Имаме модерна апаратура и добре оборудвани линейки, но няма лекари, а болните са много повече отпреди 20 години

- Д-р Георгиев, разкажете как и кога стартира професионалната Ви кариера?

- През 1990 година започнах работа в поликлиниката в Благоевград на кабинет в детско поликлинично отделение. След 3 месеца се преместих в структурата на Бърза помощ. От 1996 година съм с постоянен статут на работа в Бърза помощ, която бе трансформирана през 1997 г. в Спешен център.

- С кои от колегите Ви останахте неизменно на предния фронт в спешната помощ през изминалите 20 години?

- При постъпването ми на работа тук бяха д-р Величка Антова, д-р Красимир Михайлов, д-р Китина, фелдшерите Стоил Германов, Марин Вълков, Валя Занкова, Стоян Пандев, рискувам да изпусна някого, Васил Китанов, който наскоро се пенсионира.

- Има ли разлика в спешната помощ тогава и сега?

- Разликата е огромна в сравнение с линейките и оборудването, също и с броя на персонала. Тогава линейките бяха само транспортни автомобили, не бяха оборудвани като реанимобили с кислород, дефибрилатор, апарат за аспирация, набори за интубация. Цялото звено на Спешен център тогава разполагаше само с един дефибрилатор /апарат за електрошок/, сега с дефибрилатор разполага всяка линейка.

Преди създаването на Центъра за спешна медицинска помощ през 1997 г. системата бе изградена на друг принцип. Дежурства даваха участъковите лекари по райони - педиатри и специалисти по вътрешни болести. На една смяна работехме по 4-ма лекари, от тях задължително 2-ма педиатри и 2-ма терапевти, както и фелдшери, които обикновено поемаха функциите на диспечери в координационната централа. Спешните повиквания се приемаха само на тел. 150. Диспечерите събираха екипи за спешни операции, свикваха лекари на разположение. Правеха посещение на място, оказваха първа помощ и осъществяваха необходимата медицинска дейност до настаняването на пациента в болничното отделение. Сега вече не е така.

Както знаете, през 2007 година спешно отделение отпадна от структурата на Спешен център - Благоевград и премина като звено към областната болница.

Спешният екип сега оказва първа помощ на мястото на инцидента или у дома, обслужва спешните случаи и транспортира с линейка пострадалия до спешно-приемно отделение, където го поемат колеги от болницата.

Сега поради липса на кадри работим с по-малко хора, на едно дежурство работят по 2-ма лекари, 2-ма фелдшери, две мед. сестри и 4-ма шофьори.

Преди здравната реформа 2000 г. нашите шофьори при нужда транспортираха специалисти от благоевградската болница до болниците по райони. Тогава практика не беше болният да се транспортира до Благоевград. Специалистите ходеха на място в съответната болница и само при нужда, в краен случай, болният се преместваше в Благоевград.

- Какви проблеми стоят пред спешните екипи днес?

- Основен проблем е ниското заплащане. Заради парите много специалисти се демотивират и не искат да работят в сферата на спешната помощ.

Сега заплащането е обидно ниско - лекарите получават по 600 лв., фелдшерите - 450 лв., мед. сестрите - 430 лв., а шофьорите - 350 лв.

А нашите екипи работят на предния фронт, тяхната бърза и адекватна реакция е решаваща при спасяване на човешки живот. И тук искам да уточня, че в Спешна помощ работата не е индивидуална, а групова.

Факт е, че в България се закриват училища за среден медицински персонал, а наличните кадри са недостатъчни, много от медицинските специалисти бягат в чужбина, защото там заплащането на труда им е адекватно.

- Д-р Георгиев има ли разлика при заболяванията и спешните случаи, които обслужвате през годините и сега?

- Тревожен е фактът, че се увеличиха спешните състояния с инсулт и инфаркт, особено при млади хора. Преди 3-4 месеца млада 33-годишна жена от Благоевград получи инфаркт у дома си, след оказване на първа помощ и специализирана в болницата бе преместена за лечение в София.

Има дежурства, на които се оказва първа помощ на по 2 случая с инсулт и 2-3 инфаркта. Млади пациенти, на 40-45 години, получават инфаркт. Възрастовата граница пада и това не са единични случаи. Зачестиха и случаите с умишлен прием на огромни дози лекарства. Всеки месец се регистрират по 2-3 опита за самоубийство. Най-често пациенти посягат към отравяне с медикаменти.

Зачестиха и натравянията с алкохол при млади хора, те дори са деца, 13-14 годишни.

На седмица има по 2-3 случая с изпаднали в нестабилно състояние след употреба на алкохол. Особено в петък и събота, когато се събират по дискотеките. Прави впечатление, че преобладават момичетата.

При прием на свръхдоза от наркозависими решаваща е бързата ни намеса, ако се забавим минута-две, настъпва фатален край.

- За 20 години през ръцете Ви са преминали различни спешни случаи, кои от тях сте запомнили?