Ирина Маркова: Земляците ми се интересуват единствено от собственото си благополучие

Ирина Маркова е родена 1946 г. в Банско. След като завършва Икономическия техникум в Благоевград, работи като счетоводител в родния си град, а когато се омъжва, заминава за областния център.

Въпреки че почти половината от живота си прекарва в Благоевград и професията й е далеч от хуманитарните науки, любовта и интересът й са насочени към трупане на знания, свързани с Банско. Тя притежава много ценни книги за богатото му историческо и културно минало, следи публикациите в пресата и предаванията по електронните медии, според възможностите си присъства на важни прояви и чествания. Понятията "родолюбие", "чест и национално достойнство", "саможертва", "любознателност" са в основата на ценностната й система. Пример за подражание са й плеядата видни банскалии, родоначалници и дейци на Българското възраждане и на борбите за национална и църковна независимост. С гордост разказва и за представителите на родовете си по майчина и бащина линия.

- Ирина, родният ти град е дал на България много будни учени, книжовници и щедри хора. Описано ли е всичко от по-далечното минало, което би трябвало да се знае?

- За зората на Възраждането и времето след Паисий има много проучвания и издания и Банско вече се е наложил като книжовен и художествен център. Много публикации има и за етнографията и фолклора. Според мене единствено дълбока ниша за проучване все още са изявите на банскалиите в занаятите; липсват достатъчно изследвания и публикации в това отношение.

Банско е люлка на Българското възраждане. С патриотичното си творение Паисий слага началото на борбите за новобългарска просвета, за църковна и национална независимост. Спомените за нашите предци трябва да присъстват в ежедневието ни непрекъснато и да бъдат коректив на нашето мислене и поведение; техните постижения да са наша цел, към която да се стремим, и ако успеем да се доближим до тях, да се чувстваме удовлетворени от себе си.

- Какво сравнение можеш да направиш на някогашните с днешните банскалии?

- С голяма болка си задавам въпроса: Къде са потомците на тия талантливи и себеотрекли се хора в името на общата кауза, в името на напредъка? При построяването на черквата "Света Троица" с много пари са участвали богатите търговски фамилии, но са помагали и всички останали банскалии с дарения и труд. Докато сега преобладаващата част от банскалии не се интересуват от общите и патриотични неща, гледат повече собственото си материално благополучие. За много голямо съжаление днес в Банско битуват злобата, завистта, алчността, въпреки че са материално много добре. "Защо например някой си има 16 апартамента, а аз имам само 15 и това не мога да го преживея!" - това е сегашната психика на банскалии с много малко изключения, които са наблъскани зад ъгъла. Напред са хората кариеристи, материалисти, хора, които с непозволени средства се домогват до своите цели. Това е Банско в момента.

- Заради това ли темата за борбите против поробителя не е удобна за новите банскалии?

- Не, за банскалии не е неудобна тема, защото винаги са били хора с много свободолюбив дух във всяко отношение. Това донякъде се е съхранило, но вече въпросът е кое предпочитат: дали материалното благополучие, или наследеното банско чувство за независимост. Защото понятия като чест, достойнство, родолюбие комай отидоха в миналото.

- Половината си живот си живяла в Банско. Случва ли ти се, като вървиш по една улица, да не срещнеш банскалии?

- Сега, като ходя в Банско, не само че не срещам познати хора, ами въобще няма хора. Особено вечерно време е мъртвило. И като ме питат: "Какво по Банско?”, аз отговарям: "По Банско има много големи, красиви къщи и много коли, обаче хора няма." Не можеш да видиш събрани по улиците хора, както беше в предни години. Приемам казаното от мислителя на ХХ век Екзюпери, че най-важното нещо са човешките отношения. Затова най-лошото, най-страшното е, че в Банско се ограничиха човешките отношения, скъсаха се връзките между роднини, съседи, колеги - заради парите. Може би това се получи и в Банско, защото и в света нещата се промениха.

Затова си мисля, че е особено актуално да се популяризира животът на великите банскалии като Хаджи Вълчо, Неофит Рилски, Марко Теодорович - хора с големи финансови възможности. И за какво са си давали парите? Едва ли има такъв дарител като Хаджи Вълчо, построил е цяло крило в Зографския манастир, скита "Черни вир" в Атон, където прекарва последните си дни; черкви, два хана, мостове на Места - даже и днес личат останки от единия мост.

