И на кметското бюро, и с пастирската тояга - все е добра работа, ако я умееш и искаш

Допреди три години Сашко Стефанов Стоянов беше кметски наместник на село Ощава, община Кресна, а сега е фермер, грижи се за около 30 крави, бичета и телета. Роден е на 20 януари 1953 година. Завършил е лесохимия в Разлог и основният му трудов стаж преминава като приемчик в Комбината за целулоза в Разлог, някогашният център на голямата химия. Сашко Стоянов е известен в Кресненско с ловни подвизи. Той е приятен събеседник и с високо чувство за хумор.

- Г-н Стоянов, от кметското бюро сте хванали пастирската тояга? Как стана?

- Ами много лесно. Наполеон е казал, че от великото до смешното е една крачка. При мен пък от кметството на Ощава до пастирството се оказа един лист хартия, върху която пише заповед за уволнение.

- Хората в Ощава ли не Ви поискаха за втори мандат?

- О, хората! Те не са и питани. Ощава е с малко избиратели - едва сто и нещо, а по жители не е над 200, а някога селото е давало прехрана на над 1400 души. И тъй като избирателите, тези, които имат право на глас, са малко и по закон губят това си право, наместникът се назначава от общинския кмет на Кресна. Така се случи и с мен, назначи ме бившият вече общински кмет Валентин Стоичков, после, когато дойде време за нови избори за общински кмет, той бе сменен от сегашния кмет инж. Илиян Кръстев. Тогава имаше и други кандидати, но измежду всичките аз прецених, че най-добър за общината може да е Валентин Стоичков, и работих предизборно за него. Харно, ама не погодих. И скоро след изборите новият кмет г-н Кръстев, казано по народному, веднага ми би дузпата. Така е сега и навсякъде - никой в малките села не пита хората кого и за какво могат да го искат. Пуска новият кмет заповед на някого и го прави кмет. Тези неща са напълно естествени и сръдня не бива да има, защото ако бе преизбран г-н Стоичков, сигурно аз щях да съм си на кметското място.

- В момента сте пастир. Това ли е основната Ви работа?

- Да. Гледам говеда. Аз съм си селянин човек, сраснал съм се със стока и земя. Знам добре, че и кмет, и говедар - все е работа, важното е да ти се иска да работиш. Грижа се за над 30 глави крави, няколко юнчета и телета. Те са ми дружинка. Продавам част от телетата и така осигурявам голяма част от дохода на семейството си. И жената Люба помага. Официално в Сдружението на производителите в Кресна се числи тя. Аз съм й нещо като помощник. Не мисля, че е станало нещо сериозно като вече не съм на кметския стол. И като кмет не съм имал проблеми с хората, а сега като фермер - още по-малко. Пък и обичам домашната стока.

- Плащате ли на някого да помага?

- О, не. През студените месеци стоката е у дома и ако излиза на паша, то е по близките баири край селото. Пускаме я така, като на разходка, но все събира по нещо, за да намали харчлъка за фураж. Иначе купуваме концентриран фураж и подхранваме. Събираме от наши си ливади и сено, та изкарваме лошите месеци. Запролети ли се, сме изцяло на паша. Първо по ниските райони на Пирин откъм нашия си край, а после, като бяга снегът нагоре, и ние по него. Доста време изкарваме из пасищата по Кривата сопа, Калугера, Пеща, Ощавски преслап, Маяница. Правим си летни лагери. От Ощава в тези местности се събират към 300 глави говеда. Разделени са на две стада. В едното от тях са и моите. Гледаме ги по двама души - единият, ако наглежда стоката, то другият приготвя вечерята, гласи лагеруването. На една бройка добитък се падат по 2 дни пастирство, така че към два месеца аз съм пастир, но после съм си у дома.

Ще добавя, че това, пастирството, пък и не е никак лошо - чист въздух, няма камиони, шум, никой не ти досажда. В планината и нощите са по-други, звездите - по-едри, ракийката се услажда, апетит идва, колкото за две яденета.

- Членувате в Сдружението на производителите в Кресна. Това добре ли е?

- Вече да. Ами така човек по-лесно се информира за какво-що, свързано с животните. Пък и вече вземаме по нещо като субсидия. О, иначе не би могло да се издържи при тези скъпи фуражи, та камо ли да остане нещо и за нас.

- Ако се обърнете назад - три години пастирство и четирите години кметуване, виждате ли неща, които Ви носят удовлетворение?

- Ами доста неща виждам. През четирите години кметуване успях да сменя покрива на Врялата баня в м. Турчинов рид, използвана от хиляди години, на Хладката баня в м. Банско дере, която е с много лековити води. Докарахме студена вода, възстановихме електричеството й. Удължихме водопровода за питейна вода с около 3 км, ремонтирахме кметството, основните пътища от Кресна до Ощава и от Ощава до Езерец и други места. Всичко това ми носи удовлетворение.

- Сега не се ли правят такива неща?

