Каменарят Димитър Златев-Митьо Бомбата: Направил съм повече от 50 чешми в Банско

Димитър Златев-Митьо Бомбата днес е единственият майстор каменар в Банско. Когато през 1963 година се захванал с този занаят в каменните кариери, тук са работили около 130 души, които дялали улични павета и каменни блокове за основите на къщите в Банско, Разлог и Добринище. През последните десетина години обаче Господ прибрал едни от тях, а други се отказали, защото краката и ръцете вече не ги държат за тази тежка работа. Така останал без конкуренция в "бизнеса" си и днес всеки, на който за нещо му потрябва дялан камък - било за къща, било за чешма или каменен дувар, търси него. Приятелите му, макар и на майтап, казват, че Митьо Бомбата е най-колоритната марка на Банско.

- Бай Митьо, откъде иде прякорът ти Бомбата?

- След първите пет години като каменар в кариерите наоколо се преквалифицирах като бомбаджия. Това стана некъде в началото на 1968 и оттогава всички у Банско ме знаят като Митьо Бомбата.

- Освен каменарския “бизнес”, друг занаят имаш ли?

- Я друго не умея, а и се некой будала като мене требва да остане да го поддържа. И както виждаш, на мен се е паднал този голем “касмет”.

- Има ли душа камъкът?

- Некои може и да не ми верват, но я само като го погледна, и съм наясно - бива ли го или не го бива за това, дето съм си наумил да права от него. Камъкът е като стеблото на дървото -требва първо да му “хванеш” плоата, т.е. жилката, по която може да го сцепиш. Това му е дамарът, слабото место.

- Кой камък е най-лесен за работа?

- Мраморът. Знам това, защото съм работил на всичките мраморни кариери над с.Илинденци и около Банско. От тая страна на Пирин преди години се срещаше доста, ама свърши. Виж от другата, над Илинденци, го има повече.

С гранита е друго - има го много тука край Банско и затова работя главно с гранит. Той и след иляда години нема да мръдне, нема да се напука, нема да потемнее или да се сцепи от студовете. Яка работа.

- Каменоделството е тежък знаят за човек на твоите 63 години. Как се справяш?

- Я не съм казвал, че е лек. Хамалогията е голема, ама нали требва да се сложи нещо на масата. Додека мога, че карам.

- При кого си учил занаята?

- Първият ми майстор беше бай Глигор Вишанин. Сега е на 90 и кусур години, жив и здрав е. Редко търпелив и много арен човек. Вторият беше Прифан Лечов. Освен като майстор, него пък съм го запомнил и с невероятното му чувство за хумор. С тех през август 1969 работих по изграждането на туристическия заслон Тевно езеро в Пирин.

- Беше ли за тебе предизвикателство да работиш на толкова високо място в планината?

- През август, когато ние, каменарите, се качихме горе, за да изделаме камъните за зидовете на заслона, беше много студено и затова сека вечер слизахме да спим в една малка тухлена барака, край най-ниското от Превалските езера. Имаше я допреди петнадесетина години, ама я бутнаха. През септември обаче, когато и дюлгерите дойдоха, стана толкова топло, че през дено се баняхме у Тевното езеро.

- Малко хора, дори и в Банско знаят, че ти като бомбаджия си прокарал сегашната пътека от Превалските езера до Тевното езеро. Трудно ли беше?

- А ти да не си мислиш, че е било лесно. Това е най-сакатото место у Пирин за изкачване и слизане. И на ум не може да ти дойде колко взрив ойде, за да се разшири пътеката и стане по-полегата, та да могат конете да взимат завоите с ритловиците и дъските върху самара им, които беха по 4-5 метра дълги. Пътеката и сега се използва от туристите, ама ората наистина не знаят, че Митьо Бомбата от Банско й е майстора.

- Някогашните кариери за добив на гранит в околностите тук отдавна не работят. Откъде докарваш камъните?

