Йога плюс паневритмите на П. Дънов ми помогнаха да видя чашата отново полупълна

Елена Илиева е родена в гр. Плевен. Завършва Института за културно-просветни кадри във Варна и ВИТИЗ, след което става драматург на Драматичен театър - Плевен, а от 1982 г. работи като драматург в благоевградския театър "Н. Вапцаров". Заедно с театралното изкуство другата й голяма слабост е йогата.

- Елена, откога се занимаваш с йога?

- От няколко години посещавам курсовете по йога и антистрес на фондация “Изкуството да живееш”. Основният девиз, който ме свърза с над 30 милиона човека от 150 страни по света, изкарали тези курсове, е:

“Съществуването е факт, а да живееш е изкуство!”

“Изкуството да живееш” е международна образователни и хуманитарна неправителствена организация, с консултативен статут към Обществения и икономически съвет на ООН, сътрудничи си със Световната здравна организация, а нейни доброволци помагат на деца от социални домове, затворници, на бежанци и хора, претърпели военни конфликти и природни катаклизми да се справят със стреса и да се върнат към хармоничен и пълноценен живот. В България “Изкуството да живееш” си сътрудничи с Министерството на правосъдието, Министерството на образованието, с много общини, в това число и със Столична община.

- Стресът ли те накара да започнеш тези занимания?

- Да, убийственият кръговрат на ежедневието ми, в което имаше много стрес, преумора и преобладаваха негативните емоции. С други думи, бях започнала да виждам чашата наполовина празна, а не наполовина пълна. По природа съм оптимист, не тая обиди, умея да прощавам и отвръщам на злото с добро, но тогава бях в емоционална дупка и със сериозни здравословни проблеми. От тях ме измъкна първият ми учител, индиецът Пушпадант - с благородното си излъчване, с усмивката си, със знанието, което ми подари. Никога няма да забравя думите му, че рождено право на всеки един от нас е да живее в тяло без болести и с ум, освободен от стрес. Че нито в училище, нито вкъщи ни учат как да се справяме с отрицателните емоции и стреса. Всеки от нас се стреми към успех, здраве, душевен мир и щастие, но обикновено подценяваме степента, в която стресът влияе на нашия живот. Умът ни често е обзет от гняв, вина, съжаление за миналото или притеснения за бъдещето. Това негово прескачане от минало в бъдеще и обратно води до натрупване на стрес - както в нас, така и в хората около нас. А изкуството да живееш е в способността да се справяме с отрицателните емоции.

- Къде се запозна с Пушпадант?

- Той пристигна в България да води курсовете и беше изпратен от фондацията в Благоевград. Този курс се проведе в Югозападния университет. Имахме още една учителка индийка, казваше се Пуджа, тя ни водеше курс “Шри шри йога”.

- Има много разновидности на системата йога - ти коя практикуваш?

- Най-доброто и най-достъпното от всички системи, обединено в “Изкуството да живееш”. Курсовете предлагат древна мъдрост в забавна атмосфера, дихателни техники за ежедневно прилагане вкъщи или седмично в група, упражнения (асани) и процеси за релаксация. Знанието, което получих, ми помогна да постигам по-спокойно и хармонично състояние на ума си, да се освобождавам от стреса, да подобря съня си, да имам повече енергия и работоспособност, по-добро здраве и имунна система, по-добра памет и концентрация.

- Има ли в “Изкуството да живееш” някакъв гуру, каквато е индийката при Сахаджа йога?

- Да, казва се Шри Шри Рави Шанкар, основател е на две международни хуманитарни организации - фондацията “Изкуството да живееш” и Международната асоциация за човешки ценности. Ако си спомняш, той гостува миналата година в България. Известен е като миротворец и инициатор на образователни, хуманитарни и благотворителни проекти по цял свят. Наскоро прочетох, че Лени Кравиц е написал песента си: “I belong to you, You belong to me, too. You make my life complete, You make me feel so sweet.” след семинар на “Art of living”, ръководен от Шри Шри . Курсовете по цял свят започват с думите: “Аз съм (името) и аз ти принадлежа!” и завършват със същите думи, но вече изречени от хора с позитивно усещане за себе си, за другите и света.

- Какво всъщност представлява системата - наука за дишането, физическо укрепване, въздействие върху определени части на тялото с цел лечението им...?

