Изхвърлените на улицата художници фалшифицират монети и артефакти в ателиета

Иля Симеонов Прокопов е български историк, археолог и най-вече нумизмат. Роден е на 17 януари 1952 г. в село Милковица, Плевенско. Работи в областта на историята на стария свят и на Югоизточна Европа през древността. Основно се занимава с проучването на древните монети и монетната циркулация на днешните български земи през античността и тракийско време.

Завършва гимназия в Плевен и “История” в Софийския университет през 1977 г. Първоначално е учител по история в гр. Априлци, край Троян. От 1979 работи като уредник в регионалния Исторически музей в Кюстендил, негов директор е от 1988 до август 1998 г. През юли 1998 г. е избран с конкурс за директор на Националния исторически музей в София. През краткия му мандат в НИМ - до 6 февруари 2001, се създават подходящи условия и за пръв път в Европа един национален музей успешно се премества изцяло в нова сграда. Новата експозиция на музея е тържествено открита в Бояна от министър-председателя Иван Костов на 29 юни 2000 г.

Защитава докторат по история през 1987 г., старши научен сътрудник II степен (1998). Съорганизтор на изложбите на тракийското изкуство в Япония през 1994, в САЩ - 1998-1999, и в Хелзинки - 2000 г. Основател и пръв председател на Българската музейна камара. Лицензиран експерт-оценител към Агенцията за приватизация и Асоциацията на бизнес оценителите от 1998 г.

От 2005 г. преподава като хоноруван доцент в Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград. Автор на над 150 статии, десетина книги и студии върху историята, нумизматиката и икономиката на древна Тракия и Македония. Редовен участник в световните конгреси по нумизматика от 1986 г. насам.

- Господин Прокопов, Вие сте един от най-известните експерти нумизмати в Кюстендилско, а и в България, как оценявате колекцията, заради която Ви повикаха в съда в Кюстендил преди броени дни?

- Ако трябва да дам кратка оценка, монетите, които ми представиха, са обичайно срещаните по българските земи. Тоест няма нищо, което да е от изключително национално значение, нещо, което да е ценност с национално значение, особеното тук е наличието на висококачествени, много скъпи, ако са оригинални, златни римски монети.

- Тогава намерените от антимафиоти от Кюстендил златни монети оригинални ли са?

- Не, за съжаление, фалшиви са, но са много добри копия. Два броя фалшиви златни монети, което обаче показва наличието на едни доста добри ателиета за производство на фалшификати. Това не е добре за съжаление, защото може да се каже, че ние в България държим едно от първите места по фалшифициране на антични и средновековни ценности, особено на неща, които могат да се нарекат артефакти от значение за колекционерите по света. Това са нещата, които обикновено се фалшифицират - скъпи, много ценни и редки неща, които могат да бъдат продадени. Обикновено в България няма пазар за такива неща, заради това тези артефакти, монети се произвеждат и изнасят за богатите страни. Правилото е - ценностите отиват там, където са парите. Според мен покрай фалшификатите в богатите западни страни излизат и много ценни неща, но това е много трудно доказуемо.

- Как и къде според Вас са правени златните фалшификати?

- В България в момента има над десет много сериозни ателиета, да не кажа фалшификаторски работилници, в които се изработват тези монети. Аз с това се занимавам, публикувам периодично откритията си, поддържам една световна рубрика в най-големия сайт в света за фалшиви монети и всяко нещо, което откривам, го публикувам там и в книгите си. И хората в чужбина са по-добре запознати от нас, както и специалистите там, какво се случва в България. Заради това мога да кажа много отговорно, че тук има и работят над 10 такива ателиета. Сега по-сложен е въпросът доколко е легитимно аз да ги кажа. Но написал съм ги и съм ги пратил в този сайт, за да могат хората да четат и да не бъдат измамени. Но досега никой не е проявил интерес в България да се поинтересува и да провери какво точно се случва. И ето ви един жив пример за какво говорим. За тези напластявания, за всичко иманярите са виновни. Но не е точно така, я си направете един канал за износ. Иманярят може ли да го направи? Ами това се оказа доста труднa работа. Позволих си да проуча този въпрос, иманярят има ли необходимия ресурсен център, хора, които да го обслужват, хора, които да го охраняват, и такива, които да помагат материалите да бъдат пренесени извън страната? Оказа се, че това е много сложна работа и не е за всеки.

