Живописецът Р. Денчева: Цветята са застиналите мисли на Бог

Изложба живопис с поетичното заглавие "Благоухания" бе открита на 6 февруари в Американския университет в Благоевград. Авторката Ралица Денчева е художник на свободна практика, живее и работи в София. Има две деца. С Пиринския край е свързана чрез своя съпруг - неговите родови корени са от Долна Градешница.

Ралица Денчева е родена през 1970 г. в гр. Русе. Завършва Английската гимназия в родния си град и живопис във Факултета по изобразителни изкуства към Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий" (1989-1994). Работи в областта на маслената живопис и рисунката.

Първата си самостоятелна изложба прави още като студентка (1990, Русе). Оттогава досега е показвала свои картини в над 20 самостоятелни изложби в София, Русе, Козлодуй, Будапеща (Унгария). Участвала е в десет общи изложби в България и Румъния (1994-2009), в Международното изложение SIHRE - Inter Expo Center - Sofia (2010). Тя е автор на стенописите на ОДЗ в жк "Младост" - София.

Нейни творби са притежание на частни лица и колекционери в България, Германия, Франция, Русия, Швеция, Испания, Япония и Турция.

Репродукции на нейни картини служат за илюстрации на няколко поетични издания на ИК "Персей": антологиите "Душата ми е стон" и "Само за теб" (2009); любовната лирика на Мара Белчева и Пенчо Славейков "И сенките ни тихо ще се слеят" (2011); любовната лирика на П. Яворов (2011).

През 2010 г. особено нашумява в София нейната серия “Българските мадони” (по проект на Международната фондация за българско наследство "Проф. П. Детев" в НДК - София), част от които са послужили за илюстрации и за корицата на поетичната книга на Димчо Дебелянов “Аз искам да те помня все така”, която ИК "Персей" издаде за Деня на влюбените. По мнението на управителя на ИК "Персей" Пламен Тотев това издание "само за няколко дни се превърна в културно събитие".

Няколко картини от серията “Българските мадони” присъстват и в изложбата в Благоевград. Художничката Ралица Денчева разказва защо е избрала тишината и красотата на женските образи и цветята:

"Понякога, влизайки в тишината, изпълнена с блянове и копнежи, влизаме в себе си, там откриваме едно пространство - безвременно и безгранично, където се крие тайната за самите нас. Там докосваме красотата и можем да общуваме с нея на нейния божествен език. Там откриваме, че тя е видимото невидимо, връзката между радостта и мъката, разума и душата, земното и небесното. Тя е онзи лъч светлина, който извира от светая-светих на нашата същност и озарява тялото така, както цветето излиза от дълбините на земята и дарява света с благоухание и трепет.

Избрах тишината и красотата на женските образи и цветята, за да изразя тайната на любящото сърце и да нарисувам онзи свят, изпълнен с духовна хармония, чието най-явно и видимо проявление е красотата. Чрез женските образи бих искала да разкрия не само хубостта на българката - своеобразна и ярко характерна в своите пъстроцветни везби, шарени тъкани, накити и орнаменти, но и нейната красива и богата душевност. От чувствителното женско сърце извира човешкото щастие и от емоциите на благородния дух на жената се раждат чувствата в душите на хората. Тези чувства променят света около нас и ние виждаме в него магия и красота, но всъщност магията и красотата са в нас самите.

Казват, че цветята са застиналите мисли на Бога. Те са символ на вдъхновение, отваряне, чистота, пламък и прозрачност, символ на мимолетното начало, на радостта и екстаза от живота.

В този смисъл картините, с които се представям, подтикват сърцето да търси и следва красотата навсякъде. Защото "там, където няма красота, там няма нищо."