Жителите на кюстендилското село Горна Гращица извадиха наявелековита вода

Извираща под средновековен кръст, полуунищожен по времето на социализма, вода лекува очите на жителите на кюстендилското село Горна Гращица и околностите. Ако с тази вода си миеш очите 20 дена, хвърляш очилата и на стари години виждаш като младеж, това разказват живеещите в селото, които от известно време се радват на живителната течност и на прекрасен малък параклис, построен в местността Изворо, където се намират кръстът и изворът.

НАЧАЛОТО

Всичко започва преди шест години с пророческия сън на 80-годишната тогава баба Фронка Грабева /вече покойница/ от селото и нечовешката упоритост на "младата" Рахила Димитрова. През 2006 година баба Фронка сънува мястото, където има лековита вода за очи, и чува глас, който й казва, че там трябва да се направи параклис. Гласът й казва още, че има много болни хора, на които водата под земята ще помогне. Същият сън се повтаря след една година по същото време и сочи същото място. Баба Фронка споделя за сънищата си с Рахила Димитрова, която повече от година след разказа й също получава видение в съня си, свързано с мястото на лековитата вода.

През юли 2007 г. няколко души дойдоха у дома с жалба за това, че реколтата им съхне при наличие на 2 язовира с вода в селото. Обещах да помогна. Баба Фронка потърси помощ, а и хората от селото потърсиха помощ, и всичко беше свързано с водата.

ТАКА ЗАПОЧНА ИСТОРИЯТА ЗА СЪДБАТА НА СВЕТЕНАТА ВОДА В НАШЕТО СЕЛО.

Приемам водата като дар от Вселената, дар от Бога за всички хора. Водата е жива материя, тя има памет, тя помни, тя знае, тя има душа, тя диша. Нейната сила е да извира от недрата на земята, да тече по повърхността и да дава живот. Това ми даваше вяра, че ще успеем да докажем, че язовирите в селото са продадени незаконосъобразно и сега в тях се отглежда риба, вместо водата да се използва от хората, за да поливат и да се ражда живот, разказва с охота Рахила Димитрова.

Според нея тази ЧОВЕШКА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ E ПРИЧИНАТА СЕГА "ДА БОЛЕДУВА" ЛЕКОВИТАТА ВОДА В ГОРНА ГРАЩИЦА.

Проблемите започнаха един след друг и се редуваха. На 15 август 2007 г. беше третият сън на баба Фронка. В съня си тя е в черквата и вижда през вратата на олтара картина с икони. Възрастната жена заедно с клисарката отива в черквата в селото и палят свещички, защото сънят й се е явил на специален ден - Богородица. Клисарката, след като изслушва разказа на баба Фронка, решава да наруши църковните канони и да й покаже какво има скрито зад вратите на олтара, където според църковните изисквания могат да влизат само мъже. През леко отворените двери на олтара баба Фронка вижда стаята и остава изумена, защото всичко, което е сънувала, вижда в олтара в черквата, разказва Рахила Димитрова.

На 28-ми същия месец на мен ми се присъни същият сън. Заради това заедно с баба Фронка отидохме до местността Изворо и бабата показа мястото от съня си с лековитата вода. Тя съществува от незнайни времена, кладенчето било и продължава да съществува в нива край последната къща от селото. При регулацията на селото обаче нивата вече е застроена. Днес това кладенче е в частния двор на Малинка и Димитър Кильови.

Тайничко реших да пробвам вярно ли е това, което сънуваме, и си налях от водата. Няколко дена си мих очите и първото чудо се случи с мен, свалих очилата, започнах да чета и пиша без тях, твърди Рахила Димитрова.

Така у нея се зародила идеята "СВЕТЕНАТА ВОДА" НА СЕЛОТО ДА БЪДЕ ИЗВЕДЕНА В МЕСТНОСТТА ИЗВОРО и до нея да има и Божи дом - параклис, наречен на името на Божията майка. Мястото не е избрано случайно, според разказа на баба Фронка на това място й се явява жена с дълги коси, която казва: "Открийте водата, тя е лековита за всичко, тук ще идват много хора, добрите ще стават още по-добри, а лошите ще стават добри", спомня си Рахила.

Първото нещо, което направих, бе да потърся Христо Абаджиев, известен радиестезист от Кюстендил и откривател на подпочвена вода. Той дойде да провери на място и установи, че има вода. След него идваха още четирима специалисти - Димитър Колев, Темелко Петров, Милчо Фърков и Валентина Тодорова, които категорично потвърдиха същото. След като петима души стигат до едно и също заключение, тя решава да предприеме смела крачка и инициира копаенето със сонда за откриване на водата.

СРАВНИТЕЛНО ЛЕСНО ОТКРИХМЕ ПЪРВАТА ЛЕКОВИТА ВОДА,

трудното дойде, като пристъпихме към градежа на параклиса, спомня си Рахила. Проекти, разрешения, документи и най-вече пари бавеха строителството допреди две години, когато най-накрая на специалното място там е вдигнат и параклис-аязмо с лековита вода, наречен на Божията майка. Първата копка за построяването на параклиса-аязмо бе направена на 26 октомври 2010 г. (Димитровден).

