Избягал преди 38 г. в Америка нашенец подари на съселяните си от сатовчанското село Туховища минипарк с детски кът и чешма и призна:

Минипарк с детски кът с люлки, катерушки,пейки за отдих, красива чешма и дори таолетна откри в центъра на родното си село Туховища, община Сатовча, един от първите емигранти от Гоцеделчевско в САЩ Мехмед Касапов. Мехмед Касапов е минал нелегално границата Гърция през 1971 година, когато е бил едва на 18 години. 29 години по-късно той се установява в САЩ, Пенсилвания, и има голямо и прекрасно семейство и собствен бизнес. Където и да отидеш, родният край не се забрявя и колкото по-дълго човек е далече от него, толкова по-голяма е тъгата и носталгията. Оставям ви този красив кът в центъра на нашето село, за да си спомняте с добро за мен и за моето семейство. С това изказвам почитта си към всички мои съселяни, към младите хора и към тези, които вече не са между нас, каза през сълзи Мехмед Касапов и преряза лентата на парка. От двете му страни бяха двете му дъщери и съпругата му Тереза. Празникът започна рано сутринта с приятелски мач между отборите на Туховища и село Копривлен, община Хаджидимово, който завърши 3:2 за домакините. На площада емигрантът бе поканил оркестър да весели гостите, за които имаше безплатен обяд. Преди 29 години, когато бях само на 18, напуснах Туховища и избягах нелегално в Гърция, а от там в Америка. Годината беше 1971 и да си призная избягах не от друго, а за да не ме вземат войник, а най-вече избягах от тютюна. Не помня баща си /бил е убит на полето от гръм/, когато майка ми е била бременна с мен в шестия месец. Имах един дядо, дето ме отгледа и който бе на около 100 години и все ми казваше: “Ако слушаш мен, хващай пътя и да те няма, твоят късмет не е в България”. И така стана. В лагера в Гърция понаучих малко гръцки език и когато отидох в САЩ, гледах да се хвана на работа все при гърци, докато науча езика. Миех чинии, чистех в ресторантите при гърците, после станах готвач, по-късно отворих сам пицария, после още една и още една... и така подкарах бизнеса си. Със съпругата ми Тереза се запознахме в заведенията, тя беше сервитьорка, оженихме се и създадохме много добро семейство. Имаме четири деца - две момчета и две момичета, това са най-прекрасните и обичани същества за мен, които ме карат да се радвам на живота, да искам той никога да не свършва. Впоследствие продадох всичките пицарии и направихме цех за замразени пици с дистрибуторска верига. Идеята за минипарка дойде съвсем емоционално.