Животът ни минава с песен, само като се скараме мълчим, но пак с песен се сдобряваме

Някогашният комсомол среща Невена и Никола Калоянови, а песента ги отвежда под венчилото и ги свързва завинаги. Кум им е тогавашният първи секретар на ДКМС Николай Добрев. Невена е банскалийка, Кольо е от Долно Драглище и е в положение на бански приоданец. Имат безчет приятели в Благоевград, където прекарват 28 години в различни служби. Групата на БАН, "Социално подпомагане", ЮЗУ "Н. Рилски" са само част от трудовото битие на Невена. Пътят на Кольо минава през директорското място на "Биострой", свинекомплекса "Кембъроу", Хебросбанк и др. Пет години работят в Коми, Русия. Навсякъде с тях е синът им Георги, който завършва право. Във времето на промените изтърпяват и горчилката на безработицата. Накрая вземат решение да се завърнат в Банско.

- Как решихте след 28 години уседналост в Благоевград да се установите в Банско?

Невена Калоянова - Решаващ мотив за тази нелека стъпка бе преди всичко дългът ни към родителите. И майка ми, и баща ми бяха на легло. Свекърва ми, която остана вдовица, също бе в недобро здравословно състояние.

Кольо Калоянов - Решението беше трудно, защото 28 години прекарахме в Благоевград, където бяхме съградили дом - за семейството и приятелите.

- Изградили сте красива фамилна къща, която предлагате и за хотел. Как се справихте след многото промени и сътресения?

Н. К. - Около 2 години след като се завърнахме в Банско, придобихме пари от имоти на прабаба ми и решихме да ги вложим в построяването на фамилна къща. Трудът не е чужд на цялото ни семейство, защото така са ни научили родителите. Ето, вижте каква гледка имаме /показва великолепната градина в двора и величествения Пирин /. Беше ни много трудно, защото основно тричленното ни семейство се справяше със строежа. Междувременно кой от родителите ни получил криза, кой счупил крак - хвърчим по доктори. Беше един изключително тежък тригодишен период.

К. К. - Знаехме, че ни очакват трудности, но бяхме убедени, че трябва да вложим парите в нещо трайно, а не да ги прахосваме за развлечения и скъпи придобивки. През цялото време аз отговарях за строителните материали - от Разлог и Благоевград доставях на майсторите всичко, от което се нуждаеха. Строяхме къща за нас с мисълта и да даваме няколко стаи под наем.

Н. Н. - Кольо има опит в строителството. По време на кампанията за посрещане на Дипломатическия корпус в Благоевград през 1987 година той отговаряше за плочките, по които днес стъпват благоевградчани и гости. Броил ги е една по една, за да ги уварди от кражби. Така че и за градежа на нашата къща се справяше отлично със снабдяването. Сега виждаме, че не сбъркахме, не се изкушихме да похарчим парите за развлечения и лукс, защото ето как ни изненада кризата. Много наши познати се хвърлиха в скъпи харчове, теглиха кредити, които и до днес не могат да изплатят. Ходеха на екскурзии до Палма де Майорка, Монте Карло, Маями. Опазихме се да не ни обземе, както аз го наричам “Банския синдром”, т.е. да не се поддадем на лакомията да строим огромни хотели на по няколко етажа, басейни, апартаменти. В по-голямата част от годината всичко това стои празно.

К. К. - Средствата от имотите не ни стигнаха, аз работех допълнително, за да изкарвам пари, а се наложи и да продадем тристайния си апартамент в Благоевград, за да довършим къщата. Сега сме спокойни, че не се наложи да теглим заеми от банки, макар и да имахме възможност.

- Банскалии не разтварят лесно сърцата си за приоданци. Как Никола вирее в Банско?

Н. К. - Кольо изобщо не се чувства приоданец. Той е изключително колоритна личност, дружелюбен е, познават го много хора, веселяк е, купонджия е и е невероятен музикант. Известен е в почти цяла България - от комсомолските бригади, от Коми, където работеше с 3000 българи, та до днес. А за мен той е стожер на къща и стабилна опора в трудни дни. За такъв мъж жените са се биели.

К. К.: Независимо че не съм роден в Банско, в рамките на шегата, чувствувам се по-голям банскалия от Невена. Завършил съм тукашния Селскостопански техникум. В Окръжния, а по-късно и в Областния съвет в Благоевград отговарях за Банско. Това ми дава право да не се притеснявам. Е, малко ги е яд банскалии, че им взех най-убавата мома.

- Всички ви познават като музиканти, които спокойно “слагат в джоба си” доста професионалисти. Какво място заема песента в живота ви?

