Искам след 10 години на моя край да не му казват Каменица, а Долината на аронията

Ивайло Кръстев е кметски наместник на кюстендилското село Ръсово през последните четири години. Преди това е работил в областната структура Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/. Години наред е бил лидер на БЗНС. Завършил е ВИФ и, както се шегува, има образованието на областния управител на Кюстендил Любомир Анчев, на премиера Бойко Борисов и на вицето му Цветан Цветанов. От него обаче станало само селски кмет и земеделец.

Изглежда толкова добре, защото през последните години яде арония, произведена в екологично чистия район на село Ръсово, за което отговаря. Наред с екзотичното растение, на плещите на селския кмет лежи и една от най-старите черкви в района - "Рождество Богородично", която направи 1 век преди три години. През свободното си време управникът тича и по строителството на новоизграждащата се черква "Св. Неделя" в близкото село Гърляно.

- Господин Кръстев, как Ви дойде идеята да отглеждате арония в Краището на Кюстендилски регион? Все пак това е една доста екзотична култура, а тук, току до границата на България, и хора не са останали?

- Преди години, когато за първи път прочетох за това растение, първо колко е полезно, а и колко лесно се отглежда, си казах - защо да не опитам? След като прочетох доста специализирана литература, пробвах, а и ходих да видя на други места в страната как отглеждат арония, и си обещах след време, 10-20 години, тук на този край да не му казват Каменица, а Долината на аронията.

Когато цъфне аронията, тук става прекрасно, цветовете са нещо, което трудно може да се види в този край на България, току преди границата, а плодовете са на чепки, така че като посегнеш, направо цялата чепка ти остава в ръката. Всъщност това е ново насаждение, само един път брахме от аронията, миналата есен, тогава за първи път започна да плододава. Няколко познати и приятели, 5-6 човека, се събрахме и за около седмица успяхме да оберем каквото се е родило.

- Имате доста амбициозна цел, но все пак явно си има специфични изисквания, къде може и къде не може да се отглежда арония, ще издадете ли малко от тайната, открита от Вас?

- Да, първо и аз си мислех, че ще бъде лесно да се засади и отглежда, но после с времето и опитите разбрах, че за да се отглежда успешно арония, почвата, на която са засадени растенията, трябва да е слабо кисела до неутрална. Не съм специалист, но това, в което съм убеден, е, че в черешарския край на Кюстенидлско, там, където има черешови градини, арония няма да стане. Защото там са по-алкални почвите. Аронията обича атмосферна влажност, каквато има тук нависоко. За добри добиви трябва да има и напояване, и то редовно и достатъчно, особено когато се оформя самият плод, тогава трябва да има доста влага.

- А ако някой много иска да отглежда арония, но почвата не е подходяща, може ли да направи нещо, за да я превърне в подходяща?

- Ами ако не е подходяща, трудно ще я направиш подходяща. Чувал съм за няколко начина, с които се подкиселява почвата, с борови иглички и изгнила дървесина например, но това е, ако искаш да имаш две-три храстчета в двора си, за по-големи масиви този способ не става. Има и други начини, с торф и пясък, прави се специална смеска и така се подкиселява почвата, но това е временно решение, защото когато една почва си е алкална, движението на подпочвените води постоянно променят нещата и след време земята отново си става алкална. За промишлено насаждение си трябва подходящо място, а ако някой иска да си го има в двора, дето се казва, и в саксия може да си го посади.

- Как се запалихте по аронията, как Ви дойде идеята, можехте да засадите картофи или боб например?

- Ами и картофи и боб съм садил. Не знам. Нямам идея. Аз се занимавам с билки от 1980 година.

- Аронията билка ли е?

- Не, но е лечебно растение. Имаше един доктор Захариев, фитотерапевт в поликлиниката в Кюстендил. По онова време имах някакви здравословни проблеми, ходих при него. Той ме насочи към билките и си реших проблемите. И оттогава започнах да изучавам билките, да чета, да ги събирам. Навремето изкарвах допълнително доходи, като събирах билки и ги предавах.

- А сега?

- Сега нямам време за това. От това мое хоби, когато чухме за аронията, се прояви вроденият ми интерес, проучихме го с приятеля ми Валери Йовев и така. Между другото, в момента правим опити за отглеждането на култивирана американска боровинка, но тук мястото не е много подходящо, опитваме се, но засега не можем да се похвалим с кой знае какъв успех.

