Жител на Фъргово си взема селското гробище барабар с мъртъвците

Жител на сатовчанското с. Фъргово си поиска от джамийското настоятелство селското гробище заедно с костите на съселяните му, защото парцелът от близо 2 дка е негов собствен.

В края на април тази година искът на Владислав Диянов изправи на нокти районния мюфтия Айдън Мохамед, дошъл на събрание във фърговската джамия.

ИСКАМ СИ ГРОБИЩЕТО БАРАБАР С МЪРТЪВЦИТЕ, защото е мое, вие си търсете друго място за костите им, заявил в прав текст Владислав.

Как така ще го вземеш, земя с гробове е свещена и който посегне на нея, все едно жар купува, разтреперал се мюфтията, ужасен от идеята някой да сложи ръка на покойниците.

А, лесно ще стане - ще си го заградя и ще предложа на съселяните си да си изровят костите на близките си, ако искат, и да ги пренесат на друго място, разяснил му хрисимо плана си Владислав.

После запознал накратко мюфтията с историята на земята. Като го изслушал, Айдън Мохамед разпоредил на членовете на настоятелството да намерят местния овчар Юсеин Таиров, забъркал цялата каша, и да го доведат, за да му разтълкува той отношението на Аллах към това пресвято място - гробищния парк, и да му опише АДА, В КОЙТО ЩЕ ВРИ НА ОНЯ СВЯТ.

Срещата още не се е състояла, но според фърговци от нея ефект няма да има, защото Юсеин е сред най-върлите неверници в селото, дори на погребения не ходи и освен това има здрав гръб в лицето на местния кмет Венцислав Кацаров, който му е роднина - майката на кмета е вуйна на овчаря и двамата са си много близки.

Каква е историята на фърговското гробище?

Парцелът в местността Врис действително е собственост на Владислав Диянов. През 1970 джамийското настоятелство измолва от баща му Желю земята, за да има къде да погребва мъртъвците, защото дотогава по мюсюлмански обичай голите тела, увити в чаршафи, били изсипвани в дупки около старо християнско гробище. Ходжата предлага на Желю като бартер нива от 1,2 дка в местността Майката, която им подарила Мария Димитрова Занева от същото село, за да направят там селско гробище. Ходжата обаче преценил, че Майката е на по-неудобно място за погребения, и затова предложил замяната.

ОТ СДЕЛКАТА ДОВОЛНИ ОСТАВАТ И ТРИТЕ СТРАНИ.

Мария - защото макар и непряко, дарението й ще се ползва по предназначение за погребване на съселяните й. Желю - понеже прави услуга на цяло село. Ходжата - тъй като най-после ще има гробище на хубаво място, при това парцелът на Желю се оказал с около 600 кв.м по-голям от този на Мария.

Веднага след договорката Желю Диянов влиза в нивата на комшийката си Мария Занева и започва да я работи. През следващите 40 години той и семейството му всяка пролет я засява с тютюн, боб, царевица. След смъртта му работата поема изцяло синът му Владислав.

През 2002 г. участниците в бартера за гробището все пак решават да го скрепят с някакъв документ и Мария и Владислав пишат официален "Договор за замяна", върху който слагат подписите си. Той е входиран в кметство Фъргово, където получава №68/10.02.2002 г., подпечатан е с печата на кметството и е подписан от кмета, който и тогава, и днес е Венцислав Кацаров.

Съгласно договора "първата страна /М. Занева/ прехвърля на втората страна /Вл. Диянов/ собствеността си върху нива на местността Майката, а в замяна на това втората страна /Вл. Диянов/ отстъпва на първата страна местността Врис /тази замяна се извършва за място на селски гробища/".

Към документа няма приложени скици, уточнени граници на имотите със съседи, квадратури и нотариални актове за собствеността им и вероятно затова съдът отказва да признае автентичността му. Във Фъргово обаче всички, включително и кметът, знаят за кои парцели става въпрос.

Още повече че НА СЕЛО СЛЕД ДУМАТА НА ХОДЖАТА НАЙ-ТЕЖКАТА ДУМА Е НА КМЕТА, а в договора за замяна финалът е: "Подписите са положени в кметство с. Фъргово в присъствието на кмета В. Кацаров".

Ситуацията е такава до 2010 г., когато дарителката баба Мария умира и седмица по-късно на сцената излиза доведеният й син Юсеин Таиров, дете на първия съпруг на баба Мария, който още от времето на брака им досега живее в селото на мащехата си.

