Илинденско-Преображенското въстание е връх в националноосвободителните борби на българите

Акад. Георги Марков – директор на Института по история на БАН в интервю за предаването „Добро утро, България” на Радио „Фокус”

Водещ: Връщаме се назад в историята, защото на днешния ден се навършват 109 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Кое е най-важното от събитията от 1903 година? Има ли забравени герои от въстанието? Кои са те? И какво трябва да се направи, за да се популяризират имената им сред младите хора днес? Отговорът на тези въпроси ще търсим в следващите минути с академик Георги Марков – директор на Института по история на БАН. Академик Марков, кое е най-важното от събитията от 1903 година?

Георги Марков: Това е връх в националноосвободителните борби на българите от Македония и Одринска Тракия. Въстание, което е подготвяно и от двете революционни организации на българите, и вътрешната Македоно-одринска революционна организация и вътрешния Македоно-одрински комитет. Това въстание е по-голямо по-продължителност и по масовост и от Априлското въстание. Но за жалост, не е могло да предизвика криза в източния въпрос, тъй като по това време Русия е била заета в далечния Изток, в предстоящия конфликт с Япония.

Другите велики сили са за статукво на Балканите. Така че хилядите жертви, огромните усилия, подвизите не са довели до този политически резултат както става през 1876-1878 година. Но въпреки това, ние трябва да тачим героите, които са дръзнали да се изправят срещу една империя с искане не само за реформи, но и с искания за човешки правдини и свободи.

Водещ: Има ли забравени герои от въстанието, кои са те, и какво трябва да направим, за да се популяризират имената им сред младите хора днес?

Георги Марков: Преди 9 години ние отбелязахме достойно 100-годишнината от въстанието. Тогава издадохме една поредица от книги, направихме документални филми. Общо взето, ръководителите на въстанието са добре известни на българската общественост. Но има още войводи околийски, окръжни, които не са така известни. Има и местни герои, примерно в Крушево, Смилево, където е избухнало въстанието преди 109 години. В Родопите има комити, които са действали с чети, организирано в Одринска Тракия. Голяма част от земите, където е избухнало и се е разразило въстанието, днес не са в съвременните граници на българската държава. Но има много бежанци и от Битолско, Леринско и Лозенградско, които още пазят в семейната памет имената на своите предци. И добре е точно тези герои, без които не е могло да се случи въстанието, да станат известни. Бих ги нарекъл местни герои, но те са изключително важни.

Водещ: Въстанието продължава близо 4 месеца, водят се 400 сражения, 25 хиляди въстаници се сражават срещу 350 хиляди души турска армия. Какво трябва да ни говори това? Какво трябва да говори и на днешните млади хора?

Георги Марков: Основната поука е, че тогава българите в Македоно-Одринска Тракия са вярвали в собствените си сили. Освен желанието за свобода, те са имали вяра, че могат да предизвикат поредната източна криза и да предизвикат и пряката намеса на българската държава. Но за жалост, тогава България още не е била готова да воюва с малката империя.

Както става преди 100 години – в Балканската война, която ще честваме наесен. Но важното е, че българската държава и тогава управляващите, и генералите разбират, че трябва да подготвят армията за неизбежната война, както казват те – разплата с вековния враг. Така че героизма на илинденци и преображенци води до промяна на българската държавна и военна политика. И тогава в щаба на армията, стават наясно, че войната няма да се размине. След като не е възможно по пътя на дипломацията, на политиката, не е възможно чрез въстание да се извоюва свободата на българите от Македония и Одринска Тракия, то войната с Османската империя става неизбежна. Това е главната поука, до която стигат българските държавници.

Водещ: Академик Марков, намалиха ли значимостта на Илинден, последвалите го събития – Балканската война и Първата и Втора световна война?

Георги Марков: Не, това въстание си има своето значение. Същото е за балканските войни. Аз имам известна заслуга, че сега ще отбележим и двете балкански войни. Не само първата, която е победоносна, но и втората, когато България воюва срещу останалите 5 балкански държави. Тъй като загубените войни и въстания са по-богати на поуки от спечелените. Ние трябва да отдадем дължимото и на въстаниците, и на войниците както в Илинденско-преображенско въстание, така и във Втората балканска война. Защото те не са виновни, че в крайна сметка се стига до едно крушение през лятото на 1913 година.

Водещ: На фона на Априлското въстание, защо тогава Илинденското остава някак си встрани и не се отразява като че ли подобаващо като цялостно при нас?

Георги Марков: Защото съществува едно мнение, което според не е правилно, че трябва да отразяваме положителните събития, слагам това в кавички, които са дали дългосрочни резултати. Но в историята съществува един процес – без Илинденско-преображенското въстание нямаше да стигнем до победоносната Първа балканска война. Така че това трябва да се чества наравно с Априлското въстание. Още повече, че нашите съседи в Скопие крадат и присвояват българската героична история, включително и Гоце Делчев, и Даме Груев и Яне Сандански, големите имена на Илинденско-преображенското въстание. Ние не трябва да позволяваме да ни се краде по такъв безобразен и нагъл начин историята. И поради това трябва да отбелязваме подвига на илинденци и преображенци.

Водещ: И на финала няма как да не ви задам един въпрос, който е доста уместен тук – патриоти ли са днешните младежи?

Георги Марков: Това е едно друго компютърно поколение. То е, разбира се, отворено към света, то е задръстено с информация, която не винаги може да осмисли. Бих казал, че има и патриоти сред днешните младежи, има и такива организации. Но ние историците сме в дълг, не само да пишем своите докторати и професури, но и чрез вас, медиите, да се обръщаме към българската младеж и да й напомняме, че без тези герои с вас нямаше да говорим сега на тази тема. И едва ли щеше да има свободна българска държава. Разбира се, не всички може да бъдем герои, но точно поради това трябва да почитаме героите от въстанията и от войните. И българската младеж, която бърза да живее тук и сега, трябва да отдаде почит на нашите героични предци.