Като котките Живко Шарков от благоевградското село Горно Лешко има девет живота

Името на Живко Шарков от с. Лешко напълно покрива смисъла си, защото животът му е наситен с необикновени премеждия, от които все възкръсва за нов живот.

Хората знаят Живко Шарков като кротък човек, който със съпругата Бойка се потят от сутрин до вечер, за да набавят насъщния. След преломната 1989 г. двамата напуснали Текстилния комбинат. Причина била болестта на дъщеря им Виолина, за която лекарите препоръчали да живее на спокойствие и чист въздух. Сключили десетгодишен договор с АПК да гледат животни. Но след като демокрацията разтури социалистическите кооперативи, останали без работа. "Аз си вдигнах багажа и отидох в Гърция, където гледах стара жена" - споделя Бойка Шаркова. Живко останал да се грижи за дъщеря им. Днес тримата живеят в бащината къща на Живко в Горно Лешко, той продължава да отглежда свои и чужди говеда, а Бойка работи всичко, което е потребно за селската жена, за да изкарва прехраната на семейството. Помага им и Виолина. Не живеят охолно, по-скоро са бедни, но нищо не липсва на масата им, която те споделят с канени и неканени гости, спомняйки отмиращата българска добродетел - гостоприемството.

Първото изпитание го връхлетяло на Черно море. Било е 1983 година, със съпругата си Бойка и семейството на сестра му летували край Ахтопол. Нагрели се доволно под слънцето, Живко и приятелят на зет му Георги от Долни Богров тръгнали да се освежат във водата, без да се обадят на жените. "Ние със зълва ми си пушим на брега и си приказваме - спомня си Бойка. Не сме усетили кога мъжете са се отделили от нас. По едно време гледаме Георги носи Живко полужив". А удавникът, от своя страна, уточнява: "Влезнах в морето, подкоси ми краката и ме задърпа навътре. Почнах да потъвам. И човеко ме фана". "Гошо и зет ми бяха близки, работеха в "Булгарплод" - София "допълва картината Бойка. Всичко вървеше добре, а ето какво щеше да ни сполети!" Сега Живко и Бойка се връщат към случката, смеейки се, но не искат и да мислят как можеше да свърши морското им преживяване.

През 1996 година се наложило Живко да се бори с влак в София. Връщали се от клетва на сина му Митко, с тях била и бабата на новобранеца. Чакали трена на Централна гара. Пръскало дъжд. Когато дошло време да се качват, избрали последния вагон. Бабата и внукът влезли вътре, а бащата тъкмо стъпил на степенката и влакът потеглил. Кондукторът подал ръка, за да му помогне, но Живко се подхлъзнал на овлажнената стълба и се озовал между релсите. Прилепил се инстинктивно върху траверсите и пред очите му се спуснал мрак. "Нищо не си спомням. Не знам как съм оцелял, само ръката ми се беше извадила от рамото". Бойка хвърля светлина върху смразяващата злополука. Кондукторът дръпнал аварийната спирачка, влакът изпищял зловещо, влачейки се над жертвата, и спрял. Митко скочил в движение, за да спасява баща си. Полицай извикал Спешна помощ от "Пирогов" и измъкнали клетника изпод релсите. Качили го на количка и го покрили с бял чаршаф, изглеждало, че возят мъртвец. Като видяла това, майката на Живко ревнала и се завайкала: "Погребах един син и една дъщеря, сега и тоя си отиде". А лекарката я зауспокоявала: "Спокойно, бабо, жив е, не плачи!" И този път Живко оживял. Бойка завършва разказа за втората смъртоносна преживелица на мъжа си с думите: "Пратих го на клетва жив и здрав, върна се с гипсирана ръка". Това се случило в деня на Архангел Михаил. Двамата вярват, че Божият служител, който е и патрон на старата църква в с. Лешко, бди над живота на Живко, придърпвайки го към праведните във везните, с които мери човешките грехове и добрите дела.

Но съдбата не спряла да си прави зловещи шеги с Живко Шарков. Третият вид полет над умирачката се брои за три, защото три пъти се тровел от гъби. Бил говедар и бродел из чукарите на родното му Лешко, където междувременно се завърнали с Бойка. Брал гъби, сеща се, че били сърнели. А Бойка уточнява: "Пържихме ги и всички ядохме, аз ядох, и свекървата и децата ядоха. На нас нищо ни нема. Тоя почна да повръща, и айде караме го у Спешен център у градо. Там промивки, лекуваха го и прескочи трапа". По-късно Живко направил упражнението още два пъти. Завъртял се познатият сценарий - бере, пържи, яде, повръща и потегля за благоевградския Спешен център. "Ние ядем, - чуди се Бойка - на нас нищо ни нема!" Дали Живко е нацелвал отровни гъби, с които организмът му се справя, или не понася ядливите, си остава въпрос, висящ над главите на учени и лекари? А междувременно потърпевшият вече не кусва от диворастящото изкушение, осланяйки се на изстрадалата народна мъдрост "Страх лозе пази".

Поредната атака дошла от пчели. Живко открил рояк в дъбица. "И вика: Айде да идем да я докараме " Бойка описва поредните патила на изгората си: Отиваме към махала Рояците, той извади пчелата и я слага в тулище. И като го нападнаха тия пчели, кожата му стана като на стара жаба. Взе да му прилошава, изели го беха общо 32. Качи се на коня, стигна до реката и се три с вода и песък. Не можа да продължи, викнахме Спешен център. Биха му инжекция и го спасиха.

Последната борба на Живко Шарков с дамата с косата се състоя това лято. Този път душманки му бяха посестримите на пчелите - осите. Живко се диви и чуди как е попаднал под гнева им, като с нищо не ги е предизвикал. Случката се разигра на 9 семтември, бе денят на Малка Богородица и говедарят се е канел да отиде на обичайния събор в селото. "Тръгнах да прибирам говедата в кошарата при махала Урумци - реди Живко - и от земята ме нападнаха. Все едно ме поля гореща вода. Сигурно съм настъпил осарник". Насекомите с отровните си жила изскочили сякаш от преизподнята и здравата го нажилили. Този път пробойните по тялото му били повече, само по кръста имал 25 попадения. "Пеш си дойде, обяснява Бойка. Не знае как се е добрал до вкъщи. Отново звъниме в Спешен център". Този път работата се оказала по-гореща, не било достатъчно да му бият една инжекция. Дигнали го с линейка и го свалили в Благоевград. Три дни лежал във вътрешно отделение, докато потушат огъня в изстрадалото му тяло. Живко моли чрез вестник "Струма" да благодари на д-р Огнянска и целия екип, трудил се да го върне на близките му жив и читав.

Несъмнено е, че като котките Живко има поне девет живота. Досега е изстрадал повече от половината и безспорно ще се справи и с останалите, макар и да не му пожелаваме повече смъртоносни премеждия. Бихме предложили само някои скромни препоръки към заинтересованите институции.