Искам да заведа учениците си в ЦЕРН, за да видят как се прави наука
Ирина Андонова в лекционната зала в ЦЕРН
Интервю с преподавателя в ПМГ “Акад. С. Корольов” Ирина Андонова след 10 дена обучение в Европейски център за изследване
От 10-дневен престой и обучение в Европейската организация за ядрени изследвания ЦЕРН, разположена на границата между Франция и Швейцария, се върна преди дни физичката в Природо-математическата гимназия “Акад. Сергей Корольов” в Благоевград Ирина Андонова.
Учителката бе в първата българска група от 40 педагози по физика, които по програма, финансирана от Министерство на образованието, се обучаваха в най-голямата в света лаборатория по физика на елементарните частици. Идеята на програмата е да рекламира пред тийнейджърите физиката като атрактивна специалност с много и различни възможности за развитие, тъй като напоследък интересът към нея е изключително слаб.
- Г-жо Андонова, как обучението в ЦЕРН ще Ви помогне да убедите свои ученици да изберат физиката за свое бъдеще, при условие че през последните години кандидат-студентите по тази специалност се броят на пръсти, а и заплащането на хората, които се занимават с наука, не е особено добро?
- За съжаление през последните 10-15 години природните науки и в частност физиката са в дъното на класацията на предпочитаните специалности от кандидат-студентите. Статистиката сочи, че банката от кадри на учители по физика драстично намалява и нищо чудно скоро училищата ни да започнат да страдат за специалисти. В младите хора липсва мотивация да се занимават с тази наука, предпочитат "пазарните" специалности право, икономика, компютри, IT инженери. Като цяло природните науки са на по-заден план, защото вероятно изискват повече труд и постоянство, но ако химията и биологията все пак се избират от учениците заради определени професии, то единици са тези, които избират физиката за свое бъдеще и развитие.
Причината не е тайна за никого: трудна реализация след завършване и недобро заплащане на труда. Затова начинът да рекламирам пред учениците си тази фантастична наука физика е като им разкажа за възможностите за реализация в световните лаборатории, където се "наливат" милиарди евро за развитието й. Енергийната политика на България е ядрената, но и тук ще закъсаме за кадри поради минималния интерес ученици да кандидастват ядрена физика.
- Кандидат-студентът обикновено си задава въпроса "Какво ще работя като завърша?", а развитието като учен не е особено привлекателна перспектива, защото не носи бързо пари, а изисква отдаване. Как ще накарате един тийнейджър да кандидатства и да стане учител по физика, като може да стане учител по предмет, по който може да си докарва допълнителни доходи от частни уроци например?
- Много е трудно, така е, но ако всички мислим само и единствено за бързата печалба, светът няма да върви напред. Един начин е да им покажа и разкажа за работата в лабораториите в ЦЕРН, където до момента са "налети" 5 милиарда швейцарски франка, или около 3 милиарда евро.
По време на обучението ни в ЦЕРН бях приятно изненадана от големия брой обучителни програми, които се провеждат там на различни като тип групи от цял свят - учители, студенти, университетски преподаватели и ученици. Както е известно, всички страни, членки на ЦЕРН, сред които е и България, плащат вноски, а други страни-наблюдатели плащат за участие в конкретни проекти. Изследванията и опитите, които се правят в ускорителите с дължина 27 км под земята, биха дали отговори на много въпроси за това как е възникнал светът такъв, какъвто го познаваме, къде е изчезнала антиматерията, какво е тъмната материя в космоса...
Не вярвам, че младите хора не се интересуват от тези неща, и искам да отведа учениците ми в ЦЕРН, за да видят с очите си невероятните възможности за развитие, които дава физиката. Линейните ускорители, чрез които се правят изследванията в областта на физиката на елементарните частици, се използват в много други области, например в медицината за лечение на онкологични заболявания, за диагностициране - ядрено-магнитният резонанс.
Малцина са тези, които знаят откъде идва световната мрежа World Wide Web. Тя е сред запомнящите се приноси на ЦЕРН хем в науката, хем в живота. Тук е полезно да се припомни, че WWW не означава интернет. Тя е създадена през 1989 г. от Тим Бърнърс-Лий, учен от ЦЕРН, и подоизкусурена от Робърт Кайлиау през 1990 г.
Първоначалната цел е да подобри и забърза обмяната на данни между физици от различни институти по целия свят за целите на организацията.
