Ивайло Димитров от Кресна: Впечатлен съм от отличното обслужване и усмихнатите лица на американците

Ученикът в Природоматематическата гимназия в Благоевград Ивайло Димитров бе част от националния отбор на България, който представи страната ни на международния кръг на ученическата олимпиада по география. Преди дни той се върна от САЩ, където се проведоха финалите. Ивайло Димитров е от Кресна, през новата учебна година ще е в 10 клас в ПМГ "Акад. С. Корольов".

- Ивайло, беше седми на националната олимпиада по география, как спечели мястото в националния ни отбор? Тежко ли бе подборното контролно и колко души представихте България в САЩ?

- Стигнах до националния кръг на олимпиадата, защото бях на първо място в областта в старшата възрастова група. Както знаете, националният кръг на олимпиадата по география тази година беше в Благоевград и аз имах предимството да бъда "домакин". Тъй като въпросите на олимпиадата бяха предимно от дисциплините "География на България" и "Обща физическа география", които аз все още не бях изучавал, беше радостно за мен да разбера, че съм седми на предварителния кръг.

На заключителния етап на състезанието защитих постижението си и така станах седми в страната. Тъй като организаторите на "National Geographic World Championship" имат изискване участниците да бъдат под 17 години, националната комисия реши да ме извика на контролното състезание, което се проведе в Департамента за повишаване квалификацията на учителите в София.

Явихме се аз, Илмаз Ружди от Русе, Фахредин Фахредин от Разград, Венцислав Златанов от Берковица, Димитър Димитров от Бургас и Николай Николов от Кърджали. Тестът на подборното беше от Световната олимпиада в Мексико сити 2009 година, но не беше нещо супертрудно. Избраха ме за отбора заедно с Фахредин Фахредин и Николай Николов. За научен ръководител ни определиха преподавателя по география в 134 СОУ "Димчо Дебелянов" в София г-жа Султанова.

- Като разбра, че ти си един от тримата избрани, притесни ли се? Все пак беше в 9-и клас на ПМГ и през изминалата година си учил материала за 8-ми клас по география. Много ли трябваше да наваксаш, за да се подготвиш за световния кръг?

- В деня, в който разбрах за участието си, наистина изпитах едно чувство на задоволство, примесено с притеснение. Но само толкова. Не трябваше да наваксвам, защото вече бях изучил всички континенти и нямаше защо да се притеснявам. Но все пак подготовката ми започна в края на май и завърши към 20 юли.

Нашият ръководител г-жа Султанова имаше много тестове от минали години, тъй като тя всяка година подготвя учениците за световните олимпиади, и ни изпращаше по мейла. Решавах ги, когато имах възможност, тъй като в края на учебната година сме много натоварени в училище. По време на подготовката много голяма техническа помощ и подкрепа ми оказаха учителите по география г-жа Тодорова и г-н Драгоев, помощник-директорите на ПМГ г-жа Въчкова и г-н Каращранов, както и целият учителски колектив на Математическата гимназия.

- Кой финансира пътуването ти до Сан Франциско и колко време бе там? Как беше организацията и изобщо как протече международният кръг? Доволен ли си от българското представяне, и в частност от своето?

- Разноските по пътуването ни с Air France, които за отбора бяха около 9500 евро, бяха изцяло поети от Министерството на образованието, престоят в хотела на веригата "Мариот" бе осигурен от Националното географско дружество на САЩ /National Geographic Society/. Представителните ни разходи пък бяха за сметка на издателите на списание "National Geographic България", а другите за наша сметка. Организацията на мероприятията беше на изключително високо ниво, за което се погрижи г-жа Ерин Дикинсън от Вашингтон.

Престоят на българския отбор беше 6 дни, като програмата беше така съобразена, че да остава време за туристически обиколки из града и да се разгледат голяма част от забележителностите - моста Голдън Гейт, Китайския квартал, Рибарското селище, резервата Muir Woods, в който се намират световноизвестните секвои - дървета-гиганти, които достигат височина до 100 метра, Point Reyes - допирна точка на двете големи тектонски плочи - Северноамериканската и Тихоокеанската, и епицентър на голямото земетресение в Сан Франциско през 1906 година.

Видяхме централата на една от най-големите софтуерни фирми в света - Google, която се намира в градчето Маунтин Вю /Mountain View/, Калифорния. На световния кръг на олимпиадата участваха 17 държави - Австралия, България, Канада, Китай, Тайван, Чехия, Германия, Унгария, Индия, Мексико, Нигерия, Полша, Русия, Сингапур, Словакия, Великобритания и Съединените щати. Победител стана Русия, втора се класира Канада, а трета - Тайван. Доволен съм от българското представяне, макар че можехме и повече.

- Какво спечели от това участие, какво си донесе и какво те впечатли? С какво те промени участието в международната олимпиада и пътуването до САЩ?

- От това участие спечелих много нови познати и приятели и най-вече Райли от Австралия, с когото продължаваме да си пишем. Най-много ме впечатлиха уникалната архитектура, трамваят "Кейбъл кар" /Cable car/, който е единствен по рода си. За първи път видях такова изключително високо ниво на обслужване на клиента, както и усмивките на хората, които срещаш по улицата.

Донесох си малки, но интересни неща и сувенири, някои от които ще дам на роднини и приятели, а други ще запазя за себе си. След пътуването до САЩ осъзнах, че човек трябва да се учи и да се обогатява със знания за света все повече и повече, да има мечти и да бъде подкрепян при осъществяването на целите си. Тайната на американската мечта е човек винаги да има цели за осъществяване, да работи в екип и никога да не се отказва от мечтите си, че "Човек е голям, колкото са големи мечтите му".

- От колко години учиш английски език? Някой от родителите ти занимава ли се с география или английски, за да ти помага?

- Естествено, за да се представиш добре на международното състезание, трябва да владееш официалния език на състезанието - английски. Аз уча английски, откакто съм започнал училище, т.е. от първи клас, но след седми клас кандидатствах и ме приеха в профил "Иформатика с английски език" и за моя радост попаднах на най-добрия клас на ПМГ. В осми клас езиковото обучение беше интензивно /18 учебни часа на седмица/ и подготовката ми беше отлична, за което благодаря на г-жа Янкулска, която впрочем ми е класен ръководител.

Майка ми, Йорданка Димитрова, е главен счетоводител на Държавното горско стопанство в Кресна, а баща ми Георги работи в "Енергоремонт". Никой от двамата не говори английски и не се занимават професионално с география. Любовта ми към географията дойде още в пети клас, когато в училището в Кресна имах една учителка, вече пенсионирана, г-жа Манолова. Тя преподаваше с много голям ентусиазъм и всички ученици с нетърпение чакахме да дойде нейният час.