- Е, има по нещо. Направи се нова сграда на кметството, продаде се сградата на бившата здравна служба, но хайде да не коментирам чужди дела.

- Може ли да се живее сега в Ощава?

- Ами, щом има хорица, значи все още се живее. Обаче нещата вървят, дето се вика, на “заод сонце”. Поне 90 процента от хората са пенсионери. Живуркат с пенсийките си и малко бобец и чушки от градинките. Народът избяга в градовете и тук, ако идва някой, то е да види остарелите тате и мама или дали бащината къща не е паднала. Тук поне от 30 години сватба не е имало, новородено дете не е проплаквало.

- В Ощава и цяло Кресненско Ви знаят като весел човек и добър ловец. Как се запалихте по лова?

- Ами ловец беше тате. Остаря човекът, аз имах по нещо отстреляно и бях наясно с нещата. Направиха ме ловец по наследство, че в ония години на социализма ловци ставаха или началници, или ако родител се откаже и даде това право на челядта си. Тате беше добър ловец. По негово време се пукаше повече по сърни, зайци, лисици. Към 50 години ловува и има отстреляни над 1500 заека. На някои илизания е донасял наведнъж по 4-5.

- Вие как сте с трофеите?

- Имам така, колкото за кумова срама. На година по 4-5 прасета, кажи - да вървят към стотина, зайци - поне 500, 2 вълка. Има и дреболии - лисици, белки, златки.

- Имате и добри кучета.

- Е, разбирам от кучета. Та без тях едва ли и половината от отстреляното щях да имам. Грижа се винаги с любов за тях, а и те ми отвръщат със същото. Сега имам две кучета, млади са, уча ги на зайци и лисици. Казват се Шарик и Гари. Още не съм ги учил на прасета, но им иде време. Имал съм отлични прасари. Аз съм гледал кучета и за продан. Много обаче ми ги крадяха. Таман отгледаш и научиш куче за добър ловец и можеш да му пипнеш поне 1000 евро от някой грък, и ти го откраднат... Ядове само събирах и се отказах. А иначе кучетата ми все са били умни. Едно от откраднатите ми кучета - мина седмица и при Кресненското ханче го виждам с чуждо въже на врата си. Откъснало се някак си и тръгнало към дома. Прегърнахме се и мисля, че в очите и на двамата ни имаше сълзи. След година пак го откраднаха и повече не го видях.

- Как познавате кое куче е добро?

- Ами ти, като си сред много хора, с всички ли си приятел? Не, нали? А как ги избираш? Та така и с кучетата - има си усет, а пък и това най-лесно се доказва на лов. Все пак при животните е хубаво да се знаят родителите му, соят му.

- Много интересни случки се носят за Вас.

- Е, има по нещо. Някои казват, че са измислици, ама, ако искаш, кръст ще ти сложа, но истина са.

- Ще разкажете ли някоя?

- Добре, ама само две-три.

Бях в м. Кантара да кося ливада. Поуморил се бях, побих косата и отидох на сянка под близката дъбица. В това време идва група диви прасета. Едното от тях спира пред косата и взема да се чеше по дръжката й. Косата пада и острието й се забива във врата на прасето. Смъртно ранено, то пада, а по това време друго прасе се спъва в него, уплашено от квиченето му, и то така пада, че и него пробожда острието на косата. Така се снабдих с две прасета, и то без пушка да нося.

При друга случка пък се сдобихме с дядо ми Стоян със заек и товар дърва. Дядо ми имаше стара пушка, която се пълнеше отгоре. Даде ми да я заредя. Понапълних я с шомпола. Отидохме на нивата при Турчинов рид. Не щеш ли, показа се заек. Дядо ми вдигна пушката и, бам - уж улучи, а заека го няма. Бре тук, бре там, и го гледаме на близката дъбица. То аз съм бил забравил шомпола в цевта на пушката и при изстрела шомполът пронизал ухото на заека, вдигнал го и го приковал на дъбицата. Проблем пък стана как да свалим заека. Дядо - стар, не може, аз, дете - не бива да се качвам. Тогава дядо взе брадвата и съсече дъбицата, та товарихме кончето за дома и със заек, и с товар дърва отгоре.

Ще разкажа и това, че с един патрон се сдобих с глиган и мечка, ама по време, когато мечките не бяха забранени. Събитието бе пак на Турчинов рид. Мечка взе да напада царевицата, когато идеше време да се бере. Реших да ида и да я пазя. Качих се на една дъбица и зачаках. Към полунощ се появи живината и взе да кърши кордите. Вдигнах пушката и точно в този момент под дъбицата се появи глиган. Насочих пушката към глигана и стрелях. Глиганът - ранен, и с всичка сила се втурна през царевицата и попада на мечката. Хвърля се върху й и разпаря корема й. Така и двете живинки загинаха и се сдобих с един изстрел и с мечка, и с глиган, а и царевицата отървах.

- Разкажете още нещо?

- Е, айде друг път, а!