Желанието да видя как се прави лютеница ме доведе в Кюстендил

- Мивако, как се реши да дойдеш в България?

- За първи път чух за България от една моя преподавателка в икономическия институт в Токио, която много ми е разказвала за вашата страна. Тя ми беше казала, че тук има много празници и именни дни. По време на посещението на вашия министър-председател Бойко Борисов в Япония бях натоварена да организирам неговата визита в моята страна и така се сближих с хората от българското посолство в Токио. След това шефовете ми казаха, че трябва да дойда в България и след определено обучение ще бъда културен аташе на Япония.

- Колко време ти трябваше, за да научиш български език, защото ти говориш доста добре, а от приятелите ти в Кюстендил знаем и че четеш добре?

- За да започна да общувам на български, ми трябваше една година. Първоначално само учих езика, още като студентка по икономика в Токио. Четири месеца след като дойдох в България, вече и говоря, и чета по-свободно. Докато говоря, знам, че правя много грешки, но въпреки това ми е приятно да упражнявам езика. Това, което ме грабна във вашата страна, е природата. Тя е уникална, въпреки че страната ви е само една четвърт от Япония, хората тук са много по-малко.

- Колко езика говориш и коя българска дума те затрудни най-много?

- Само три - японски, малко гръцки и малко английски, и български, разбира се. Думата, която най-много ме затруднява и която все още не мога да кажа правилно, е популяризация. Знам какво означава, но не мога да я кажа на един път.

- Какво ти направи впечатление, когато дойде за първи път в нашата страна?

- О, има много разлики, доста неща изглеждат и са по-различни от Япония. Като се започне от сградите, градовете, а и самият ден е по-различен. Аз пристигнах в България на 14 юли. Тогава бях изумена, защото залезът беше около 22.00 часа, докато при нас на този ден залезът е около 18.00 часа. Такава огромна разлика, аз бях настроена за тъмнина и да спя, а се оказа, че е още ден, хората се разхождат по улиците, в парковете и градините е пълно с хора. Майки с колички, децата тичат свободно, въобще, все едно попаднах в друг свят. Иначе тук зимата е по-студена, но за сметка на това лятото и есента са доста по-пъстри и меки, отколкото в Япония.

- Ти си в страна, която е много различна от твоята родина, свикна ли с българската храна?

- О, да. Обичам шкембе чорба. Още повече че през лятото правих и лютеница в Кюстендил. Това беше незабравимо преживяване. Пекохме чушките на ламарина. Имаше котета и куче, видях отблизо магаре, кокошка, коза и овца. Научих се да правя и мусака, и пълнени чушки. Всичко в България е много вкусно.

- Мивако, как попадна в Кюстендил?

- Една от приятелките ми - Елиeта, която работи като преводач, е от Кюстендил и когато изразих желание да видя как се прави българска лютеница, тя ме доведе във вашия прекрасен град. Тук много ми харесва, хората са сърдечни и гостоприемни. А Станислава Ризова и нейните приятели Анна, Роси и Емилиан станаха мои гидове и ме разведоха из града, показаха ми културните забележителности, термите, красивите църкви и как се кръщават бебета. Бяхме и на пицария и дискотека.

- Каква е разликата между учениците и училищата в България и Япония?

- За българските училища не знам толкова много. Това, което знам, е от приятелите ми в Кюстендил. Иначе за японските училища мога да разкажа много. При нас първо има шест години начално училище, а след това следват прогимназия - три години, гимназия - три години, и университет. Обикновено в прогимназията учим много предмети, не като в английската гимназия, три-четири предмета. Ние изучаваме почти всички хуманитарни и математически дисциплини, които и в другите държави се изучават.

- Мивако, ти си млад човек, докато беше ученичка и студентка, а и като започна работа, ходеше ли на дискотеки, как се забавляват японските младежи?

- Истината е, че на дискотека ходих за първи път тук, в Кюстендил. При нас в Япония младите не ходят на дискотека. След училище децата ходят на второ училище. Японците учат много, така че децата след края на учебния ден отиват отново на училище, учат езици, да танцуват, или се отдават на по-задълбоченото изучаване на някой от предметите, който след това смятат да прилагат в работата си. Заради това на японските деца не им остава много време за игри, или ако са по-големи - за дискотеки.

Ние в Япония имаме три вида азбуки, едната е йероглифна и има около 80 хиляди знака. За да използваш тази азбука, е достатъчно да знаеш около 2000 знака, аз знам може би около 10 000 знака от нея.

- А вие кога имате училищни ваканции?

- Ами през август е лятната ваканция, освен това имаме и зимна ваканция - за Коледа и Нова година, както и пролетна ваканция, за десетина дни в края на месец март. Това са ваканциите за японските деца и ученици. Тук в България имате доста по-дълга лятна ваканция, което със сигурност радва българските деца. В Япония обаче и по време на ваканцията децата ходят на различни училища и курсове. Тогава могат да отидат на училище, някъде далеч от родния си град или село, да видят нещо интересно или да се запознаят с различни изложби, музеи, да отидат на лагер, работят на село или във фабрика, за да знаят как се правят различни неща.

- На тебе ти хареса в България, искаш ли да останеш за по-дълго време?

- Да, със сигурност ще остана тук доста дълго. Първоначалният ми договор е за пет години, а се надявам след това да ми бъде продължен. Приятелят ми обаче е културен аташе на Япония в Китай, така че може би бъдещето ще си каже думата и плановете ми за след 5 години да не са толкова ясни /смее се/.

- Семейството ти трудно ли те пусна да отидеш толкова далече?

- Е, разбира се, но за Нова година в България ще дойдат майка ми и баща ми. Те, като всички японци, много обичат да се къпят в минерална вода, така че планувам да ги доведа тук, в Кюстендил, в прекрасните бани и басейни, за да се къпят. При нас в Япония има много минерални извори и къпането в тях се счита за щастие, така че ако във вашия град има повече такива възможности, смятам, че не след дълго ще имате и много туристи от Япония, които да идват на почивка и рехабилитация, на бани и забавления тук.

- Имаш ли братя и сестри?

- Не, аз съм едно дете. Майка ми е по-дребна от мен. Преподава пиано в един от университетите в Токио. Баща ми пък работи в съда като пазач.

- За малкото време, в което си в България, откри ли общи черти между българския и японския бит и култура?

- Може би имат прилики, но аз все още не съм ги открила. В Кюстендил има празник на черешета, а при нас в Япония, когато цветовете на вишната разцъфват в края на март до началото на април, се смята за някакъв особен празник на красотата, поезията и духовното у човека, но това не е официален празник.