- А някое от тези ателиета да е в Югозападна България?

- Да, има. В Дупнишко и в Благоевградско има поне две големи ателиета, занимаващи се с изработването на фалшификати. Там работят хора, останали без работа от бившите големи металообработващи заводи - матричари, хора с познания по металолеене, металопластика, хора от бившите заводи, свързани с военната промишленост, хора, които нямат с какво да се препитават сега. И можем ли да ги виним хората като нямат с какво да се прехранват сега. Да не забравяме и скулптури, художници, талантливи приложници. Не трябва да съм аз човекът, който да го казва, но сред занимаващите се с изработката на тези монети има хора, които са завършили доста престижни училища по изкуствата в чужбина и България, но немотията е лош съветник.

- Зачестява ли тогава според Вас иманярството и трафикът на културни ценности и артефакти?

- На фона на това, което се говори, смятам, че има едно огромно разминаване с истината. Говори се за иманярство, но всъщност големият проблем не е иманярството. Големият проблем, свързан с културните ценности, е липсата на национална доктрина и стратегия за това какво и как прави държавата. Имаме великолепни изходни позиции в Конституцията, където член 25 е категоричен, че държавата има грижата за ценностите си, били те национални, или регионални, дотолкова, доколкото можем да разделим културното наследство и богатство на България по този начин, защото ЮНЕСКО казва: Всеки един паметник на културата, всяка една културна ценност е еднакво равна с друга, както и хората. Те са равностойни.

Престъпленията, които най-силно удрят националната сигурност и суверенитет и националната ни идентичност не се виждат от хората. Защото това е липсата на добри стандарти и взаимодействие между институциите, липсата на правилно целево финансиране, това е едно изключително безхаберие. Създава се ситуация, която във всички случаи ще доведе до изключително тежки последици за нашето племе, за нашия етнос, за нашия народ и това ще се усети след няколко години, и то в катастрофални размери.

- Богат ли е Кюстендилският край на такива артефакти?

- Изключително богат, проблемът е в това, че системата, която успяваше да държи в порядък, от гледна точка на държавните интереси, нещата отдавна ги няма. Говоря за окръжни дирекции, регионални институции, имаше и три вида картотеки, за недвижими, за движими паметници, на културата, за художествени паметници, всяка година се правеха проверки, да не кажа, че всеки един паметник на културата имаше собствена фотодокументация, паспорт и други.

Сега вече тези неща останаха в миналото, прекъсна се тази грижа на държавата към онова, което всъщност е изконно държавно право и собственост. Това е големият проблем, иначе иманярството това е нещото, зад което се крият много хора. Ето, виновни са иманярите, бих казал, че основният виновник е организираната престъпност, защото точно в този казус организираната престъпност е много по-виновна, иманярите биха могли да бъдат елемент от тази организирана престъпност, но могат и да са граждани, които нарушават закона, сами, без да са включени в някакви вериги. Организираната престъпност обаче е тази, която изсмуква невидимо богатството на страната ни.

- Добър ли е новият Закон за закрила и развитие на паметниците на културата?

- Лично аз не бях съгласен с много неща, ние като кръг “Будител”, неправителствената организация, се опитахме да дадем много предложения, почти нищо от тях не беше прието, изключая подводната археология, но мога да кажа само едно. Ще разберем дали е добър законът, след като направим един мониторинг на това как работи законът. Сега се опитваме да направим такъв мониторинг от страна на неправителствения сектор, доколкото в момента оцелява нашето общество.