- Намерил съм биле и за тая “болест” - сбирам ги от Глазне, гледам да са по-валчести и ги цепа на место. Трудно е, но нема накъде.

- Ти си майстора на кажи-речи всички чешми в Банско. Колко си направил досега?

- Не съм ги записвал в тефтер, ама требе да са около 50, ако не и повече. Само през последните десет години съм направил некъде към 30-35, и то само тук.

- Дали има друг, който да е направил повече чешми от тебе ?

- Кеше да знам, ако е било така. Ама не ми се верва.

- В България има ли друг град с толкова много чешми като Банско?

- Нема. Я съм одил на много места, но никъде не съм видел толкова накуп. Тук има улички, каде може да видиш по 2-3 чешми и все са различни. Това им е убавото.

- Едно време хората са градили чешми, за да оставят нещо като спомен за себе си и всяка чешма е носила името на човека, с чиито пари е била изградена. Днес за какво го правят?

- Пак за същото. На всеки му е мерак да остави нещо за спомен на внуци и правнуци.

- Ти обаче вместо чешма у двора на къщата си, си вдигнал една чудесна каменна ограда.

- Рекох си, че това е по-добро като спомен от мене на децата, на внуците и, дай Боже, за правнуците.

- Има ли мераклии да поръчват чешми за дворовете на къщите си?

- Допреди двайсетина години редко можеше да видиш у некой двор каменна чешма, ама след като доста банскалии продадоха на добра цена нивите си и дигнаха големи и убави къщи, бая от чорбаджиите им си сложиха и каменна чешма в двора.

- Как човек да разпознае коя чешма в Банско е градена от тебе и коя от някой друг твой колега?

- Не си турям името оти тука секи знае, дека само я права чешми. Втори нема.

- Доволен ли си от парите, които изкарваш като каменоделец?

- У Банско има една приказка - занаятчия не е станал чорбаджия. И я не станах, но е грехота да се плача, доволен съм. Тая зима немаше много работа и затова се въртех повече около мезето и бурето в мазето.

Ама като взе времето да се оправа, взеха и повече клиенти да се обаждат. Сега със Цветан, който ми е комшия, приятел и от шест години работим заедно, взе да ни иде нанагорно.

- Защо?

- Оти се налага да превключим от лежане на делане.

- Кажи ми нещо за Цветан!

- Цецо е зидар. Разбираме се с една дума - и на работата, и на масата в кръчмата, където вечер се отбиваме да пийнем по нещо, за да не вземе некой у Банско да си помисли, че сме умрели.

- Влизаш ли често в кръчмата?

- Оти да не влизам - нито съм кьорав, та да не знам пато до там, нито съм гръбав, да не мога да носа. Най-арното на банскалията е това, че дръжи до гроб на табиетите си. Ето защо я нема да съм първия, който ке седне да ги мени на тия години.

- Как си подбираш приятелите?

- Гледам да си уйдисваме на моабет и на пиене. Това последното не го записвай, оти некой ке си помисли, че не излизам от кръчмата. Как ги подбирам? Абе най-важното е да са убави хора - мъжкаре, дето има една дума. Като рекат нещо, да не се отметат като женска фуста.

- Какво научи от тях през всичките тези години?

- Как да ти река - всички щуротии, които един маж може да измисли, след като пийне две-три ракии набързо.

- Многото пари, които взеха за продадените си на добра цена ниви, разглезиха ли банскалии?

- Парата винаги е променяла човека. Не се е родил такъв, на който да му дойдат от небето 200 - 300 или 400 бона накуп, и да не си промени мераците - било за нова каща, за скъпа кола, за голема вила или за некоя по-засукана чужда булка.

С такава мая требва да е луд, за да дойде да чука камъни като мене, щом може да си стои на топло, да си върти синджирчето и да продава салтанати.

- От твоите деца и внуци мераклии да ти наследят занаята има ли?

- Засега нема, оти я докарвам парата вкъщи. Ама така че е, докато ме држат ръцете и краката. После всеки да се оправа, както може.

