Ивайло Бонев: Гледам скептично на Бойковата българска каракачанка

Ивайло Бонев е един от най-върлите любители на каракачанското куче в страната. В дома си има 7 елитни представители от породата каракачанска овчарска. Независимо в коя част на страната има изложба на тези редки кучета, той пали джипа, товари в него няколко от любимците си, регистрира се за участие и печели медал. Ивайло работи като монтьор в железниците, а цялото си свободно време посвещава на домашните любимци. Членува в Международната асоциация за каракачански кучета, плаща си членския внос в пловдивската организация и не може да си представи, че някога може да се раздели със своите четириноги приятели.

Каракачанската овчарка е отлична порода, защото е рядко интелигентна и изобщо не се нуждае от обучение - в гена й е заложено да пази стада и от малка го прави отлично, обяснява Ивайло. Всяко куче е по 30-40 кг, доста е силно и по принцип не напада хора, към вълците обаче е непримиримо. Яде като всички останали кучета - много обича месо, но в условията на криза се задоволява и с хляб, както и с всичко останало, което остане от масата. Породата изобщо не е претенциозна. Румънците и сърбите също имат свои каракачански породи, но фактът, че се крадат българските, показва, че нашите са най-добри.

Аз имам и мъжки, и женски, всяко е с родословно дърво и паспорт, няма година, в която да не се раждат малки кученца, но вече няма кой да купува. Иначе едно малко кученце върви между 200 и 500 лв., само че кой може да отдели толкова пари в тази криза?

Разходите по кучетата са главно за храна и ваксини. Една ваксина е 10-15 лв., ако не ползваш услугите на ветеринар. При ветеринаря е много по-скъпо, но повечето от нас отдавна сме се научили сами да им бием инжекциите, което изобщо не е сложно.

Такова животно в апартамент не може да се гледа. Задължително му трябва двор. Каракачанската овчарска не се нуждае от много навъртени километри на ден, но все пак й трябва простор и свободно движение. Вечер ги пускам в двора - сещаш се, че СОТ не ми трябва, така че има голяма полза от тях.

Гледам да не пропускам изложение. Следващите са в Железница, Смолян и Пловдив. Там се срещаме с други кучкари, гледаме кое куче как се развива, даваме си съвети един на друг. То отглеждането си е цяла наука и винаги има нещо ново.

В България единственият ни спор е с Бойко Борисов. Той нарича кучетата си български каракачанки, на което аз гледам малко скептично. Нашите са овчарски каракачанки и те са истинските, защото в името им е заложено не родното място, а предназначението им - да пазят овцете. Лошото е, че вече овце за пазене не останаха, няма кой да ги гледа, та дано не развалим характера на кучетата заради това.