен, Корница... Хубавото е, че в тези групи има много младо попълнение, дечица от 2-3-годишни пеят и си имат детско танцово съставче, певческа групичка...

- В читалище “ Н. Вапцаров” в Благоевград също има детски хор, чийто учредител и диригент доц. Христо Кротев полага доста усилия, за да съществува формацията. Казахте, че имате 2 деца и 4 внуци, защо не ги запалите и те да пеят като Вас в “Струмски славей” и да подмладите състава?

- Децата ми като малки бяха много запалени, на дъщерята дори акордеон купих, като каза като ученичка още, че иска да свири. Сега е детска учителка, съмнявам се, че свири понякога. Синът също ходи на уроци, но бързо се отказа. Първият внук има наклонности към музиката, сега е в III клас, но май е по-запален по футбола. Другите внуци са малки, но за песента, както и за всяко едно нещо, трябва сърце. Ако ще правиш нещо насила, по-добре не почвай. Не бих наложил на никого, нито на децата, нито на внуците си, да правят нещо само защото аз съм му фен или на мен ми харесва. Всеки трябва да намери своето любимо занимание, а другите да уважават избора му.