Избрах да уча анестезиология, защото има адреналин

Индиецът д-р Прабджот Синг Чийма е най-новото попълнение в реанимация на благоевградската болница. Разговаряме с него за първите му впечатления от Благоевград и за това какво доведе тук д-р Чийма, популярен сред колегите си с прякора Рико.

- Д-р Чийма, разкажете нещо за себе си, как така от Индия се озовахте тук?

- Роден съм в милионния град Чандигарх. Баща ми беше военен - офицер, а майка ми е учителка в гимназия до 10-и клас. Имам брат Прабкират, който е с една година и три месеца по-малък от мен и учи в САЩ. Имах възможност да израсна в атмосферата на огромен, но хармонично построен, административен град, възникнал едва през 1952 година, по проект на архитект Льо Корбюзие. Избрах да уча медицина и така се озовах в България, която е чудесна страна. За страната ви бях чел в енциклопедия за българската роза и добиваното ароматно масло. Чрез интернет избрах Медицинския университет в Плевен. В България пристигнах през 1997 година и завърших през 2003 година. След дипломирането ми като лекар се върнах в Индия. Там работих като общопрактикуващ лекар.

- Защо се завърнахте отново в България?

- Исках да продължа следдипломното си обучение и преди една година се записах за специализация по анестезиология и интензивно лечение в Университетската болница в Плевен. Сега прехвърлих базата си за обучение тук, в МБАЛ - Благоевград.

- А защо точно Благоевград?

- Ами бях чул от колеги, че е хубав град, областен център. Това се покрива и с първите ми впечатления. Спокоен и развиващ се европейски град. По улиците се срещат много млади и усмихнати хора. В Индия няма сняг в равнинните градове, а само във високопланинските. На равно място тук за първи път видях сняг.

Първото ми посещение в Благоевград бе през октомври 2009 година. Тогава брат ми Прабкират ми бе на гости за една седмица, пристигна в Плевен и аз като домакин трябваше да го разходя из страната. Взех карта и по нея избрах маршрут със забележителности. Първо посетихме Рилския манастир, а по пътя видяхме табелка с надпис “Стобски пирамиди” и решихме да ги видим. Попаднахме на уникална природна забележителност. Наистина екскурзията бе много вълнуваща, видяхме още Мелник и Роженския манастир. Тук самата архитектура е по-различна. Така че още преди година аз видях красотите на този район.

- Д-р Чийма, как избрахте да специализирате точно анестезиология?

- Анестезиологията и интензивното лечение е дял от медицината, който изисква знания от всички профили и най-вече в тази специалност има адреналин, предизвикателство.

Лекарят е винаги нащрек. Медицинското обучение в България е на много добро ниво, говоря както за практика, така и за теория. Впечатлен съм от моите преподаватели в Медицинския университет в Плевен. У дома /в Индия/, докато се готвих за изпити, поработих за малко като лекар и установих, че съм на едно добро ниво. Младежите, които искат да учат информационна технология, избират университети в Америка, а тези, които искат да учат медицина, избират Русия, България и Китай.

Конкурсите в Англия и Франция са изключително трудни, а и обучението е много скъпо, особено в Англия.

В България курсът на обучение е шестгодишен, а годишната такса е 4100 евро, живеем на общежитие и всеки сам избира за себе си какъв живот да води, това зависи от човека.

- Колко пари получават лекарите в Индия?

- Не мога точно да отговоря, защото това зависи дали има опит. Не знам с точност, но един начинаещ млад лекар получава 1000 евро месечно. А тези лекари, които са се утвърдили и имат опит, получават много пари, но пак е различно. По принцип лекарите без специалност не са търсени от пациенти. В Индия действащата здравна система е както беше при вас преди здравната реформа. Ако имам кожен проблем и имам нужда от консултация с кожен специалист, отивам директно при него. Няма изградена джипи система. В държавните болници не се плаща нищо.

- Индия е страна с много религии, Вие вярващ ли сте?

- Близо 77% от населението са индуисти, 18% са мюсюлмани, след това са християни и сикхи, около 2%. Между различните религии има една добра толерантност. Аз изповядвам сикх религия, вярваме в един всепроникващ универсален Бог, който е вътре във всеки човек. Ратува се за естествена етика, породена не от налагани правила, а от спазване на природните закони и уважение към човешкото същество /включващо равенство между половете/, няма икони на светци. Мъжът живее с една жена.

- На колко години едно индийско дете тръгва на училище?

- Там също има предучилищни занимания, децата тръгват в първи клас 5-годишни и на 17 години вече са завършили.

След 10-и клас всички ученици избират с какво ще се занимават в бъдеще, ако ученикът избере медицина, той изучава усилено биология и, естествено, продължава с химия. Но ако избере информационни технологии, тогава се изучава математика, физика. Учебният процес е разпределен по часове до 14,00 часа, след това почиват. Но в Индия децата учат и в събота до 12 часа, учебната година започва през лятото. През март е финалът, тогава се явяват на изпити по всички предмети. Ако ученикът не е взел тези изпити, не преминава в следващия клас. Всеки месец се държат тестове по предметите.

В 10-и и 12-и клас, когато завършват, училището осигурява празнична вечеря на учениците, а всеки сам преценява с какъв костюм да бъде облечен, може да отиде и с обикновено облекло. Това е личен избор на самия гимназист, определено не е както при Вас, с пищни церемонии. Докато бях ученик, с родителите ми често се местихме от град в град, защото баща ми бе в армията. Имах възможност да уча в различни училища, учебната програма във всички училища е еднаква и преместването не е проблем. Учим учебните предмети на английски език, но официален език е хинди. Има училища, които предлагат обучение на хинди, но те са съвсем малко. Ако отида в банката да открия сметка, попълвам документи на английски език, дори при закупуване на телефон формулярът е на английски.

- С какво се различава животът в Индия от този тук?

- По принцип това какъв е животът ти зависи от теб самия. В България се чувствам спокоен, там и болните са много повече, може би защото има и повече популация на населението. Там се срещат и тежки тропически заболявания, едно от тях е Dengue Fever, това е инфекциозно заболяване, заразяването е при ухапване от комар, тонусът пада и крие риск от хеморагия /вътрешен кръвоизлив/ в организма. През летните месеци често срещана е маларията. За съжаление все по-често се срещат и сърдечни заболявания, дори има и 40-годишни, претърпели инфаркт. Причините според мен са в начина на живот. Липсва активност. Човек излиза, качва се на кола, не прави физически упражнения. Чандигарх е огромен град, има метро и градски транспорт, но на хората им е по-лесно да се придвижват със собствен транспорт и се обездвижват.

- Какво е хобито Ви?

- Ами сега нямам много време за странични занимания, повече залягам над учебниците. Излизам уморен от работа и гледам вечерта да си почивам.

- Харесвате ли българската кухня?

- Още не съм ходил на заведение, но установих, че любимото ми българско ястие е миш-маш. За първи път тук опитах мусака и световноизвестното кисело мляко. При нас ястията са по-пикантни, но българската кухня ми харесва много. Не обичам да се храня по ресторанти, засега си готвя или консумирам суха храна.

- Не обичате ли да излизате, да се забавлявате в дискотеките?

- Разбира се, че ми харесва, и при нас в Индия има барове, но не е както тук, 12-13-годишни хлапаци да препълват дискотеките. При нас не се проверява, но самите тийнейджъри не ходят, преди да навършат 18-20 години. Това зависи от възпитанието и семейството.