Н. К. - Не можех да си представя, че ще се оженя за музикален инвалид. И съдбата ми поднесе една от най-хубавите изненади в живота, защото се оказа, че Кольо е изключително музикален. Ние може да си запеем само двамата и без специален повод. Чуем някаква песен, Кольо взема акордеона, почваме да я правим и комшиите кажат: “А бе, вие снощи много пеехте, да не сте празнували нещо”? “Не, бе, пеехме си, защото ни се пееше”. Само като се скараме не можем да пеем, но пак с песен се сдобряваме. Нашият живот е минал през много трудности, които сме преодолявали къде с взаимно разбирателство, къде с песен.

К. К. - Песента я обикнах от детството. В 8-и клас баща ми купи акордеон с 40 баса и започнах да се уча да свиря, слушайки от радиото, по събори и др. Най-странното е, че в целия си живот не съм имал собствен акордеон, освен този, който баща ми ми подари. Но голямо беше желанието ми, а меракът ми към народната песен ме караше да се усъвършенствам както в свиренето, така и в пеенето. С Невена се запознахме на една служебна комсомолска среща, където трябваше да пеем. Първо аз пях, после направихме дует с нея и за изненада още от първия път гласовете ни паснаха. Това запознанство стана повод да се запознаем и след 10 дни се оженихме. Оттогава целият ни живот е песен.

Н. К. - Преди всичко доставяме удоволствие на себе си, а после и на хората, които ни слушат. Знаем над 500 песни - бански, македонски, родопски, шлагери, руски. Удовлетворяваме желанието на всеки.

- Предимство ли е да развивате фамилната къща като семеен бизнес?

К. К. - Не предлагаме супер лукс с басейни и джакузи, но за сметка на това обгръщаме хората с много внимание, все едно са ни лични гости.

Н. Н. - Имаме механа, обзавена в бански дух, и я предоставяме изцяло на почиващите. Те имат всички удобства, за да се самообслужват: барбекю, готварска печка, хладилник. По желание им приготвям най-вече скара, но това не влиза в цената. Те си носят само продуктите. Изкараме им с Кольо по някоя песен и те не ни пускат. А са предимно млади хора. Даваме всичко от себе си, за да се чувстват приятно и да си отпочинат.

К. К. - Приготвяме им и бански деликатеси. Невена е невероятен готвач. Дори ястие, което прави за първи път, го изпипва. Много обича да готви, по цял ден може да се върти около печката. Единственото й желание в такъв миг е никой да не се мотае около нея. И ни отпраща навън. В същото време намира начин да сготви и на възрастните си родители, така че всички да са доволни.

- Малко странно е собствениците на хотел и да пеят на клиентите си. Как приемат това гостите?

Н. К. - За тях това е много оригинална изненада, защото слушат жива музика, каквато има и в други заведения на Банско, но едва ли някъде им пеят собствениците. Веднъж питаме едни клиенти от Перник и Благоевград: Искате ли да ви изпеем някоя македонска песен? “Ама пеете ли”? - чудят се и очакват да чуят нещо по-обикновено. Като им запяхме, се слисаха, слушаха като хипнотизирани.

- А синът ви Георги включва ли се, за да превърнете семейния дует в трио?

Н. К. - Той е свръхмузикален, но е по-свенлив. Свиреше на ударни инструменти в състава на благоевградската гимназия. Пее страхотно песни на Елвис Пресли и Марая Кери. Веднъж една съседка ми вика: “Леле, аз изключих телевизорите, за да слушам как Георги пее на терасата”.

- След като сте навлезли така всеотдайно в семейното хотелиерство, кои са тънкостите, които го правят търсено и налагащо се?

Н. К. - От нашия малък опит разбрахме, че на клиентите трябва да им се поднася разнообразие. Виждаме, че хубавата музика на живо много се цени, в нея няма измама.

К. К. - Времето наистина ни е много малко, работим само от година. Но според мен най-важното е гостите да чувстват доброто и човешко отношение на домакините.

Н. К. - Не искат много лукс, а търсят уют и чистота. През зимните месеци искат да им е топло, през летните - хладно. Обслужването трябва да е на европейско ниво. Това се опитваме и да им даваме.

- Не ви ли липсва Благоевград?

Н. К. - Това е болна тема. След Банско най-много обичам Благоевград.

К. К. - Силно е да се каже, че съжаляваме, но времето, прекарано в Благоевград, не може да се забрави, защото имаме много приятели там. Желанието да ходим в Благоевград никога не ни е напускало. Все пак там минаха най-хубавите ми години.

Н. К. - Аз постоянно сънувам, че съм в Благоевград и прекосявам площада. Много ми липсва кръгът на тамошните ни приятели. От всякъде, където съм работила - и в болницата, и в ЮЗУ, и в дирекция “Социално подпомагане” , и другите места имам скъпи спомени. Нося носталгия по Благоевград.

К. К. - Домъчнее ли ни, палим колата и за 40 минути сме там, стоим 1-2 дни, виждаме се с приятелите и отново се връщаме към нашето си банско ежедневие.