Искам да съм баровец като Христо Гърбов, за да мога да купувам по цяла кутия шоколади

11-годишният ученик в V “б” клас на Средното общообразователно училище с изучаване на чужди езици в Благоевград Любо Винченцо Поптодоров е най-малкият актьор във филма “Топъл ноември” на режисьора-благоевградчанин Валентин Гошев, който спечели наградата за най-добър български филм на проведения преди дни IV международен фестивал на късометражното кино в София. За Любо това е третият филм, в който играе, първата му роля е на Божко в “Самотни сърца”, пак на В. Гошев, а снимките приключили точно на 15 септември, когато тръгнал в I клас. В популярния сериал “Забранена любов” пък играеше детето на Елица. Миналата година Любо спечели II място в първия национален конкурс за рецитация на руски език “Гимнастьорка”, който се проведе в София.

- Любо, имаш ли любими артисти сред тези, с които си бил на една снимачна площадка?

- Светлана Янчева и Десислава Спасова, на която й казвам Мичето от “Самотни сърца”, а също и Фипо - Филип Трифонов, и най-много Христо Гърбов, той ми е любимецът и искам да стана баровец като него. Дори понякога му подсказвах репликите, защото знаех наизуст думите на всички актьори. Той все ме вдигаше на ръце, играеше си с мен на почивките и, ще издам една тайна, редовно ми купуваше цяла кутия с шоколадчета и никого не черпеше, защото бяха само за мен. Най-големият ми проблем по време на снимки е да мълча, това ми е най-трудно. Като снимахме “Топъл ноември” с Иван Юруков, беше смях до сълзи, той е много забавен, но и аз го разсмях с един виц, дето го прочетох в някакъв вестник: “Какво е варосана слива?” Не се сети, че отговорът е “жена с бял чорапогащник”.

- Когато не снимаш филми, какво правиш?

- Много обичам да се снимам във филми. Но ходя и на много други занимания - в събота съм на частна школа по математика и по български. Не че съм зле, напротив, математиката ми харесва, а по есетата съм най-силен, но там преговаряме каквото сме взели в училище и учим малко отгоре. В кв. “Вароша” ходя на електроника и на информационни технологии, защото ще стана електронен инженер като татко. С него ми е най-интересно, защото у дома правим опити и конструираме разни работи. Последната ни беля беше, като ми показваше как от морската вода се получава сол и докато извираше водата, цялата печка стана... да не разправям, мама после два дни не можа да я изтърка. Ходя на състезателни танци при Деси Камчева и на народни танци при Краси Низамов. Миналата година учих и китара, но се отказах. Сега ще тръгна пак на актьорство. Това е първото нещо, на което са ме записали още като малък, бил съм на 3 години и половина и ходех при Станка Велинова. Тя беше най-добрата и като замина да работи в София, престанах да ходя, въпреки че бях на 6 г. и вече бях играл главната роля в спектакъла “Най-доброто нещо”, който изнесохме в Младежкия дом. Аз не си го спомням, но мама казва, че са ме записали на актьорство, защото нямало кой да ме гледа у дома, а Станка Велинова много ме харесала още първия път, като ме видяла, защото съм бил с дълга коса, пък и не съм бил притеснителен.

- Кога успяваш да ходиш на толкова много школи? Имаш ли време да си учиш уроците, или претупваш домашните?

- Уча си ги и оценките в училище са ми супер. Най мразя бит и техника, защото ни карат да шием и да правим подобни женски неща, дето няма да ми трябват никога. Иначе няма предмет, който да не харесвам, много ми е приятен руският език, сигурно заради класната ни до миналата година г-жа Таня Марковска, която е най-добрата учителка! Малко им завиждам на първолаците, на които сега тя преподава. Две години поред тя ни води в манастира “Св. Георги” в Хаджидимово, а там е като в приказка, не ми се прибираше у дома! Ставахме сутрин в 7 часа, почиствах свещниците, учехме молитви за добро, както и 10-те Божи заповеди. Г-жа Марковска ни научи на кавалерство и като сме се скарали, да се сдобряваме. Аз като се прибера от училище, първо си научавам за 2, най-много 3 часа, и после играя, ходя на други занятия и си правя всички други неща.

- Съучениците ти от класа и приятелите от квартала завиждат ли ти, че ставаш известен, или ти се радват?

