Животновъдът Айше Мурат от Якоруда! Все още стискаме зъби, в очакване на по-добри и справедливи времена

 
Животновъдът Айше Мурат е сред учредителите на Асоциацията за развъждане на месодайните породи говеда в България преди осем години. Самата тя се занимава с животновъдство от почти 20 години, като в началото залага на овце. Постепенно преминава към отглеждането на говеда, като в началото те са 10, а днес наброяват стотина. 

Заедно със съпруга си и единия си син развиват семейната ферма в близост до град Якоруда . „Изградихме добра база. Полагаме доста труд и средства, затова все още стискаме зъби и се надяваме на едни по-добри и справедливи времена“, споделя стопанката пред Агри бг .

 
Отглеждате животни от породата Херефорд. Защо избрахте точно нея? 

Нашият край е планински и не разполага с много земя. Тя е предимно девета категория. Тази порода е не толкова претенциозна към пашата и храненето. Доказала се е като доста издръжлива, понеже лятото ги качваме на паша в Национален парк „Рила“ на високо надморско равнище, където времето предлага изненади. 

Кой за какво отговаря във Вашето стопанство? 

Взаимно си помагаме. Започваме от най-важното и всеки се включва с каквото може. Синът се занимава повече с техниката, а аз – с документите. За пашата в Балкана се редуваме. 

Какво в работата Ви носи най-голяма радост? 

Грижата за малките. Раждането и оцеляването на всяко теленце е от значение. То е приход, който е важен за фермата и нейното развитие. Радвам се, когато съм постоянно сред тях. Имам и любимци, разбира се. 

Какво Ви крепи в трудни моменти? 

Крепи ме това, че мога да разчитам на подкрепата на млади хора, и се надявам, че те ще останат да развиват животновъдството в България. Трябва да се мисли в посока как да се стимулират младите, например чрез наемане на земя с предимство. Нали младите са бъдещето!? Ако успеем да ги задържим тук, а да не заминат за чужбина, ще бъде голямо постижение. 

Ако министърът на земеделието изкара 24 часа като животновъд, на какво бихте искали да го научите? 

Няма нужда да му казвам нищо. Той ще добие представа какво представлява животновъдството на терен, защото в много случаи теорията и практиката се разминават. Тогава може би ще има една по-сериозна и по-отговорна подкрепа от страна на Министерството на земеделието, а не само празни приказки, че животновъдството е приоритет. Хората, които създават наредбите и Стратегическия план, трябва да са наясно какво се случва на терен. Тогава те наистина ще оценят труда на животновъдите. 

Членувате в Асоциацията за развъждане на месодайните породи говеда в България още от нейното създаване през 2015 г. В каква насока искате да се развива месодайното говедовъдство у нас? 

Трябва да се работи към подобряване на генетиката и храненето и към увеличаване на бройките. Но как да стане, като ние, животновъдите, имаме толкова много проблеми. Тенденцията е към модернизация и улесняване на работата, но всичко това е свързано със средства. А когато опираме до тях, за нас е важно първо да предоставим храна на животните и после всичко останало. А храната става все по-скъпа. Миналата година една рулонна бала беше 50 лв., а сега е 120 лв., което е доста сериозно увеличение на цената. 

Надявам се Парламентът да гласува предложените промени в Закона за ползването на земеделски земи, с които местните животновъди да получат предимство при разпределението на държавни и общински пасища. Тогава ще успеем да наемем дългосрочно площи, които ни се полагат по закон, и да увеличим животните. Имаме капацитета, имаме фермата, все още имаме силите и желанието, но пашата ни е най-големият проблем. 

Как се разтоварвате в свободното си време? 

Освен животновъд аз съм и баба. Имам трима внуци, които проявяват интерес към животните, но все още са малки и трябва да внимавам, когато са във фермата. Децата са изключително любопитни, искат всичко да пипнат и да видят. Много обичам да прекарвам време с тях, но, за съжаление, то ми е ограничено.