Испанските младежи спортуват безплатно, ценят красотата на страната си, когато пристигнахме в лагера, нямаше фасове по земята, но когато си тръгнахме...

- Емил, през тази година ти бе за една седмица в Испания на младежки езиков лагер, разкажи ни повече за това пътуване?
- От една година очаквах това пътуване. За Испания заминахме 50 ученици от Професионалната гимназия по туризъм /ПГТ/, Природо-математическата гимназия /ПМГ/ и Езиковата гимназия /ЕГ/ в Кюстендил, все от паралелките, изучаващи испански език. Цената за пътуването беше около 300 лв., а родителите на повечето деца не могат да си позволят да ги водят всяко лято в различна държава. Искахме да видим не само нещо по-различно, но и да чуем на живо езика, който изучаваме. Това е възможност, която не е за изпускане.
- Справихте ли се с испанския, достатъчно ли ви беше това, което научихте за една година в училище, за да разбирате какво ви говорят в Испания?
- От ПГТ в групата бяхме 12 човека, от паралелката “Екскурзоводство”. Истината е, че учениците от Езиковата и от Математическата гимназия са учили испански две години, само ние бяхме с една година стаж, така че мога да кажа съвсем отговорно - на нас ни беше значително по-трудно. Защото ние сме по-близо до азбуката и “а” и “б” в този език, докато останалите от групата знаят поне по един, а и по два чужди езика. За тях безспорно да научат още един език е значително по-лесно, но все пак се разбирахме с испанците.
- С какво пътувахте?
- От Кюстендил тръгнахме с автобус, с нас, учениците от ПГТ, бе и преподавателката ни по испански език, госпожа Валя Георгиева. В групата бе и преподавателят от ПМГ г-н Бойков, имахме си и медицинско лице, което да се грижи за нас.
- Какво ти направи впечатление по време на пътуването до Испания, ти ходил ли си друг път в чужбина?
- Това беше първото ми излизане извън страната. Минахме през Сърбия и да си кажа честно там нещо по-различно от България не видях. Дори мога да кажа, че там не е хубаво, България е 100 пъти по-красива и подредена. След това минахме покрай Хърватска и Словения и там изненадите вече започнаха. Най-силно впечатление ми направиха селцата на Словения. Уличките там са малки, но за сметка на това селските дворове са изключително красиви, с много цветя, а като погледнеш към планината, виждаш къщи, накацали на най-причудливи места. Целите обсипани с цветя. Там видях и много лозя, домати и чушки в градините не видях, но лозя имаше в изобилие.
- В Испания къде бяхте настанени?
- В Испания бяхме в младежки езиков лагер. В него имаше и испански ученици от провинциите, които учат в Мадрид и живеят на общежитие там. Лагерът се намира в младежко село, което се намира на 6 километра от столицата Мадрид. Във всеки блок общежитие освен стаи за спане има и столова, в която се приготвя храна за живеещите в блока.
Студентите и учениците, обитаващи това село, живеят по трима или четирима в стая, а банята е обща, но въпреки това ми хареса повече от това, което съм виждал в България. Техните общежития въобще не могат да се сравняват с нашите студентски например. Определено може да се каже, че чистотата е на забележително равнище. Изключително чисто и много красиво. Спортът там е на почит. В младежкото градче има закрита зала за футбол, няколко открити футболни игрища, два тенис корта, игрища за баскетбол и волейбол. Всички спортни площадки са със свободен достъп. Ползваш, без да плащаш. Това, което ме впечатли, е, че испанските младежи и възрастните, разбира се, осъзнават какво имат и го пазят. Когато пристигнахме, не видяхме хвърлен на земята фас или опаковка, когато си тръгнахме обаче, не беше така.
- Как преминаваше един ваш ден там?
- Събуждаха ни в седем часа, но с музика, до осем закусвахме и след това ни поемаше една испанка, Виктория, която ни бе екскурзовод. Тя не знаеше друг език освен испански, така че, за да разговаряме с нея, ни се налагаше ние да знаем езика. След обяд имахме два часа свободно време, в което най-често ни водеха в МОЛ-а, там, ако искаш да си купиш нещо, трябва да го поискаш на испански. Английски малко говорят, разбират, но не говорят. Случвало ни се е да попитаме нещо на английски, те ни отговорят на испански.
- Запознахте ли се с испански младежи?
- Да, аз се сприятелих с две красиви момичета, които живееха в общежитието до нас. Това, което ми направи впечатление, е, че тяхната учебна година започва на 20 септември. Когато отиват на училище, всички се движат на групи, с униформите, с раниците, вървят с наведени глави и си говорят съвсем тихо. Няма викане, модерни прически, грим и други екзотики. Всички изглеждат абсолютно еднакви.
- Какво видяхте от Барселона, виждам, че имаш доста снимки от пътуването?
- Видяхме прочутия стадион на Барселона “НоуКамп”, но за съжаление не успяхме да влезем вътре, защото бяхме в града в неделя. Иначе видяхме Монако, защото минахме покрай кралството. Това, което най-много ме впечатли в Испания, е, че хората не седят в кръчмите, а спортуват. Обичайна гледка е да видиш тичащи в парковете и в горичките, групи, правещи упражнения, както и много хора на велосипеди, мотоциклети и скутери. Направи ми впечатление и това, че много от испанците прекарват почивните си часове и дни просто като си лежат на полянката или в парка, четат си книга, свирят, играят с фризби. Ако някой кюстендилец го направи тук, ще го помислят за луд и ще му извикат полиция. А там е нещо нормално. Мадрид, въпреки че е много голям град, с много жители, аз просяк там не видях. Видяхме полицаи както пеша, така и на коне, на мотори, но в кола - нито един. Впечатли ме гарата. Там, в средата на огромното помещение, има засадена горичка, с пътеки, пейки, храстчета и много костенурки и врабчета. Всеки, докато чака автобуса си, може да седне да си почине и да релаксира.
Бяхме на баскетболен мач, играеха младша срещу старша възраст на “Реал”. Аз имах чувството, че тези деца от набор 1992/1993, ако хванат тук един наш професионален отбор - “Левски”, или “Лукойл-Академик”, просто ще го смачкат. Много движение, много подавания, играеха като професионалисти. За разлика от България обаче не можеш да чуеш викане по терена, сигнализират си само с вдигане на ръка, разбират се с поглед, направо бяхме възхитени.