- Ами повечето май ги е яд и се опитват да ме обидят, като казват, че са ме гледали, ама било много тъпо например. Аз пък им казвам, че тях пък никога не са ги давали по телевизора! Най-добрият ми приятел е Илия, той ми е и побратим и ми се радва, но живее в Лондон с татко си и сестра си и вече по-рядко се виждаме. Не ми завиждат и приятелите ми от класа Марти, Илко, Виктор, Коста, Илиян, Доби и Дани. От всички най-много ми се радва мама, но тя и най-много ми забранява. Не ми разрешава да играя дълго на компютъра, да ходя в парка с децата от квартала, за които знае, че псуват, забранява ми да чета много книги, защото като започна някоя, и нито излизам, нито си лягам, докато не я свърша. Любимите ми са “Хрониките на Спайдъруик” и “Пиратология” и всякакви енциклопедии за вулкани.

- Ти кога се научи да четеш?

- На 4,5 години. Научи ме една приятелка на баба ми Маргарита, казва се Грозда Станоева и е била начална учителка в V СОУ. Докато си пиеха кафето, тя ме научи да чета. А при баба ми е най-добре, тя ми угажда за всичко, не ми се кара, по цял ден играя, като съм с нея, а каква паста с банани прави... никъде не сте опитвали такава!

- Каза, че искаш да станеш инженер като татко си, ще зарежеш ли филмите като пораснеш?

- Ами едното не пречи на другото, ти не се снимаш непрекъснато, това не е като да седнеш зад бюрото в 8 часа сутринта и вечерта в 5-6 часа да станеш. Мога например да се договоря да снимам в съботите и неделите, а през другото време да си изобретявам. Ето какви са ми плановете: влизам в Математическата след 7 клас, оттам се изстрелвам в Техническия университет в София и ще открия нещо голямо, нещо, за което никой досега не се е сетил. Разбира се, татко ще ми помага, но откривателят ще трябва да съм аз, защото той ако е могъл, досега да го е открил. Също ще ходя много в командировки.

- Сигурно ще бъдеш много богат, какво ще правиш с милионите, които ще спечелиш от откритието и от актьорството си?

- И аз си мисля, че ще стана много богат, и тогава най-вероятно ще отида да живея в чужбина. Ходил съм във Франция, в Сърбия и в Испания, там живее едната ми сестра Славина със семейството си и имам племенник, който беше първото бебе на 2008 г. на Каталуня. Роди се в Сан Себастиян. Казвам ви: в чужбина е стотици пъти по- хубаво. Ще ми се да живея в Испания, там си свободен!

- Да не би в България някой да те ограничава?

- Ами то тук всичко те ограничава. Там между два блока или два магазина навсякъде има паркове с детски площадки с люлки, катерушки и скокчета за скейтъри, при това със специално покритие да не се нараниш, а тук в градската градина например в Благоевград сложиха камъни на единствената детска площадка. Обувките ти се протриват за нула време, да не говорим, че бебетата като лазят, ръчичките им се протриват, а майките им непрекъснато тичат на чешмичката да ги мият, като напипат кучешко аки. В Испания и Франция всички детски площадки са обезопасени, оградени са с топки, въжета, олекотени гирички и няма опасност да се нарани вътре никой, а за животни и дума не може да става. По-рано в градската градина поне имаше една караванка, та родителите да има откъде да купят солети или гризинки на децата. А сега на едно като му носят от вкъщи, другите се разревават, че и те искат, и става една... А в чужбина в парковете си има поставки, на които децата си оставят пластмасови кутии с храна и никой не ти я краде, а като огладнееш, си хапваш. По улиците в Испания има кутии с пликове и картонени лопатки специално за кучетата и никъде не можете да видите мръсотия, да не говорим в един пясък да играят и децата, и кучетата. За децата е рай! Родителите не им се карат, нито ги пошляпват, защото ще ги арестуват. Видях как сложиха белезниците на една майка, която си напляска детето и минувачи веднага извикаха полицаите.

- А защо ти ще ходиш да живееш в чужбина, не можеш ли да помогнеш тези неща да се въведат и в България?

- Тук е много трудно, но това е другият вариант, да построя такива паркове, в които задължително ще има шоколадови фонтани, и да наложа данъци на възрастните за ползването им, като тези пари ще отиват за поддръжката и обновяването им. Така те ще имат интерес да се пази направеното, аз няма да си харча моите пари, а всички ще ме уважават.

- Няма ли да е по-лесно да се ползват срещу такса?

- Кое дете ще ти мисли за билетче, като му се играе?! Освен това всички деца имат право да се забавляват, аз няма да правя паркове само за богати!