И в родината ми, и тук децата са добри, но като ученици са мързеливи

Соня Теруел е на 26 години, родена е в Барселона. Завършила е испанска филология преди три години, в момента е учителка по испански език в две училища в Кюстендил.

Родителите й са служители в банка. Там са се запознали и се оженили. Има брат, студент по архитектура. В България е по програма на организация "Бекас", занимаваща се с началната реализация на млади висшисти.

- Соня, ти си млад човек, защо реши да дойдеш в България?

- Аз съм член на организацията "Бекас", от която преди няколко месеца ми предложиха да дойда като помощник-учител в България. Така се озовах в този прекрасен град Кюстедил, където преподавам в две училища - Професионалната гимназия по икономика и мениджмънт "Йордан Захариев" и Езикова гимназия "Петър Берон". Половината от часовете ми са в едната, а останалата половина в другата гимназия.

В родината си никога не съм била учител и приех предизвикателството да работя в България, защото искам да практикувам.

- С какво се занимава организацията "Бекас"?

- Това е организация, която изпраща млади хора, току-що завършили висшето си образование, на практика в цяла Европа и САЩ. Организацията има и спортен филиал, който също се занимава с трансфер на млади студенти, завършили спортни профили, да практикуват в различни страни. "Бекас" се занимава най-вече с първоначалното професионално развитие на млади висшисти.

- След като не си била преподавател в Барселона, какво си правила от завършването си досега?

- След като завърших, работих като редактор на една уебстраница, където се занимавах с културни новини и продажби на билети за културни събития, била съм и разпоредител в кино, продавах и билети, както и като пощальон. Въобще работила съм много неща.

- Какво в България ти направи най-силно впечатление?

- Това, което ме грабна, беше природата. Тук има незабравими пейзажи, както и мъгла. Такава мъгла при нас в Барселона няма. Аз съм любител фотограф, така че първото нещо, когато отида на чуждо за мен място, е да снимам, вече имам много снимки с пейзажи от Рилския манастир. Посетих това красиво място веднага след като пристигнах в Кюстендил.

- Соня, вече си имала часове в България, приличат ли си нашите ученици с тези в Испания?

- И българските, и испанските ученици са мързеливи, като навсякъде. Учениците ми тук са много срамежливи, най-вероятно защото не ме разбират. Но когато разговарям с тях поотделно, са много любезни и добри деца.

- По какво се различава начинът на преподаване в Испания и тук, в България?

- Много големи разлики между българския и испанския начин на преподаване няма. А и няма как да има. Не мога да сравня учебния материал, тъй като не познавам добре какво точно се учи тук, в България, но дисциплините са едни и същи. Разликата е, че при нас сякаш повечко се използват технологиите и иновациите в обучителния процес. Това не означава, че децата ходят с компютри на училище, те са разрешени само в часовете по IT технологии, но докато преподават учителите, имат по-богата база - филми, музика и други помощни материали, гледаме много филми и така правим по-интересни часовете.

- Соня, защо избра програма "Бекас", за да отидеш на работа на друго място, а не в родината си ли?

- Аз не избрах къде да отида, за да практикувам, в крайна сметка от "Бекас" ми предложиха да дойда точно тук, в България, и точно в Кюстендил. И затова дойдох тук. Записах се в "Бекас", защото исках промяна в живота си, исках да отида в друга страна, да опозная нови хора, обичаи и места.

- А българите как ти се струват?

- Аз съм само от три дни тук, така че не мога да кажа много за хората във вашата страна, но това, което със сигурност знам, е, че българите са много любезни хора. Тук, в Кюстендил, ме посрещнаха двете учителки по испански в училищата, където трябва да преподавам - Кристина Божкова и Аделина Филипова. Те са много лъчезарни и отзивчиви. Опитаха се да направят така, че да се чувствам като у дома си, а от тях научавам изключително много неща както за града, така и за хората. За учениците си и за начина на преподаване също. Те ми преподават български език, вече знам няколко думи и много се гордея.

- Кои думи на български вече знаеш?

- Здравейте, благодаря, добре и чао.

- А кои от българските ястия, които си опитала за този кратък период от време, ти допаднаха най-много?

- Аз опитах не много неща. Салатите, които предлагат в България и Испания, са почти едни и същи. Хареса ми пилешката пържола със зеленчуци, при нас това се нарича "плато комбинада" и е типично не само за нашите ресторанти, но и за домашната кухня. Още първия ден ученици и учители от Езиковата гимназия ме заведоха в любимото заведение на възпитаниците на елитното школо да хапнем хамбургери. Това ястие е типично за турската кухня и на мен не ми хареса, категорично повече няма да го опитвам. Хапнах сандвич с шунка и кашкавал от училищната лавка и май ще продължа да обядвам там.

- А Кюстендил как ти се вижда след първите разходки из града?

- Това, което най-много ме впечатли, са старите градски къщи. Градът е малък и спокоен, много се различава от Барселона, но на мен точно това ми харесва най-много. Имате невероятна природа, която с нищо не може да се замени.

- С какво се забавляват вечер младите хора в Испания?

- Е, младите хора и тук, и в Испания се забавляват с едно и също нещо - ходят на дискотека, събират се в кафето, ходят на концерти и кино, пият бира, говорят си и се забавляват. Нищо по-различно от ставащото в България. Е, вярно е, че през лятото често ходим на плаж, тъй като в Барселона е морето, а през другото време градските младежи карат кънки. В града има много алеи за кънкьори и велосипедисти.

- Трудно ли ти беше да се установиш в Кюстендил, къде нощуваш?

- Организацията, която ме прати тук - "Бекас", ми осигурява заплатата, която получавам в България, около 400 евро. А двете училища, в които преподавам, ми плащат квартирата. Настаниха ме в една къща в центъра на Кюстендил, на втория етаж. Там съм сама, нямам хазяи, и много ми харесва.

- Каква е заплатата на учителите в Испания?

- Минималната заплата на учител в Испания е 1600 евро и освен това работят много по-малко часове от колегите им тук. Имат не повече от пет часа дневно, някой път и по-малко. Часовете не са един след друг. Между всеки два има един час почивка.

- Според теб има ли разлика в стандарта на живот в двете държави?

- Това, което видях на първо време, е, че храната тук е малко по-скъпа, за дрехите не съм много сигурна, защото още не съм си купувала. Наемите обаче се различават много. В Барселона за стая от 15 кв.м плащаме 300 евро месечно, докато тук със същите пари се наема цял етаж от къща.

- С какво смяташ да се занимаваш след практиката си в България?

- Много искам да отида в Берлин. В момента уча немски. Искам да уча и да работя в Германия. Нещо свързано с изкуството и литературата.

- Соня, испанските управници само преди няколко дни казаха, че кризата си отива от вашата страна, така ли е?

- Не знам какво мислят и казват управниците, но в Испания е много трудно да си намериш работа и много от моите познати са на борсата в момента.