Исках да покажа на хората, че мутрите, които боготворят, не са пример за подражание

- Толкова малка, а вече с издаден роман.

- Годините ми са малко, но мислите ми са големи. Това в кръга на шегата. От две години пиша романа и ето вече близо месец вече е на книжния пазар.

- Луиза, как се роди името и защо “Лице в лице”, какво искаш да кажеш на читателите си?

- Исках да покажа, че героят /мутра/, който хората боготворят, не е добър пример на подражание. Днес хората боготворят мутрите. Лошият човек е на пиедестал. И всеки, за да бъде харесван, се прави на лош, на простак, като не осъзнава колко е смешен и какви грешки прави. Описала съм и силата, предимно тази на жените, в която малцина вярват. Каквото и да става, колкото и грешен да си и какви грешки си правил, все някога Господ ти прощава и винаги идва доброто. Както и да падне човек, намира начин да се изправи и да продължи.

Написах романа, след това измислих и името. Работих близо 2 години. Не ми беше изобщо трудно. В самия край ми дойде идеята да се срещнат двамата герои, оттам се роди заглавието “Лице в лице” и така кръстих книгата си.

- Твоите връстници в училище как гледат на теб? Промени ли се тяхното отношение, след като стана известна?

- Много често ми задават въпроси от рода как се чувстваш, какво е да издадеш роман. Смятам, че гледат на мен както и преди. Не са променили отношението си с нищо, така мисля. Аз съм като тях, с нищо не съм по-различна. Какво като съм издала книга. Откакто се продава книгата, децата я търсят и четат с интерес. Досега не съм чула някой да каже, че не му харесва. И това ме прави щастлива. Написана е на достъпен език. Само действия, няма дълги описания да става досадна. Позитивна е и искам да накарам хората да бъдат позитивни. Изразявам себе си с книгата. Няма мрачни истории и няма застой никъде. Предназначена е и за млади, и за стари.

- А ти как се чувстваш?

- Аз съм както преди. Никога не съм се вълнувала. Аз съм от хората, на които не им пука от нищо. Много отдавна, още от малка, съм си мислила да напиша книга. Сега не си мисля, че съм направила нещо голямо. За мен това е част от ежедневието.

- Какво те вдъхновяваше през това време?

- Най-вече това, че хората са загубили доверие в доброто и се стремят към лошото. В училище, на улицата, пред дома всеки говори за лоши неща и за проблеми от различен характер - този колко е богат, другият, че е болен, трети, че е катастрофирал, и т. н. И с романа искам да променя тяхното мислене и да ги накарам да разберат , че лошият човек не е щастлив и това, че богатият не е толкова щастлив с това, че има много пари.

- Според теб кой човек е щастлив?

- Обикновеният човек за мен е щастлив, също и умният човек. А само глупаците са нещастни и постоянно мрънкат и се оплакват. И нямат хъс да си направят живота по-интересен. Всеки от тях е изгубил надежда, паднал е и не става да се захване с нещо ново. Веднъж им се случи нещо лошо и си мислят, че е краят на света. Нямат никакво желание за борба с живота, те се оставят на произвола на съдбата. Слабият безволеви човек много трудно се променя, докато силният има воля и желание да се променя.

- От политика интересуваш ли се, следиш ли новините?

- Слабо се интересувам от политика. Почти не гледам новини. След като науча, започвам да пиша. Всичко написано е качено на компютъра. Рядко сядам на компютъра, за да се забавлявам и да играя.

Аз съм индивидуалистка, не искам да копирам никого.

Искам да кажа, че повечето писатели определят героите си като добри или лоши, докато моите герои са и лоши, и добри. Никой човек не е само лош или добър, всеки има добри и лоши страни. Моите са реални хора, като истински. Всичко е измислица и съм се опитала да ги доближа до реалността. Подчертавам добрите качества в лошия човек.

- Мама и тате помагат ли ти в творчеството, или ти пречат?

- Никой не ми помага. Аз сама си творя. Майка прочете романа в готов вид, а тате все още не го е чел.

- Каква ученичка си в училище?

- Имам различни оценки по всички предмети, но средният ми успех е 5.00 за последната година.

- Кой е любимият ти предмет?