- Да, всичко това, поднесено по забавен и интересен начин. Научаваме достъпни за всеки асани - упражнения за активизиране, раздвижване и разтягане на тялото, които отварят енергийните ни канали. Получаваме знания как да живеем днес и сега, в хармония с предизвикателствата при общуването ни с хората около нас. Запомняме прости, но много ефикасни правила за постигане на вътрешно спокойствие и щастие. Правим интерактивни практики за опознаване и общуване с групата, след които ставаме приятели за цял живот. Усвояваме три дихателни практики - пранаяма, бастрика и Сударшан крия, като последната е създадена от Шри Шри през 1982 година. Научно е доказано, че на клетъчно ниво тя премахва стреса и токсините, подобрява здравето и подмладява. И накрая - релаксация или медитация. Когато отивам на курса след работа, обикновено съм уморена и емоционално напрегната, а се прибирам у дома бодра, като след 8-часов дълбок сън. Шри Шри обяснява, че чрез този курс се променя нервната система, мисленето се прояснява, сърцето се отваря и силата бликва.

- Водиш група, която сутрин се събира на една поляна в кв. “Еленово”, това да не е нещо, свързано със слънцето?

- Не, това е нещо съвсем друго, макар и в същата посока. Включих се в една от групите, които играят паневритмия - практиката, създадена от Петър Дънов. Тя ме зарежда рано сутрин с много енергия и позитивизъм. Приятната музика, ободряващият и вдъхновяващ текст на песните, ритмичните движения в кръг, свежият въздух - ухаещ на мащерка и еньовче, изгревът на слънцето, птичият хор ми дават прекрасното усещане за единение с природата, за хармония с другите от групата, за изпращане на светла енергия към цялото човечество.

- Какви са хората, които тренират с теб в групата - всъщност това тренировка ли е, духовно занимание или някакво друго определение ще му дадеш?

- Ако ме питаш за йога - периодично се събираме завършилите I ниво и правим заедно асаните и дихателните практики, идва и учител от София, който ръководи цялото занимание - т. нар. “Дълга Сударшан крия”, водена с гласа на Шри Шри Рави Шанкар. И в курсовете по йога, и в паневритмията срещам интелигентни хора, търсещи знания. Това са хора от всички възрасти, които не са се оставили на течението на живота, не са потънали в съблазните на материалното, а полагат усилия да подобрят в духовен план качеството си на живот.

- В личен план на теб с какво ти помага йогата?

- Вече знам как да реагирам на възникващите ежедневно проблеми и трудности и да се справям с тях, без да се гневя, без да се отчайвам или да се паникьосвам. Да се радвам на мига, да приемам другите, да правя всяко нещо на 100%. Когато здравето ми се влоши, Сударшан крия ми помага да се възстановя бързо и без лекарства. Между другото, когато започнах курса за първи път, бях с бронхиална астма и на инхалатор. На втория ден го изхвърлих и забравих за кашлицата и затрудненото дишане. Подобри се и състоянието на щитовидната ми жлеза.

- Има ли възрастови ограничения за хората, за да започнат такива тренировки?

- Не. Четирите нива на курса са за хора от 18 до 118 години. Курсът за деца от 8 до 12 години се нарича ART EXCEL, състои се от дихателни техники за освобождаване от стрес и напрежение, за самостоятелно справяне с гнева, агресията, депресията, страха и другите отрицателни емоции. Има релаксиращи процеси, които подобряват паметта и повишават концентрацията; също така знания, които подхранват човешките ценности и подобряват взаимоотношенията на децата с родителите, учителите и съучениците им. Акцентира се върху дейности и проекти, които интегрират тези ценности в живота им чрез непосредствено лично преживяване; повишават самоувереността и развиват комуникативни и лидерски качества; всичко това е съпроводено със забавни игри. Следващият курс е за тийнейджъри - “YES” (Young Empowered Strong - Млад вдъхновен силен) - от 13 до 18 години. Програмата развива пълния потенциал на младежите, чрез игри, интерактивни дискусии и процеси, изгражда лидерски и комуникативни умения, учи ги уверено и ефективно да постигат своите цели и да проявят лидерски качества. Това е съпроводено от динамични физически упражнения и дихателни техники, които подобряват паметта и концентрацията, проясняват ума, премахват напрежението и стреса и дават много енергия.

- Някакво специално оборудване - килимчета, анцуг или нещо друго нужно ли е?

- Без това не може - трябва да се чувстваш удобно, нищо да не стяга тялото ти и да те разсейва. Удобно спортно облекло според сезона, постелка (шалте), лека завивка, бутилка минерална вода (водата е изключително важна за пречистването от токсините), носни кърпички (за бастриката, която почиства дихателната система и носа), задължително усмивка.

- Имаш ли информация колко хора в Благоевград се занимават с йога - в различните й разновидности?