- Добре, но какъв добив има от един такъв храст арония, тя въобще става ли за промишлено отглеждане, какво правите аронията?

- От храст не знам. Но според книгите от декар се добиват между 500 кг до 1 тон арония, като на един декар има около 300 растения. Миналата година част от набраното отиде в сушилнята в село Слокощица, а и хората от региона си купуват по няколко килограма, но досега ние не сме имали сериозна реколта. Миналата година имаше тук-там и повечето си я консервирахме вкъщи. Част от набраното, за да направим реклама на растението, подарихме на приятели, а и вкъщи правихме конфитюри, сладка, компот, мармалад, че и вино. Това, което малко хора засега знаят, е, че от арония вкъщи може да се напарви всичко онова, което се прави от ягоди, малини и къпини. Соковете също са много полезни, тъй като имат много лечебни свойства.

Едно от предимствата на аронията е, че освен антиоксидантите тя съдържа голямо количество йод, който е нужен не само за профилактика, но и за лечение на щитовидната жлеза. При лъчева болест, като от Фукушима, също била много полезна, в интернет прочетох, че след Чернобил с такива препарати лекували и поддържали хората, пострадали от аварията. Помага при висок холестерол, при диабет доста от хората, които идват и си купуват от нас, казват, че регулират нивото на кръвната си захар успешно, с консумацията на една шепа арония сутрин и вечер.

Аронията съдържа суробит, това е веществото, което замества захарта, но без проблеми се приема и обработва от организма. Най-общо казано, аронията е поливитаминно растение. В нея се съдържат, най-много витамини и минерали на едно място, още повече че нашата арония е отгледана по напълно екологичен начин, без химикали и препарати. След първите три години само се коси между храстите, нищо друго не трябва да се прави.

- Нищо ли? Не трябва ли да се окопава, крои, тори...

- Не, след първите две-три години не е нужно специална грижа за тези растения. Около осмата година се налага прочистването на вътрешните издънки на храста, и това е.

- А виното само от арония ли се прави?

- Е, виж, за виното трябва и грозде да се сложи. Не може само от арония, тежичко някак става. Но всичко е въпрос на вкус, някой може и да сложи повече, друг по-малко. За нашата арония е характерно, че е много концентриран сокът, така че трябва да се разрежда 1/3 или 1/4, когато се прави вино.

- Всъщност какъв е вкусът на това вино?

- Ами леко тръпчив, но виното е прекрасно. Имахме идея с Вальо Йовев да правим и да патентоваме такава напитка между арония и нещо друго. Може и вино, защото ние втори в страната сме я направили, преди нас беше Милко Моллов от Елена, който пръв започна да отглежда арония промишлено. И понеже ние само се канихме, но нищо не направихме, тази година на АГРА и "Винария 2011" предлагаха вина с арония. Сигурен съм, че те не отглеждат арония, но са се сетили и са се комбинирали с лицензирани марки вина и показаха това на изложбата.

- Разбрах, че преди няколко месеца сте станали и член на Сдружението на аронияпроизводителите?

- Да, свързаха се с мен и с Вальо и преди няколко месеца в гр. Априлци учредихме такова сдружение. Чуваме се с другите, които отглеждат арония, обменяме опит. Изпратихме и мостри от нашата арония, изсушена, чак в Америка, Германия, Испания.

- В момента някой изкупува ли в промишлени количества арония?

- Имаше един, Крачанов, към хранително-вкусовия институт имаше цех, който правеше много хубав сок, но той не купуваше плодове от България, а внасяше от Полша. Първо, защото там са по-евтини и са с по-високо водно съдържание, което устройва производителите на промишлени напитки. Нашата арония е ценна с това, че има много високо съдържание на сухо вещество, тя става перфектна за сушене и за съхранение, като се запазват всичките й полезни съставки.

Вкъщи имам едно пакетче, което е от три години, сега, като хапнеш, то си е все едно сега е набран плодът. Ако има производител, който да се захване да инвестира пари в това, могат да се правят и хранителни добавки. Виждал съм консервирани боровинки, които се пият заради зрението. Това става и с аронията, но някой трябва да се захване.