Но най-много пари Хаджи Вълчо е давал за просвета на банскалии. Той заедно с братята си Паисий и Лаврентий подаряват бащината си къща в Банско за метох, а през 1847 г. известният борец за църковна и просветна независимост, учителят на екзарх Йосиф - Никола Попфилипов, го превръща в светско училище. Хаджи Вълчо е знаел, че за да има напредък, най-важна е просветата, защото от необразовани хора не може нищо добро да се очаква. И той не е бил изключение. Има хора, като дядо Лазко, които си дават не само парите, но и живота за построяване на черквата "Св. Троица", за общи каузи, за развитието и напредъка на Банско. И това е било типично за богатите банскалии.

- Не е ли наивно да мислиш, че като знаят за тях, днешните богати банскалии ще последват примера им?

- Не, аз мисля, че ако се познава по-добре делото на тия родолюбиви банскалии, някъде дълбоко нещо ще им трепне, защото все пак са техни наследници, все пак това са банскалии. На представянето на книга на един банскалия чух от кмета на града нещо, което много ме зарадва: че когато присъства на прояви, свързани с историята и духовността на Банско, се чувства много по-комфортно, отколкото при откриване на хотели и други туристически съоръжения. Това ми дава някаква надежда да си мисля, че банскалии ще се преориентират. Освен това сега виждам много групи и състави, които се обръщат към фолклора, и това се подема най-вече от децата. Те чувстват потребност да продължат като самодейци делото на техните предци.

- Никола Вапцаров е бил съученик на майка ти. Какво ти е разказвала тя за него?

- Те са били съученици до седми клас. Когато съм я питала какъв е бил като дете, тя казваше: "Имаше много умни и кадърни деца, но Вапцаров беше над всички, открояваше се още като дете."

- Докъде назад в миналото си успяла да проучиш корените си?

- По бащина линия аз съм шесто поколение наследник на Марко Амиджев. През 1833 г. името му е вписано сред дарителите за построяване на черквата "Св. Троица". Неговият внук със същото име - Марко Амиджев, е бил знаменосец на Радоновата чета през Илинденското въстание и загива 40-годишен заедно с останалите четници.

Всички те отиват с ясното съзнание, че ще умрат. Дядото на баща ми не е бил притиснат от нищетата, за да зареже всичко; бил е търговец, с кервани е прекарвал зехтин от Беломорието за Европа. Но си оставя бизнеса и шест деца и отива да умре, защото след потушаването на въстанието турците убиват, палят, унищожават всичко по пътя си и четата на Радон Тодев отива да спасява изтеглящите се към Княжество България бежанци - възрастни хора, жени и деца. Значи прадядо ми си дава живота, за да спаси живота на тия беззащитни хора, и оставя на жена си Катерина шест деца.

Вдовиците на четниците били предупредени да не окачват черни платна по портите и да не се чува, че реват, защото ако турците разберат от коя къща има загинал четник, ще бъдат унищожени и къщите, и хората в тях. Затова са страдали скришом - крили са се по мазетата, завивали са се в халищата и са плакали - едно, от мъка по загиналия съпруг, и второ - за страданието отсега нататък как ще се справят сами с челядта. По тоя повод големият наш поет Валери Петров е написал стихотворението "Жените на Банско".

На много места намирам писмени данни и за друг наш родственик - отец Митрован, с мирско име Митар Амиджев. Той е бил монах в атонските манастири и е дал сведение, че родното място на Паисий е Банско.

- Откриваш ли по линия на майка ти също толкова видни банскалии?

- Както в повечето бански фамилии, и в рода на майка ми също има много интересни неща. Бабата на майка ми като бебе единствена оцелява в семейството при чумна епидемия и създава поколение. Бащата на мама Лазар Галабов е бил комита в четата на Йонката Вапцаров. Бил е кадърен човек, виден банскалия, за да може през 1928 г. да бъде избран за кмет на Банско. Запомнен е с това, че е водел битки за запазването на гората; бил е голям планинар - оттам идва отношението на мама към планината, което при мене идва по двете линии: и от мама, и от татко.

След промените, когато започнаха да се връщат имотите, Лазар Галабов се споменава и с това, че през неговия мандат са направени най-достоверните карти. Те са изработени на платно и в тях е отбелязано абсолютно всичко - воденици, градинки, ниви... Дядо ми има трагична съдба, умира млад и оставя много деца, които после трудно се справят, но всички оцеляват и поемат пътя си в живота, защото са били почтени и работливи хора и с труда си са успели.

- Какво е трагичното в съдбата му?

- Като близък съратник на Йонката Вапцаров, по време на кметуването си дядо ми му услужва с общински пари назаем, които обаче Йонката не връща. Дядо ми е бил съвестен човек, притеснява се и от голямо притеснение се разболява от рак и умира. След смъртта му се прави ревизия, установява се начет и тия пари ги изплащат наследниците му, респективно и моята майка, дори след като се омъжва. Затова татко се ядосваше и казваше: "Да плащам аз Вапцарови борчове!" Чувала съм баба ми да казва, че дядо й е оставил "много деца и много борчове".