- Доста са и интересът се засилва, защото упражненията са лесни и много ефикасни. Само през курсовете “Изкуството да живееш” вече са преминали над 150 човека - не само от Благоевград, идват и от Симитли, Разлог и Гоце Делчев. Знам, че различни йога техники се провеждат и в центровете по фитнес и в училищните физкултурни салони.

- Ти ли си единствена от театъра или успя да навиеш и други твои колеги?

- Никого не можеш да “навиеш” за нещо, ако сам не е достигнал до необходимостта и желанието да го прави.

- Задължително ли човек трябва да се занимава в група, или може и у дома със самоучител - предполагам, че има доста такива издания?

- В група енергията се повишава, но това невинаги е възможно - всички сме ангажирани хора. След като си усвоил основните неща в курсовете, практикуваш по 30-40 минути у дома, обикновено сутрин, задължително на отворен прозорец. А когато има събиране на групата веднъж седмично, отиваш и това също е много зареждащо.

- В училище обичаше ли да се занимаваш със спорт?

- Като малка обичах да тичам, да скачам на въже, да играя на народна топка (тук май й казват “на цик”) и на всички останали детски игри, бях палаво дете. След това започнах често да боледувам и заживях с усещането за непълноценност, докато един учител по физкултура не ме накара да повярвам в себе си и във възможностите си чрез физически натоварвания да се науча да се справям с трудностите.

Бягане, дълъг и висок скок, упражнения на греда, на успоредка, прескок, така преодолях страховете си и дори започна да ми доставя удоволствие. С Хата йога започнах да се занимавам като студентка във Варна.

- Семейството ти как се отнася към тези твои занимания?

- С уважение, това е извоювано от мене право на лично време, което вместо на кафе или в заведение прекарвам в салона с групата или сама в хола. Синът ми изкара в София през пролетната ваканция курса ART EXCEL, сега го записах заедно с още няколко деца от Благоевград за летния лагер в Старозагорските минерални бани. Надявам се по-нататък през този курс да преминат повече деца от региона, от това ще имат полза и те, и родителите им, да не говорим за учителите - изтормозени от разсеяни, агресивни и стресирани ученици.

- Колко време на ден отделяш за йога, всеки ден ли трябва да е и ако да - на Коледа, например, как успяваш да вместиш тренировката между печката и останалите приготовления в кухнята?

- Не крия, че въпреки казаното по-горе не съм идеалният случай, и аз имам периоди на прекъсване или на редуване на един вид занимания с друг, защото не понасям еднообразието. Но, уверявам те, мощната дихателна техника Сударшан крия е нещо, което всеки би трябвало да прави ежедневно и тогава много оплаквания и болежки ще изчезнат завинаги от живота ни. Помисли си колко от свободното си време отделяме за говорене или вперили поглед в телевизора и нищожно малко - за себе си, независимо дали за йога упражнения, или само за дишане и медитиране. Колко малко ценим тишината, състоянието на покой - със спокоен ум и с внимание, насочено навътре към себе си, към любимото ни тяло, което Шри Шри нарича “скъпоценен подарък от Природата и Бога”. Тялото, в което милиони клетки работят в пълен синхрон, за да се чувстваме здрави и щастливи. Трябват ни няколко минути на ден и воля да направим нещо добро за себе си, за да сме пълноценни на работното си място. А като сме здрави и уравновесени, правим подарък и на близките си - вместо да ни гледат все хремави, кашлящи, охкащи и вечно намръщени.

Колкото до заниманията около печката - независимо какъв празник предстои, и на мене не са ми чужди. Но се убедих, че видът, начинът на приготвянето и на приемането на храната е важен момент както при практикуващите йога, така и при последователите на Учителя Петър Дънов. И в двата случая основното правило е да се набляга на прясната вегетарианска храна и на чистата вода. Обикновено както се храни един човек, така и живее.

Колко от нас, когато седнем да се храним, отправяме благодарност към този, който ни е дал всички блага, чрез които поддържаме живота си, към съществата и силите, взели участие в създаването на тези блага. Отправяме ли благодарност към тях? Все бързаме, ядем на крак, гледаме телевизия или работим на компютъра. А някога това е било неписан закон за всички, които са се събирали около трапезата. Един от първите уроци, които получих в курса по йога, а на това учи и Петър Дънов, е да вземем парченце от някой плод, да го разгледаме, помиришем, после да го сложим в устата си и да усетим формата му, да вкусим съвсем малко от сока му и едва тогава да го сдъвчем.

Насладата не е в количеството изядени плодове, а в подаръка, който ни прави това малко парченце.