- Вие сте не само археолог, но и един от най-известните нумизмати в страната, а колекционер ли сте?

- Никога не съм бил колекционер. Това е конфликт на интереси, заради това не съм колекционирал монети.

- Допреди няколко месеца изтече след една много широка кампания срокът за регистриране на личните колекции. Това опит да се извадят колекционерите и колекциите им на светло ли е, и най-вече успешен ли беше той?

- А извадиха ли ги? Ами не ги извадиха, защото хората, които притежават такива ценности, нямат чувство за сигурност, не вярват на системата. Как си представяте вие да си дадете личния адрес, всички данни и не само описание, но и снимки на това, което имате. Ами ще ви посетят утре, толкова е лесно, може вашата информация да попадне у хора, които нямат добро отношение. Няма гаранции, може би това е основният проблем на този закон.

- Да, но все пак трябва да има начин, по който да бъдат узаконени тези колекции?

- Да, така е, трябва колекциите да бъдат узаконени, но трябва да се дадат и гаранции на хората. Колекционерът в България не е разбойник, колекционерът в България е средната класа, това е гръбнакът на обществото - лекари, адвокати, инженери, хората, които правят обществото, това не са някакви пройдохи и лумпени, как тези хора ще защитят собствеността си и семействата си, при положение че техните данни и това, с което разполагат, може всеки да се добере до информация за това.

- Преди много години в Кюстендил имаше традиция да се правят общи нумизматични изложби, защо сега няма такива?

- Да, вярно е, преди десетина-петнадесет години имаше такава изложба в Кюстендил, тя се правеше всяка година точно на 8 март, имаше и регионална, и национална, но тогава тази изложба се подготвяше от Регионалния исторически музей. Музейните експерти участваха наравно с местното нумизматично дружество в тази изложба. Тогава колекционерите показваха това, което имат, но и държавата имаше концепция по въпроса. Щом има хора, колекциониращи монети, ще има нумизматично дружество, а в него ще участват и музейните експерти. Така ние, експертитер знаехме какво се случва, хората изваждаха колекциите си, правили сме по една, а в някои години и по две изложби. Няколко от тези експозиции бяха и националнир и всичко това беше на светло. Виждаше се, знаеше се кой какво има. Нямаше криене и това, което се случва сега. Дар разбира се, товар което се правеше някога, може да не е било най-правилно, но сега трябва да търсим реален път, да убедим отново тези няколко хиляди души, членове на българското нумизматично дружество, които бяха вписани поименно с имената и адресите си, че членуването и показването на богатствата, които имат, е нещо хубаво. Не мога да кажа сега колко са филателистите, едно време те също имаха много силна организация, ами хората, които събират артефакти. Всъщност става дума за една много голяма група от българските граждани, които са редовни данъкоплатци, а промените и беззаконието ги накара да се чувстват престъпници. На някои от тях сега ако имам зъб или искам да се облагодетелствам, ще пусна там един сигнал и какво ще се случи? Ще дойдат вкъщи, ще ви тормозят, ще намерят една снимка на баба ви отпреди 100 години. и така не бива.

Значи не можеш да си удариш главата в единия дувар и после да отидеш да си удариш главата и в другия. Има среда, това е просто и ясно. Заради това трябва да има държавна доктрина. Важно ли е за държавата, важно е и за гражданите, важно е за данъкоплатците. Не ме интересува защо институциите и чиновниците трябва да диктуват на едно общество какво трябва да се случи. Гражданите са тези, които трябва да имат глас и тяхното мнение да е меродавно.

- Как ще тълкувате тогава сагата в Несебър с незаконните постройки в резервати и защитени земи?

- Ами как да ви кажа, ако законът, защото знаете суров е законът, но е закон, защото законът е слънце, трябва да се спазва от всички, но има ли двоен стандарт, моментално се получава разруха в обществото. Срив на доверието и срив на ценностната система.