Веднага след като погребва мащехата си, Юсеин се заема да оправи наследството й и към края на годината той вади нотариален акт за собственост "по давност и чрез покупко-продажба" за общо 7 ниви на баба Мария, сред които й нивата в местността Майката. Не е ясно кой от 7-те парцела е придобит по давност и кой - чрез покупко-продажба, защото нотариусът не е сметнал за нужно да навлиза в такива детайли в общия нотариален акт, но с него в ръка Юсеин отива на нивата на Владислав и го уведомява, че си я взема, защото е била на мащехата му. Избухва грандиозен скандал между двамата. Кметът на Фъргово е поканен за арбитър от двете страни. Той си признава, че подписът върху договора за замяна от 2002 г. е негов, но стратегически се измъква с думите "НЕЩАТА В ДЪРЖАВАТА ОТТОГАВА СЕ ПРОМЕНИХА, ОПРАВЯЙТЕ СЕ БЕЗ МЕН".

След поредното спречкване между овчаря и Владислав миналата година се намесва полицията, която приема нотариалния акт на Юсеин за верния документ и издава забрана на Владислав да работи земята си. За разлика от големите градове, в малките села българите имат респект от полицията, затова Владислав зарязва последната реколта боб и напуска нивата си. Още на другия ден Юсуф най-демонстративно завързва там коня си да пасе. Скандалите между двамата обаче продължават и Юсеин отнася въпроса чак до общинския кмет Арбен Мименов. Със задачата да види какво става във Фъргово е натоварен ЗАМЕСТНИК-КМЕТЪТ НА ОБЩИНАТА ИЛХАН КАРАГЬОЗОВ, КОЙТО СЕ ВЖИВЯВА В РОЛЯТА НА СЪДИЯ и в уникален протокол от 31 март 2011 г. постановява: "Владислав Диянов владее имота без правно основание и поради това същият следва да го освободи".

Това съдебно решение, взето от общинския чиновник, окончателно вбесява Владислав, и за ден той събира подписите на 110 души от селото, които знаят лично от ходжата за благородния жест на баба Мария отпреди 40 г. и честната замяна на нивата й с тази на Владислав, в която са гробовете на близките им. С подписите си селяните декларират, че по тази причина парчето земя в местността Майката е на Владислав, а Юсеин е самозванец, искащ да заграби чужда земя при условие, че дори няма кръвна връзка с баба Мария. Подписката е разпратена по всички възможни институции, включително и при главния мюфтия, но до момента никой не е реагирал.

Втора година вече нивата на баба Мария не се обработва и буренясва. Владислав събира документи и адвокатски мнения какви точно дела да води, за да бъде обявен нотариалният акт за собственост на Юсеин за нищожен. За всеки случай обаче се е подготвил и за лош изход от делото - обсъдил е със селския ходжа идеята си, ако Темида не му остави нивата, той да си прибере гробището. Процедурата ще е доста елементарна, защото ПО ДОКУМЕНТИ ГРОБИЩНИЯТ ПАРК ВСЕ ОЩЕ СЕ ВОДИ ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, така че няма нужда да се намесват нито от РИОКОЗ, нито от земеделските служби в областта. Достатъчно е да огради парцела със своя мрежа, да сложи един катинар на вратата и да забрани достъпа до частната собственост.

Юсуф пък чака отстрани развоя на събитията и през това време усилено богатее. Вече е купил земята на Димитър Пулев от Фъргово, а личното му стадо е набъбнало до 300 овце, 150 кози и 40 крави. Освен тях той пасе срещу заплащане и добитъка на съселяните си, включително и кравата на кмета. Таксата за паша е 20 лв. на месец за крава и 5 лв. за овца.

ПРИВИЛЕГИЯ ПОЛЗВА САМО КМЕТЪТ - ЮСУФ МУ ПАСЕ БЕЗПЛАТНО КРАВАТА,

и освен тази пожизнена промоция селският управник редовно получава от овчаря като бонус по някое агънце или младо яре.

Всъщност, докато не избухва скандалът с нивата в местността Майката, Владислав и Юсеин са пример за добросъседски отношения. Преди 4 г. Владислав дори дава на Юсеин 24 дка ливади за паша на животните, които са необходими на овчаря, за да може той да получи субсидия. Уговорката е устна и доста обща - Юсеин да плаща на Владислав "по стотина лева месечно и по някое и друго агънце", но откакто са се изпокарали, вече 2 г. овчарят си ползва ливадите на Владислав, без да плаща и лев.