Сещаме ли се да благодарим на дървото, на слънцето, на земята и на всички, които са съдействали за създаването му, преди да го изядем. Когато се научим да приемаме храната с благодарност, неусетно доволството и радостта стават наши спътници в живота. Учителя Петър Дънов казва, че храненето е наука на бъдещето и на човека му предстои да проучи много от процесите. И според него човекът не се е научил на най-важното изкуство - изкуството да живее. Ако вложим Любовта като основа на живота си, тя ще ни научи как да се храним и как да живеем.

- Платено ли е участието в йога групата, или може би вие събирате помежду си пари за благотворителност?

- Таксата за курса е всъщност нашето дарение за благотворителните дейности на фондацията - за курсовете в детските домове и затворите и другите инициативи. За курс I ниво се плаща 75 лв. за възрастни и 55 лв. за студенти и пенсионери. За курса Шри шри йога - 35 лв. Останалите курсове са доста по-скъпи, защото се провеждат в други градове, в СПА центрове, където се яде само вегетарианска храна и се осигурява необходимата обстановка за медитация.

- Ходиш ли в Рила, когато през август се събира Бялото братство?

- Била съм на Седемте рилски езера само като турист, а това лято вероятно ще отида за първи път да играя там паневритмия, сега събирам нужното оборудване за планината - палатка, спални чували, екипировка - все пак това е Рила.

- Защо ВИТИЗ и защо Благоевград?

- Театърът ми беше детската мечта. От дете мечтаех да се занимавам с театър, непрекъснато правех някакви представления в махалата. След завършване на института във Варна 2 години работех в библиотека, играех в читалищната самодейна трупа и се готвех за ВИТИЗ. Приеха ме и вече като студентка по театрознание, през есента на 1973 година с нашия спектакъл спечелихме сребърен медал на фестивала на любителските театри, и то в... Благоевград, за изненада на моите преподаватели, които бяха в журито. Това беше първото ми идване в този край и още не подозирах какви изненади ми готви съдбата. След 5 години се дипломирах и до 1982 година бях драматург на Драматичен театър - Плевен. После изведнъж реших да дойда в Благоевградския театър. Преди това като турист всяко лято обикалях планините - Рила, Родопите, а Пирин ме заплени и привлече неудържимо. Вече като драматург на ДТ “Н. Вапцаров” още първата година бях свидетел на подписването на договора с Македонския народен театър от Скопие.

Никога няма да забравя срещата на двата театъра в ресторант “Бор”, общото хоро, песните, които пяхме заедно. Не можех да сдържам сълзите си от вълнение, нещо се случи с мен тогава и за първи път осъзнах факта, че корените на моето семейство по бащина линия всъщност са от Кавадарци, че затова роднини от Скопие ни гостуваха в Плевен, а вкъщи се пееха само македонски песни. Разбрах и защо родителите ми така лесно се съгласиха да замина толкова далече от тях. И ето - вече 28 години съм тук.

- Българският театър е в сериозна финансова криза, като работещ в системата имаш ли визия каква е формулата за спасението му?

- Кризата се отразява на дейността на театрите така, както и на останалите дейности в държавата. Засега основният призив към нас е да работим икономично и ефективно. Закриване на театрите едва ли ще има, по-скоро ще се върви към преструктуриране, обединяване на трупи, сливане на административни звена с цел икономии на средства от заплати. Никъде културата не е на пълна самоиздръжка, защото творчеството е скъп интелектуален продукт.

Държавата няма сметка от това да плъзнат малки, мобилни актьорски трупи, които да предлагат нискохудожествени спектакли на високи цени, както вече се случва, и това доста разочарова зрителите. Обсъжда се идеята театрите да харчат сами приходите от билети с цел това да ги стимулира да имат повече представления. Опитът ще покаже, но без субсидиране театърът ще загине. Един пример: на 15 април 1944 г. е създаден Горноджумайският областен театър. България тогава е във война. За да съществува театърът, областната управа се обръща към селските и градски общини с молба да му окажат финансова помощ. Откликват: Логодаж с 5000 лв., Слащен и Долен с по 1000 лв., Добринище с 10 000 лв., Гара Пирин с 6000 лв., Бабяк с 2000 лв., Петрич с 15 000 лв., от Неврокоп получават 20 000 лв. и от Василевско селско общинско управление - 5000 лв. Тогава кризата е била още по-жестока, но местните общини са подкрепили театралното изкуство. За това всъщност става дума - дали хората искат да съществува благоевградският театър, който е наследник и на Горноджумайския областен театър, същите актьори - Илия Бръчков, Владимир Давчев, Стоян Вълков, Ева Тупарова, Ана Димова, Янко Здравков, Афродита Динова и останалите ветерани съградиха с живота и таланта си театралното дело в Югозападна България.