Иван Митов-Шампата, първият лицензиран казанджия в Пиринско: Аз съм единственият в Европейския съюз, организирал производство без електричество

- Шампа, откъде ти идва прякорът?

- Навремето имах гадже французойка от областта Шампан. С нея се разделихме, остана ми той.

- Трудно ли се прави казанджийница?

- Не, ако имаш желание и работата ти е позната.

- Как стана при теб?

- Поръчах си двата казана в София, прави ги една кооперация. Големият е 400 литра. Скъпо удоволствие са - цената на единия е 12 000 лева, но имат много екстри и предимства пред обикновените казани. Моите са с дестилационна колона, благодарение на която се изкарва доста висококачествена ракия. Правил съм за себе си и изследване в лаборатория и се установи, че в нея няма никакви вредни алкохоли. Всеки, който се съмнява в това, срещу 50 лв. също може да си изследва ракията в София. Технологията на производството включва и преса - джибрите минават през нея, преди да се пече ракията, и така се получава винена ракия.

- Може ли човек да се изхранва от казанджийница?

- До миналата година можех, но тази година за пръв път от 6 години установих, че вече не мога. Затова преди седмица взех решение да сваля двойно цените на услугата. По-добре да вземам по-малко, отколкото хич.

- Как си го обясняваш - миналата есен се роди много грозде все пак?

- То грозде се роди, но явно хората от безпаричие не са купували. Много от тези пък, които имат собствено лозенце, си изхвърлиха джибрите, защото нямат пари да сварят ракията.

- Колко струва варенето?

- Зависи от количеството на джибрите и от това дали човекът сам ще си донесе дървата за варене, или аз ще му ги осигуря.

- Този, големият казан, за колко време ще произведе ракия?

- Максимум за 3-4 часа. По старата технология, в обикновените казани, за същото количество ще са нужни 12 часа, през което време ще се изгорят 3 пъти повече дърва, и като краен продукт ракията ще е доста по-малко и много по-некачествена. При мен ефективността е 97%. А за да стигне моето качество, обикновеният казан трябва 4 пъти да я свари, затова има много повече фира.

- Само от грозде ли вариш?

- Правил съм и от плодове - сливи, портокали... То и на доматите да сложиш захар, и от тях ще стане ракия.

- Какво е съотношението между законните и незаконните казани в община Благоевград?

- Тези, които сме към митницата и плащаме лиценз, сме около 4-5, но броят на незаконните никой не може да ги каже.

- Работиш извън града, това не затруднява ли клиентите ти?

- Селото все пак е само на 5 километра от Благоевград, а всеки, като тръгне да вари ракия, товари джибрите в кола, не може на гръб да ги носи. Та не е никакъв проблем да дойде до Хърсово. Ако няма превоз пък, аз имам служебен бус, с който карам бидоните по заявка от клиента. Друг е въпросът, че Горно Хърсово е най-запуснатото село в общината. Завчера не можах да изляза, защото пътят не бе почистен от снега. Да не говорим, че в нашата махала Акациите още нямаме ток. Кметът уж ни събира преди време пари, но така и не разбрах какво стана с електрифицирането. Аз вероятно съм единственият член на Европейския съюз, който е организирал производство без електричество. Като закъснеем вечер, вадим газените лампи. Голяма романтика е, но вече става досадно.

- Имаш ли си постоянни клиенти?

- Да, при това част от тях са от София и Разлог.

- За тях ли си приготвил тази кокетна стаичка в казанджийницата?

- Разбира се, докато чакат да им изпека ракията, могат да си починат тук. А и с приятелите ми я ползваме - доста често идват при мен на гости, правим си барбекю на открито, но ако е по-хладно, влизаме вътре.

- Доста професии си сменил, къде беше най-добре?

- Финансово, когато бях алпинист. По 6000 лв. заплата вземахме да боядисваме високите блокове.