- Двайсет години сам си си началник. Кое е по-сладкото на частния бизнес - парите или свободата?

- И двете, но за мене е повече второто, оти не гона час - нито на отиване, нито на връщане.

- Работил си като каменоделец на доста обекти в България. Интересно ли ти е било, или работа като всяка работа, както се казва?

- Работил съм на мемориалния комплекс “1300 години България в Шумен”. През 1974 година заедно с 12-13 колеги каменари от Банско добивахме мрамор от кариерите “Бела река” и “Баджура” в Пирин планина, който отиваше за облицовката на резиденция “Бояна”.

Та тогава, беше на 19 март, около три часа и половина следобед, под връх Окаден, където беше една от кариерите, ни затрупа лавина. И досега не мога да си представя как останахме живи.

Освен на тия обекти ветерот ме е веял и в Добрич, Ямбол, Мичурин, Царево, Владая и още на доста други места, където навремето се строеха паметници в чест на велики българи.

Иначе работата си беше като всяка работа. Хубавото на моята е, че винаги ме среща с различни хора. С некои от тех дълго време си останахме добри приятели. Освен това при тези командировки винаги съм научавал по нещо за занаята.

- Всеки банскалия знае, че тук има доста механи, облицовани отвътре изцяло с гранит. Ти на колко от тях си работил?

- Ако ме питаш на колко не съм работил, ке ми е по-лесно да ти отговора. Я и одеве ти казах, че съм единственио каменоделец у тоя район и всеки иска-неиска, все до мене опира, га стане дума за такава нужда.

Преди години беше на мода сред банскалии да облицоват заведенията с камъни. Хубаво е, но и на тази мода взе да й минава времето. Едно, че излиза доста дебело за джоба на чорбаджията, и второ - изтърка се.

- Каза ми, че си направил някъде към петдесет чешми в Банско. Коя е най-хубавата?

- Не мога да ти отговора на тоя въпрос, оти мерката за убаво е различна за различните ора - я аресвам едно, ама ти може да аресваш друго. Дека е истината, а? Щом съм ги направил - за мене сички са убави.

- Тези двете в старата част на Банско, дето са като близначки, са по-различни от останалите обаче. Твоя ли е идеята да ги събереш едно до друго?

- Не е моя, но ние с Цветан ги майсторихме. Който не минал покрай тех, само он не ги е аресал. Дори туриха дръвена плоча, че ние сме ги правили.

- Не ти правя комплимент, но личи, че са мераклийска работа.

- Така е. Одеве ти казах, че повечето хора живеят с мерака - да оставят нишан след себе си. След време Господ ще ме прибере, както е прибрал всички преди мене, но чешмите, които Митьо Бомбата е направил, ке си останат, нали?

- Освен като майстор на чешми и като единствения каменар в града, банскалии те познават и като човек, който умее да разказва пикантни истории и знае доста песни. Много бих искал да подкараш някоя.

- Това, дето го изреди, е верно, но я искам да те питам - ти видел ли си жаба на сухо да крека? Не си, нали! Затова нека пеенето да остане за друг път.

- Работил си на много хора. Лъгали ли са те някога с парите?

- Не. У Банско всички се познаваме. Знае се кой е арен човек, кой се опитва да шмекерува, кой пийнува, на кой акъла му е все при жените, кой дръжи на думата си и кой за нищо я нема. Я също знам кой каков е и преценявам - дали да се хвана да му свърша работата, за която ме е цанил, или не. Досега никога не съм грешил в преценката си.

- Какви хора са банскалии?

- Оно се вижда - с чувство за хумор и големи късметлии. Тая история с хотелите, дето неколко години никнаа като гъби, оправи финансите на много хора. Видиш ли убава къща, значи е дигната с парите от некоя нива. Едно време летото банскалии беха по нивите, ама сега работат по хотелите. Парите не са кой знае колко, но на сенка е по-добре, отколкото на слънце.