Кандидатствах "Физическо", защото ученето не ме влече

Елена Самарджиева е студентка в I курс, специалност "Педагогика на обучението по физическо възпитание" в ЮЗУ "Н. Рилски". Тя е на 19 години, от Благоевград, и на 25 май бе абитуриентка на Националната хуманитарна гимназия "Св.Св. Кирил и Методий", профил "История и български език". Носителка на отличия и цял куп медали от републикански и балкански състезания по таекуон-до, най-високото от които е бронз на европейско първенство.

- Елена, защо след 4 години обучение в хуманитарен профил реши да избереш физкултурата за своя професия?

- Защото от 10 години спортувам. Първо баскетбол, сега таекуон-до, и исках да продължа със спорт. Ученето не ме влече много-много.

- Тогава защо изобщо кандидатства и се записа да следваш?

- Спортът ме влече и наистина искам да се развивам в тази посока.

- Но да си студент означава да учиш, не само да спортуваш, нали?

- Е, разбира се, но става дума за дисциплини, които са свързани със спорта, например биология, анатомия - това ми е интересно, защото е като причината и следствието. Не ме влекат специалности като право, история, не са ми интересни и не си заслужава да се насилвам. Всъщност, като кандидатствах, се колебаех между две специалности във Факултета по обществено здраве и спорт - тази, която записах, и "Кинезитерапия", но накрая избрах физическото.

- Защо кандидатства в ЮЗУ и остана в родния си град? Болшинството твои връстници искат да се махнат от дома, следвайки максимата "Как ще усетя, че съм студент, ако съм си вкъщи?!". Защо не кандидатства например в Националната спортна академия в София?

- Не виждам голяма разлика в това да уча физкултура тук или в София, що се отнася до преподаване, условия за тренировки, занятия и обучение като цяло. Разликата е, че там щях да съм доста по-голям разход за нашите. А тук веднага почнах работа в два магазина - на майка ми и на сестра ми, и защото са техни, ходя в удобно за мен време. Това в София нямаше как да ми се случи. Освен това продължавам да тренирам в клуба, всяка вечер съм на тренировки, започнах да водя група по тай-бо в един фитнес салон. Това е микс на таекуон-до, бокс, аеробни движения и музика.

- Излиза, че работиш на три места, така ли?

- Заниманията по тай-бо са повече за удоволствие, не ги броя за работа, но така излиза. И при толкова ангажименти и възможности тук защо ми е да ходя в София, 4 години да се водя студентка, да съм само разход на семейството, а накрая дипломата ще е с еднаква стойност?!

- За да си самостоятелна и да не ти "дишат във врата" вашите всяка минута.

- Те и тук не го правят. И в Благоевград можеш да излизаш, има предостатъчно заведения, а родителите ми не са ме ограничавали и налагали забрани, сигурно защото ми имат доверие.

- Все пак и в ученическите, и в студентските си години да не смениш мястото на купона, не е ли малко странно?

- Не, аз не излизам всеки ден, за да ми омръзне, в седмицата например по веднъж ми се случва.

- Това е било в ученическите години, сега, като студентка, с колегите ти не излизате ли всеки ден?

- Е, имам колеги, които излизат всеки ден, но аз не съм от тези, защото, както казах, всяка вечер тренирам и често съм уморена, а и предпочитам да се наспя.

- Откъде смяташ, че колегите ти, които всеки ден са по заведенията, имат пари? Все пак с 2 лева не можеш да изкараш цяла нощ в клуб.

- Ей сега в кафенето точно за това говорехме. Един колега казваше, че цял живот не е работил и откакто е в Благоевград, всяка вечер е по кръчмите. Откъде имаш пари - от мама и тате. Все пак не го питах директно, не е удобно да задаваш такива въпроси, защото си е негова работа, но това не е нормално. Дори не мога да си представя по колко ли му дават за издръжка.

- Това не е ли привлекателно за едно момиче - момче, чиито родители са платежоспособни? Ти би ли си хванала такъв мъж за гадже?

- О, не! Не!

- А имаш ли сериозна връзка в момента?

- Не, в момента не.

- По колко пари харчиш на месец?

- На седмица харча по около 70 лв. и отделно, ако изляза на дискотека някой път. Дискотеките никак не са евтини и затова се налага нашите допълнително да ми дават.

- Нали работиш, не си ли изкарваш джобните?

- Ами не, разчитам на майка ми и баща ми. А парите, които си изкарвам, не си ги харча, събирам си ги.

- За какво са ти?

- За някакво мое начинание, сега не знам точно какво ще реша да е. Може след време да съм готова да започна совствен бизнес и ще е добре да съм подплатена финансово.

- Как намираш колегите си? Всички ли са предимно по купоните?

- О, много ми е забавно и интересно, защото повечето са също като мен действащи спортисти, на режим. Е, има и такива, дето "спортуват" само по кръчмите и все им е в устата "Хайде на кафе", и като им кажем, че сме на тренировки, ни майтапят как издържаме.

- А те как издържат?

- Не знам, и на мен ми е интересно, а ако ги попиташ, сигурно отговорът ще е: "И аз не знам".

- Първи курс си, още не си свикнала на новия академичен начин на преподаване и на изпитване. Наскоро Академичният съвет реши изпитната сесия да се свие в рамките на десетина дни, мислиш ли, че това време ще ти е достатъчно да се подготвиш така, че да си вземеш всички изпити за първия семестър?

- Може би ще е трудно. Някои преподаватели ни казаха, че ако добре се представим на текущия контрол - да взимаме участие на лекции и упражнения, да представим добри реферати и да сме на високо ниво на контролните, ще ни освободят от изпит. Честно казано, се надявам да се представя добре и да съм сред освободените. Този семестър ще ни излязат 3 изпита по педагогика, английски и анатомия. Баскетбола не го броя, защото той за мен е удоволствие.

- Как се готвиш за междинните контролни? Всеки ден ли учиш?

- Не, не всеки ден. Следващата седмица например ще имаме контролно по педагогика и вече седнах да чета, за да се подготвя. Когато ходиш редовно на лекции и упражнения, няма нужда като ученичка да си учиш урока за утре.

- Като работиш, успяваш ли да си редовна на училище? Как успяваш толкова "дини под една мишница да носиш"?

- Хубавото е, че нямам фиксирани часове за работа, освен това в петък, събота и неделя, когато не сме на училище, мога да работя и по цял ден. Когато човек е организиран и не се шляе, има време за всичко.

- Как мислиш, кой от всички изпити този семестър ще ти е е най-тежък?

- Педагогиката. Там материята ми се струва много суха. Анатомията не смятам, че ще ме затрудни, тя ми е интересна, а и съм кандидатствала с биология, този предмет бях избрала и за втората матура.

- Все пак се обучаваш по педагогичаска специалност. Мислиш ли като завършиш да работиш като учител?

- Ами не, не като учител в училище. По-скоро виждам бъдещето си като треньор, като ръководител на групи по таекуон-до.