- Баща ти също е бил виден банскалия.

- В родовете и на мама, и на татко са уважавали традициите: децата се кръщават на бабите и дядовците. Така името Марко Амиджев се повтаря през поколение. Но баща ми не само че е кръстен на своите предци - тия достойни хора с името Марко Амиджев, но и той още като дете се откроява сред другите деца. По спомените на неговия съученик и приятел, краеведа Георги Ушев, чието семейство е имало фабрика за столове, още като дете баща ми от дървени частици е правел самолетчета и воденички с колелета и ги е пускал по вадата. Значи още от малък е имал любов към техниката. Без някой да го напътства и насочва, 17-18-годишен на два пъти е ходил пеша от Банско до София да учи занаят.

Докато банскалии като цяло, и мама включително, са консервативни, хора на традициите, татко беше отворен към новото. С по-масовото навлизане в живота на хората на ръчните часовници баща ми се ориентира към фината механика. Но явно обучението при занаятчиите в София не му е било достатъчно, затова 1939 г. заминава за Германия, където прекарва две години. Не знам как се е оправял, защото когато е отишъл, не е знаел немски; там на място е понаучил малко.

Като се прибира в Банско, си прави фирма за ремонт на часовници, радиоапарати и друга електротехника, хладилна техника, пишещи машини. Обясняваше, че не се занимава само с часовникарство, защото навремето часовници са имали само даскалът и кметът и това не е могло да го устрои. Затова се захваща и с радиоапаратите. На фирмата си слага името "Маркони" - на откривателя на радиото, италианеца Маркони. Боготвореше още един учен, американеца с хърватски произход Никола Тесла.

Татко беше голям майстор. Познаваха го не само в целия регион, но поддържаше връзки със свои колеги от цяла България. Имаше много приятели. Сега ми разказват мои връстници банскалии, които като деца са ходили по България на екскурзии: като са били във Варна, в Русе и по други места и ги питали откъде са, те отговаряли - от Банско: "А, от Банско! Там има един голям майстор - Маркони!"

- Увлечението по техниката ли беше главното в неговата личност?

- Татко не беше известен само като добър техник. Беше ерудиран човек, много музикален - свиреше хубаво на китара, на кавал и на пищялка. Хората от неговото поколение въобще нямаха отношение към природата, ходеха в планината само ако имат някаква работа като горски работници, но не и на излет. Докато татко беше пребродил надлъж и нашир не само Пирин и Рила, но и другите български планини - за удоволствие и с отношение към природата.

- Какво беше отношението му към политиката?

- Татко винаги е имал мнение, гражданска позиция. Ще спомена отношението му по македонския въпрос. Когато в нашия край са ги карали да се пишат македонци, моят баща е казвал с чувство за хумор и в рима: "Македонци - гнили конци! Аз съм си българин." Но никога не се е занимавал с политика и партии. Когато управляващите партийци го обявиха за враг, в същото време имаше много големи приятели партизани. И понеже в Банско не му даваха да си отвори работилница, през 1949 г. той отиде в Гоце Делчев, където го прие под крилото си Борис Радулов - доколкото си спомням беше първи секретар на партията. На гости у нас идваше и друг партизанин - Бурановеца, с когото го свързваше дълбоко и истинско приятелство. Въобще татко не може да бъде упрекнат в някакви политически пристрастия.

- Но е бил в лагер. Каква е причината?

- Татко е бил в затвора с присъда по политически причини: "заради разпространение на неверни слухове". Тия неверни слухове обаче са били неудобна истина. Например той е казвал, че Борис Вапцаров - братът на Никола Вапцаров, е кръстен на цар Борис, което се е знаело не само от всички банскалии, но и от цяла България. Но понеже той е бил първи секретар на партията по онова време в Благоевград, не са могли да му простят това. Хора от махалата и други банскалии не можеха да преглътнат, че е кадърен и авторитетен - един кадърен човек винаги е бил трън в очите на посредствените - и му лепваха какви ли не етикети. И по-късно (1958 г.) беше изпратен на лагер в Белене - без съд и присъда.

Беше неудобен човек, който никога не е премълчавал истината. Не са могли да понасят дори "провинението" му, че на ореха в двора си закачваше уредба и пускаше да слуша музика - забранените по онова време негови любими македонски песни като "Йовано, Йованке", "Море, сокол пие вода на Вардаро" и др. А неговата "политическа неблагонадеждност" пък беше причина да не разрешат на мен и на сестрите ми да следваме висше образование.