Избрахме този ден, защото бе пълнолуние и църквата в селото ни носи името на Св. Димитър. Следващата година, пак на Богородица, осветихме параклисчето, а на другата Богородица моят съпруг, който ползваше очила за далекогледство повече от 15 години, от раз свали очилата и досега не ги е слагал, обяснява Рахила Димитрова и допълва, че това добро иска да стигне до всички хора.

След осветяването на параклиса вече имаше други сънища-видения, свързани с водата. В Долна Гращица също има лековита вода. Вече задачата й е да се открие и тя. Първата вода, която открихме, лекува очи, но сега предстои да открием и друга вода.

ПОСЛАНИЕТО СВИШЕ Е ЛЕКОВИТАТА ВОДА ДА Е ДОСТЪПНА ЗА ВСИЧКИ ХОРА

На оброчището, на което днес е кръстът, има и още един обреден камък, който радиестезистите датирали от ХV век, и още един кръст, който е от 1913 г. - Сръбско-българската война. През 1913 година останалите живи от Балканската война решили да поставят каменен кръст и на него всяка година да дават кръвен данък - няколко овце оброк за живота на мъжете, тръгнали на война, разказва дядо Костадин, който е от най-старите жители на селото.

Според радиестезистите на това място има и човешки скелети, които обаче трябвало да си останат в недрата на земята и да не се вадят, затова за тях всяка година правим заупокойна молитва. Според легендите и преданията на хората от селото Изворо е свещено място, защото някога тук е имало светилища. Никой до този момент обаче не бе забелязал, че кръстът, поставен на това място, е счупен, стоял е години наред така. След като разбрахме, извадихме основата от земята. Бяхме длъжни да поправим грешката, защото този кръст-паметник е поставен от хора, за да покажат, че мястото е със силна енергия, че тук има лековита вода и че ние, хората, трябва да започнем да го ценим. С вдигането на кръста вече негативната енергия я няма, разказа Рахила Димитрова.

Единственият жив очевидец на пречупването на кръста преди повече от 50 години е 83-годишният Димитър Кильов. Всичко започнало с булдозер, който трябвало да направи нов канал, за да се доведе питейна вода до една част от селото.

Аз съм свидетел как счупиха кръста. Стана преди много години, докараха булдозер, който да разкопае в местността Изворо, за да може и останалата част от селото да има вода. Няколко души бяхме на мястото. Много пиеха всички, караха ме и мен да нося ракия, но аз не занесох. Един от мъжете каза булдозерът да прави канал право през кръста, за да излезе вода, но булдозеристът не посмя и мина през друго място. Друг от мъжете - Коце, обаче се изпика върху кръста и го счупи. Същата вечер този почина. Било е около 1954-та година. С течение на годините всички онези умряха, мисля си, че благодарение на това, че не отнесох ракия, и аз нямам проклетия. Кръстът ли е помогнал, Господ ли е помогнал... не трябва да се месиш в божествените работи, да чупиш и рушиш, спомня си 83-годишният Димитър Кильов.

ВЪЗРАСТНИЯТ МЪЖ СПОДЕЛЯ, ЧЕ ЧЕСТО ЗАВАРВА "ЧУЖДИ" КОЛИ ДО ИЗВОРА.

Чак от Видин идваха с туби, за да взимат вода, не са ни се обадили какво е станало. Аз съм на 82 години, а си виждам добре. Водата на чешмата е варовита, но тази е мека, споделя още Кильов.

Според него първото кладенче, където естествено извира "светената" вода в Горна Гращица, е било на друго място, но в него се е удавил волът на прадядо му. По-късно водата започнала да извира на друго място. Светената вода никога не замръзва, нито кладенецът, нито там, където изтича. Зимата е топла, а през лятото е лед студена. Още по времето на прадядо ми водата е била тук, повече от 200 години тази вода е била тук. Моят прадядо е орал нивата тук, а прабаба ми казваше, че тук е минала циганка, която хвърлила паричка в кладенеца и казала: "Бабо, аз хвърлям паричка тук и оттук натам казвай на хората, че водата в кладенчето е лековита за очи и който пусне пара тук, се лекува. Парите обаче се предават в черквата", разказва 82-годишната баба Малинка Кильова, която очила досега не е носила.

НОВАТА ЛЕКОВИТА ВОДА

За да открият новата лековита вода, петима радиестезисти от различни краища на страната се отзовават на апела на местната жителка Рахила Димитрова мястото да бъде проучено.

Сега вече знаем къде трябва да копаем, водата е тук, но трябват още много пари, за да се направят необходимите проучвания и да се извършат разкопки. Трябва време и разрешение от отговорните институции, уточнява Рахила Димитрова. Аз вече нямам достатъчно енергия, но знам едно - моята съдба и задължение е да намеря и втората "светена вода", тя е послание свише. Лековитата вода трябва да е достъпна за всички хора.