Годината на World Wide Web е 1994, когато се организира първата конференция, посветена специално на мрежата. В резултат WWW става шокиращо популярна. GRID е следващото стъпало над WWW, чийто основен тласък отново идва от ЦЕРН. Тази технология ще позволява да се използва целият наличен хардуер на компютрите, свързани в мрежата, за да се обработват и предават огромни масиви от данни. WWW няма система за такова разпределено изчисление и не използва всички ресурси на мрежата. В разработването и внедряването на GRID работят и българи, поради което получаваме безплатно “ноу-хау”.
Определено самата аз бях много впечатлена от всичко, което видях. И нещо встрани - бях изненадата от факта, че ЦЕРН е като едно малко градче с около 20 000 души, от тях служителите са около 2600, близо 8000 са учените и инженерите от цял свят и още толкова са посетителите - групи като нашата за по-кратки или по-продължителни обучителни семинари и лектории. Имаше няколко големи групи от Индия - страна със статут на наблюдател, немци, италианци, след нас очакваха група от 100 души от Гърция, изобщо мястото е като Вавилон - навсякъде около себе си чуваш чужда реч и усещането за възраждане на интереса към физиката в глобален мащаб е невероятно и завладяващо.
- Преди 1-2 години шефските екипи на природо-математическите гимназии в страната бяха на подобно посещение в ЦЕРН, защо не се възползвахте от шанса тогава?
- Щях и много съжалявах, че не успях, но се оказа, че е било за по-добро. Тогава МОМН организира обучение в ЦЕРН, но не бе специализирано за физици. Тогава синът ми беше на няколко месеца и нямаше как да го оставя на грижите на близките си. Късметът обаче явно е бил на моя страна. Като видях преди няколко месеца обявата за конкурса на сайта на министерството ни, веднага попълних документите за кандидатстване.
Програмата на групата ни бе доста натоварена, до обяд бяхме в лекционните зали, а после до вечерта - в лабораториите и в изследователските центрове, но това не може да се види никъде другаде. Професори и доценти, които водеха обучението, ни провокираха да задаваме всякакви въпроси, без да се притесняваме дали ще им прозвучат глупаво, за да можем да отговорим на всякакви питания после на учениците си и да запалим интереса им към науката.
За да скъсят дистанцията и да не се чувстваме като ученици, специално организираха за групата ни вечеря в ресторант в Женева и признаха, че ни възлагат големи надежди, защото точно ние сме връзката между голямата наука и бъдещите откриватели.
- Как един учител, който дори не разполага с лаборатория в училище, да запали учениците си и да ги накара да харесват физиката? Какъв беше Вашият мотив преди години да кандидатствате физика?
- Това беше любимият ми предмет в училище, вероятно и заради учителя ми Христо Иванов в Математическата гимназия в Благоевград, който е изключителен човек. Липсата на лаборатории наистина е проблем, защото точно експериментите впечатляват и предизвикват интереса на децата към науката. Истината е, че оборудването на лаборатории в училище е много скъпо и по тази причина ги има на много малко места.
В ПМГ имаме вече отделен кабинет за тази цел и започваме да го оборудваме, но ще стане постепенно и на етапи. Всъщност има няколко книжки на Драгия Иванов, в които е описано как могат да се правят физични опити с подръчни средства, например да се наблюдава пречупването на светлината - като сложиш вода в чашка и сламка и като погледнеш на границата между въздуха и водата, виждаш сламката "счупена" на две. Това са опити за по-малките, хубавите постановки наистина струват повечко пари, но пък те са "цената" скучната теория да "разцъфне" в интересно и привлекателно занимание.
На практика Програмата за квалификация на български учители по физика е първата национална програма в ЦЕРН. Този интерес към България вероятно се дължи на успехите на българските млади физици и математици на международни олимпиади.
В Европейския център за ядрени изследвания преподавателите от България се срещнахме с български учени, работещи там. Сред тях е и д-р Деян Йорданов от В. Търново. Той работи от три години в научния център "Изолде", където се намира неговата експериментална установка за изследвания. Имахме среща и с проф. Димитър Балабански от Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН.
Според официалната статистиката към момента по различни проекти в центъра работят над 80 българи - учени, изследователи, специалисти и сътрудници. Там пребивават 10 български служители и шестима студенти. Тук е момента да благодаря на МОМН, че организира и финансира заедно с ЦЕРН това обучение, и се надявам за следващите години да отидат останалите физици, за да могат да видят тази мегаструктура и да събудят интерес в учениците към науката физика. ЦЕРН е изследователски център, в който всичко е организирано и функционира перфектно. Това е нещо, което е трудно да се опише и което си заслужава да се види, особено от хора, които са свързани или имат интерес към физиката.
Така е.
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.